Ако не си пожелавал до сега да отидеш в Милано, непременно намери време да го направиш. А най-добре го направи в самото Милано, на покритата галерия на Виктор Емануил, където трябва да се завъртиш на пета три пъти върху топките на бика и си пожелай да се върнеш там отново от все сърце. Както направихме ние. Наистина си заслужава.
И ако не си бил там ще ти разкажем малко за Милано … Но няма да ти разкажем всичко, защото както ни каза един малък Принц преди време, красивото е невидимо за очите.
Да … Милано е за сетивата. То е чувство, копнеж, емоция; то е да настръхнеш когато застанеш пред Тайната вечеря, само ти, независимо от тълпата около нея; то е да влезеш на пръсти в готическа катедрала Дуомо и да потънеш в хипнотичната мелодия на органа и магическото очарование на витражите; то е да застанеш пред Ла Скала и да изпиеш на крак ароматно „ристретто“, т.е. късо, много късо кафе. Милано е и с детска наивност да се изгубиш в замъка Сфорцеско, изгарящ от любопитство какво ще видиш в коридора в дъното… В Милано можеш да усетиш и ритъма на модерният град.