Историята на Сайгон е тясно свързана не само с политическите промени във Виетнам, но и с различните имена, които градът е носил през времето. През колониалния период, от 1887 до 1901 г., той е столица на Френски Индокитай, превръщайки се в административен и търговски център на региона. Тогава Сайгон придобива облика на космополитен град с европейска архитектура, широки булеварди и силно френско влияние.
Името Сайгон остава официално в периода 1955 – 1975 г., когато градът е столица на Република Южен Виетнам. В тези години той се развива като динамичен икономически и културен център, често наричан „Перлата на Далечния изток“.
След края на Виетнамската война и обединяването на страната на 30 април 1975 г., градът е преименуван на Хо Ши Мин, в чест на лидера на Виетнамската комунистическа партия и първи президент на обединен Виетнам. Новото име символизира началото на нова епоха и политическа идентичност.
Въпреки това, и до днес много местни жители и пътешественици продължават да използват името Сайгон, особено когато говорят за историческия център или за духа на стария град. Така двете имена съществуват паралелно – едното официално, другото емоционално и културно натоварено.
Когато попитах нашия местен гид защо използва името Сайгон, отговорът му беше кратък. Защото е по-кратко!
LANDMARK 81
С впечатляващата си височина от 416,2 м, можете лесно да видите Landmark 81 навсякъде в Сайгон. Това е най-високата сграда във Виетнам и една от най-високите сгради в света. Landmark 81 е символ на лукс и съвременност с уникална архитектура, вдъхновена от традиционната виетнамска „бамбукова гора“. Това е метафора за развитието и просперитета на страната в бъдеще.
Според архитекта, проектът Landmark 81 е вдъхновен от традиционните бамбукови снопове. Това е изключително значим символ на солидарност, силата на единството в културата на виетнамския народ.
Гордо разположена точно на върха на кулата Landmark 81 – емблематичното архитектурно произведение на Сайгон. Обсерваторията SkyView е „очите“ на града, гледащи далеч към хоризонта. Почитана като най-високата обсерватория във Виетнам.
Когато се качихме на терасата, пред нас се разкри вечерен Сайгон – безкраен, пулсиращ, разлят до хоризонта. Река Сайгон се виеше като тъмна лента между сградите, а мостовете приличаха на фини нишки, свързващи кварталите. Гледката не беше просто „панорама“. Беше усещане за мащаб. Стъкло, бетон, неонови светлини, покриви, кули – градът се разгръщаше на пластове. В далечината високите сгради блестяха, а по-ниските квартали изглеждаха като безкрайна мозайка.
Оттук Сайгон не е задръствания, жега и шум. Той е ритъм, геометрия и светлина. Докато бяхме под звездите, осъзнах колко различен може да бъде един град, когато го видиш от друга перспектива.
CAFE APARTMENT
Жилищната сграда „Cafe Apartment“, разположена в центъра на Сайгон е едно от онези класически места, които сякаш виждате само когато местният жител преминава от комунизъм към капитализъм. Първоначално построена през 60-те години на миналия век – преди нещата да станат съветски, това буквално са били апартаменти в жилищен блок.
Поради първокласните недвижими имоти на мястото, те са били разположени на военноморски офицери и друг военен персонал, преди обединението на страната в Социалистическа република Виетнам. След това и по време на комунизма, те са били разпределени на верни членове на партията от корабостроителниците.
След 2010 год. апартаментите се трансформират в кафенета, и постепенно целият блок се превръща в това, което виждаме днес.
Преобладаващото тук са кафенетата, сервиращи кафе, но всъщност има и класически виетнамски заведения за храна, магазини за бижута, козметика, дрехи, салони, както и магазини за сувенири.
РОЗОВАТА ЦЪРКВА
Сред оживения градски пейзаж на Сайгон има едно скрито бижу – католическата църква Тан Дин. Тази 150-годишна църква, обляна в изненадващо розов оттенък, се откроява на фона на градския хаос.
За съжаление беше затворена и не можах да я разгледам отвътре.
УЛИЦАТА НА КНИГИТЕ
Изцяло пешеходна улица, оградена със зеленина, „Улицата на книгите“ създава усещане за книжен рай в центъра на оживения град. Напомня ми на някогашния площад Славейков в София. С повече от 20 отделни книжарници и кафене, тук има много неща, които да ви забавляват. Това е не само идеалното място за книги, но и много места за пазаруване на сувенири.
На улицата има и едно приятно кафене, което е идеално място за сядане с чаша виетнамско кафе и нова книга.
Книжарниците на улицата са специализирани предимно във виетнамски книги. Но, може да намерите заглавия и на английски език.
ЦЕНТРАЛНА ПОЩА
В сърцето на града, Централната поща в Сайгон е ярко доказателство за богатата история и културния гоблен на Виетнам. Тази емблематична сграда е повече от просто място за изпращане на писма, а историческа забележителност, която олицетворява същността на миналото и настоящето на Сайгон. Като една от най-популярните туристически дестинации в града, Централната поща е задължително място за посещение от всеки, който иска да разбере душата на този оживен метрополис.
Сградата е зашеметяващ пример за френска колониална архитектура. Построена между 1886 и 1891 г., тя отразява епохата, когато Виетнам е бил част от френски Индокитай. Проектирана от Алфред Фулу, пощата често погрешно се свързва с Гюстав Айфел. Участието на Айфел обаче се ограничава до инженерен принос, а не до самия архитектурен дизайн.
Пощата е построена по време, когато Сайгон бързо се развива в ключов административен и търговски център за френската колониална империя. Тя служи не само като пощенски център, но и като символ на модерността и прогреса, представяйки технологичния напредък на времето. Въпреки че основната ѝ функция е тази на пощенската услуга, Централната поща в Сайгон се е развила в много повече. Днес тя функционира като напълно функционална пощенска станция, където местните жители и туристите могат да изпращат пощенски картички, писма и пакети. Тя е и културен символ, туристическа атракция и сред интересните неща за правене в Сайгон. Посетителите идват не само за да се възхитят на архитектурата, но и да се докоснат до живата история в стените ѝ. Пощата е оживен център на активност, където старото и новото съжителстват и където миналото се среща с настоящето по уникален начин. Пощата е нещо повече от остатък от френското колониално управление; тя е символ на културното сливане, което характеризира Виетнам. Въпреки че дизайнът на сградата е безспорно европейски, тя е напълно интегрирана в тъканта на виетнамската култура. Пощата е била свидетел на безброй исторически събития. Тя е любима забележителност както за местните жители, така и за посетителите. Разнообразни култури и влияния са оформили уникалната идентичност на страната. Едно от най-очарователните занимания в Централната поща в Сайгон е писането на пощенска картичка или писмо и изпращането му до любим човек у дома. Пощата продава разнообразие от пощенски картички с емблематични виетнамски изображения, така че можете да изберете такава, която улавя любимия ви аспект от страната.
Екстериорът на сградата е украсен със сложни детайли, включително арки, колони и декоративни железни елементи, характерни за европейската архитектура. Особено големият часовник над главния вход е фокусна точка, привличайки погледа към величествената фасада на сградата. Освен това, при влизане, посетителите са посрещнати от просторна централна зала с висок сводест таван, поддържан от ковани железни греди. Всъщност, интериорът е също толкова впечатляващ, колкото и екстериорът, с антични дървени мебели, цветни подове и стени, украсени с исторически карти на Виетнам и Сайгон.
Централната поща на Сайгон е нещо повече от пощенски център. Като една от емблематичните исторически сгради в града, тя красиво съчетава френската архитектура с виетнамската култура. Тя не само функционира като поща, но е и основна туристическа атракция и ценен културен символ. Тази забележителна сграда предлага уникален поглед към миналото на Сайгон, като същевременно остава съществена за настоящето.
Независимо дали сте ентусиаст на архитектурата, любител на историята или просто любопитен, Централната поща на Сайгон е интересно място за посещение. Тази емблематична сграда улавя духа на града. Следователно, тя е напомняне за богатата история и пътуването на Сайгон през времето.
ПОКРАЙ р.САЙГОН
Река Сайгон е огледало – тя показва как архитектурата наоколо не просто се издига, а търси връзка с пространството, светлината и движението. Тук градът диша по-широко, а разходката по брега е приятна.
Стъкло, стомана и неон се издигат над старите колониални фасади, а небостъргачите отразяват тропическото слънце така, че цялото небе сякаш се разлива по тях.
Харесва ми как новите жилищни комплекси комбинират зеленина с високи сгради. Тераси със зеленина, вертикални градини и басейни на покривите ми показват стремеж към баланс между природа и урбанизация. Тук модерната архитектура не е само височина – тя е стил на живот.
Докато се разхождам, усещам контраста – зад стъклените фасади все още проблясват стари френски балкони и жълти стени. За мен модерната архитектура на Сайгон не изтрива миналото, а го обгръща. Градът е смесица от памет и бъдеще – и точно в това напрежение се крие неговата енергия.
Крайбрежните пространства постепенно се превръщат в модерни зони за разходка – с широки пешеходни алеи, кафенета с панорамни гледки и обществени площи, които свързват стъклото и бетона с водата. Новите мостове – изчистени, минималистични, с елегантни осветителни линии – добавят динамика към хоризонта. Те не само свързват кварталите, но и подчертават усещането, че градът гледа напред.
По-надолу по течението се откроява елегантният силует на финансовата кула Bitexco. Макар да не е точно на брега, кулата оформя панорамата, която се вижда от речните алеи. Вечер, когато светлините ѝ се запалят, тя става ориентир – като фар в сърцето на града.
Хеликоптерната площадка, която стърчи като метален венец, е най-отличителния белег на този небостъргач. Тази кула е по-ранен символ на модерния Сайгон – по-елегантна и по-артистична, с плавни линии и смел силует.
ПАЗАРА БЕН ТАН
Пазарът Бен Тан е свидетелство за богатата културна история на Виетнам. Този оживен пазар не е просто място за пазаруване, а пътешествие във времето, предлагащо на посетителите поглед към оживеното минало и динамичното настояще на града. Пазарът е известен с богатата си гама от стоки, от местни занаяти и текстил до пресни продукти и улична храна.
Архитектурата на пазара отразява смесица от френски колониален дизайн и виетнамски елементи. Най-забележителната му характеристика е голямата часовникова кула на южния вход, видна градска забележителност. Вътре пазарът се гордее с високи тавани и просторни пътеки, улесняващи въздушния поток и побиращи оживените тълпи.
Потокът от мотори в Сайгон, освен хаотичен е и почти хипнотизиращ – като жив организъм в непрекъснато движение.
ДВОРЕЦЪТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
Тази внушителна сграда не е просто архитектурен обект – тя е жив символ на края на Виетнамската война и на обединението на страната. Със своята модернистична визия и дълбоко историческо значение дворецът разказва за съвременната история на Виетнам.
Разхождайки се из залите на Двореца на Независимостта, познат преди 1975 г. като Президентски дворец, имах чувството, че времето е спряло. Построен на мястото на стария Норьодомски дворец, разрушен през 1962 г., новият комплекс е завършен през 1966 г. и е служил като официална резиденция на президента на Южен Виетнам.
Архитектурата му е изчистена, строга и характерна за модернизма от средата на ХХ век. Пространствата са мащабни, но същевременно функционални. Над 100 помещения разкриват различни лица на властта: кабинети, заседателни зали, официални салони, частни апартаменти.
На 30 април 1975 г. танк на северновиетнамската армия пробива главните порти. Това събитие бележи края на войната и началото на нова ера за страната. Именно тогава дворецът се превръща в символ на обединението.
И все пак, колкото и внушителен и значим да е този дворец, веднага направих сравнение с нашата Резиденция Бояна. В моя поглед тя остава по-красива – може би заради хармонията между архитектура и природа, може би заради усещането за уют и елегантност.
Това са основните забележителности в Сайгон, които видяхме. На следващия ден ни очакваше пътуване до делтата на река Меконг, за което ще разкажа в отделен пост.
travel me 