ХАНОЙ

От лятото на 2025 г. можем да пътуваме до Виетнам без виза за туристически цели за период до 45 дни, което прави пътуването много по-лесно и приятно.

Ханой ни посрещна шумно, топло, влажно и без никакво намерение да ни остави безучастни. Бяхме петима приятели, хвърлени в ритъма на град, който диша едновременно с моторите, уличните кухни и безкрайните си истории. Още с първите крачки разбрахме, че тук няма да сме просто туристи, а участници – в хаоса, в ароматите на фо и кафе с жълтък, в малките улички, които те поглъщат без предупреждение. Ханой не се разкрива бавно – той те хваща за ръка и те повежда, а ти нямаш друг избор, освен да тръгнеш с него.

ЕЗЕРОТО HOÀN KIẾM

Вечерната разходка около езерото Hoàn Kiếm беше като за добре дошли в Ханой. Хотелът ни се намираше на няколко минути от езерото. Градът сякаш забавя ход точно тук – моторите заглъхват, гласовете омекват, а светлините се отразяват във водата като разлято злато.

КУЛАТА НА КОСТЕНУРКИТЕ

В центъра на езерото на малък остров е Кулата на костенурките (Tháp Rùa). Стоеше осветена и тиха – като пазител на старите легенди на Ханой. Отдалеч изглежда малка, но носи тежестта на историята и символиката – за победа, мъдрост и връзката между минало и настояще.

Историята ѝ започва с виетнамската легенда за крал Lê Lợi от XV век. По време на борбата си срещу китайската династия Мин, той получил вълшебен меч от божествената златна костенурка Ким Куи. С помощта на този меч кралят успял да освободи страната. След победата, докато плавал с лодка по езерото, от водата се появила огромна костенурка, която поискала меча обратно – знак, че мисията му е изпълнена. Кралят върнал оръжието, а оттогава езерото получава името Hoàn Kiếm, което означава „Езерото на върнатия меч“.

Самата кула Tháp Rùa не е храм в класическия смисъл, а по-скоро мемориална постройка, издигната значително по-късно – между 1884 и 1886 г., по време на френския колониален период. Архитектурата ѝ е смес от традиционен виетнамски стил и френско влияние, което я прави още по-уникална. Кулата символизира независимостта на Виетнам, мъдростта и защитата (костенурката е свещено животно) и връзката между легендата и историята.

МОСТА THÊ HÚC

Мостът Thê Húc е един от най-разпознаваемите символи на Ханой – яркочервен, леко извит и изпълнен с живот. Името му означава „мястото, където се улавя утринната светлина“, а именно така се усеща и преминаването по него – като преход от шумния град към по-тихо, духовно пространство. Мостът води към храма Ngọc Sơn, разположен на малък остров в езерото Hoàn Kiếm, и е особено магичен вечер, когато червеният му цвят контрастира с водата и зеленината наоколо.

ХРАМА NGOC SON

Храмът е посветен на генерал Тран Хунг Дао, национален герой на Виетнам, както и на Конфуций и бога на литературата – отражение на почитта към мъдростта, знанието и защитата на страната. Атмосферата му е спокойна и съзерцателна.

На първата вечеря във Виетнам опитах супата Фо – ароматен бульон с оризови нудли, свежи билки и леко пикантно говеждо. Всяка лъжица беше топлина, свежест и вкус на Ханой в една купа.

Как се пресича улица по виетнамски? Мисия Sticky rice

Още в първите часове в Ханой разбрахме, че пресичането на улица тук не е действие, а ритуал. Нашият гид повтаряше като мантра: „Sticky rice, sticky rice“, всеки път когато се изправяхме пред река от мотори. Идеята е проста, но изисква вътрешен дзен – тръгваш уверено, с равна крачка, без резки движения, без паника и, най-важното, без да променяш посоката си. Като лепкав ориз – бавен, постоянен и предвидим.

Ти не спираш трафика – трафикът заобикаля теб. Моторите си минават на сантиметри, шофьорите четат движенията ти, а хаосът някак магически се подрежда. Първите няколко пъти сърцето бие силно, после идва увереността, а накрая – гордостта, че си преминал мисията успешно.

Мисия Sticky rice ни научи, че във Виетнам оцеляването не е в силата, а в доверието – към ритъма на града и към собствената ти крачка. И след като веднъж го усвоиш, вече не си просто пешеходец… част си от потока.

ХРАМА НА ЛИТЕРАТУРАТА

Не е случайно, че образът на храма е отпечатан върху гърба на банкнотата от 100 000 донги, символизирайки знанието, учеността и културното наследство на страната.

Докато сме на тема пари, искам да кажа, че обмяната на валута във Виетнам често се прави не в банки, а в бижутерските магазини. Там курсът обикновено е по-изгоден, а процесът – бърз и без излишни формалности, стига да носиш чисти и запазени банкноти. Това е едно от онези местни „правила“, които научаваш на място и които улесняват пътуването. Еврото е с много по-добър курс спрямо американския долар. Срещу 100 евро, ставате милионер с над 3 милиона донги.

ЯЙЧНО КАФЕ

Опитахме яйчното кафе, което се топи в устата като пухкава пяна от жълтък и кондензирано мляко върху силно черно кафе. Първата глътка е магия – сладостта и кремообразната текстура напомнят на тирамису, докато леката горчивина на кафето балансира вкуса.

Историята му е също толкова интересна: Напитката е създадена през 1946 г. от Лиеу Нгуен в в Ханой, когато той е работил като барман в 5-звездния хотел Sofitel Legend Metropole Hanoi. Идеята му хрумнала, когато по време на недостиг на мляко, той започва да експериментира с яйчен жълтък, за да създаде кремообразна и сладка добавка към кафето. Така се ражда уникалната комбинация, която днес е символ на Ханой и любимо удоволствие за местни и туристи.

TRAIN STREET

Тази улица е едно от туристическите места в града. Доста голям кич в пълния му блясък. Изпълнена е с кафенета, където и цените са туристически. Шарения, цветни лампички за повече блясък, счупени плочки и амбулантни търговци на какво ли не. Пикът е момента, в който влака минава на сантиметри от масите. Не разбирам, защо хората така се впечатляват от това. Най-много хора има в минутите преди да мине поредния влак.

МАВЗОЛЕЯ НА ХО ШИ МИН

Мавзолеят, в който се съхранява тялото на комунистическия лидер Хо Ши Мин, е едно от най-значимите и символични места в Ханой. Намира се в едноименния комплекс, където са разположени и административните сгради, в които той е провеждал политическите си срещи и е управлявал страната.

Мястото е строго охранявано, с постоянно патрулиращи войници, което допълнително подсилва усещането за дисциплина и почит. Архитектурата на мавзолея е силно повлияна от съветския стил и е почти идентична с тази на мавзолея на Ленин в Москва, и с мавзолея на Георги Димитров в София, който отдавна не съществува. Тази прилика ясно отразява историческите и идеологически връзки на Виетнам със социалистическия свят.

ПАГОДАТА НА ЕДИН СТЪЛБ

Малката дървена сграда стои върху един единствен каменен стълб, издигнат в средата на спокойно езеро с лотоси, и сякаш плава над водата. Смята се, че пагодата представлява лотосов цвят, израснал от водата. Светилището вътре е посветено на виетнамското будистко божество Quan Am с нейния образ, сгушен в малкия триметров храм.

BÙN CHА̀

Ястието Bún chả е едно от най-вкусните, които опитахме във Виетнам. В ресторант Bun Cha Ta, който е в списъка на MICHELIN, похапнахме доста добре.

Bún chả, включва крехко, опушено на скара свинско месо, добре подправени месни кюфтета и гладки оризови нудли с балансирана основа от бульон. Вкусът е феноменален! А, хрупкавите пролетни рулца бяха изключителни.

ПАГОДАТА TRAN QUOC

Най-старата и специална пагода, на повече от 1500 години – построена през 541 г., първоначално е била на брега на Червената река. След като брега на реката се разпада, я местят на остров Ким Нгу в началото на 17 век и оттогава се нарича Тран Куок.

Любимо място за крале по време на фестивали и пълнолуние, храмът и днес впечатлява с архитектурата си и спокойствието около езерото. Трите основни сгради са символ на късмет и просперитет.

Седиш там, гледаш водата, усещаш духа на Ханой и осъзнаваш, че дори след хилядолетия, мястото все още е живо и красиво.

Ако трябва да опиша Ханой с една дума, то тя е хаос. Определено това не е моето място.