ДУБРОВНИК

От доста време областта Далмация в Хърватия ми беше в списъка с местата за посещение. Тази година имах щастието да видя и този район от картата на Европа. След пътуване по въздух, суша и вода, пристигаме в Дубровник. Това е първата ни спирка от Хърватското лято на 2022 г. Ферибота акостира в пристанището на обяд. Слънцето напича здраво, но желанието за разглеждане на нова територия е по-голямо от температурата на въздуха.

Влизаме в стария град през портата Пиле. Посреща ни тълпа от туристи. Дубровник е може би най-известният хърватски град. До 1918 г. името на града е било Рагуза. През вековете е управляван от венецианци и унгарци, всеки от които е оставил своя отпечатък. Най-големият си растеж, Дубровник постига през 15-ти и 16-ти век.

Още с влизането в стария град ни посреща голямата чешма на Онофрио. Тя има 16 чучура с красива декорация на всеки. Цялата конструкция на фонтана завършва с купол. От ляво на чешмата е Францисканския манастир, което е следващата ни цел. Фасадата на манастирската църква е семпла, само с няколко декорации над портата, от към ул.Страдун.

Най-красивата част от манастира е вътрешния му двор с аркадата от двойни, осмоъгълни колони със свързани капители, всеки от които е гравиран с различни комбинации от животни, човешки глави и приказни зверове. Зелената градина и сянката под арките са малък оазис, на който може да се насладите на спокойствие и тишина.

На приземния етаж на манастира има аптека. Францисканския орден е полагал грижи за болните по онова време. Създаването й осигурявало добър доход за издръжката на манастира. Днес има и съвременна аптека, от която може да си купите необходими лекарства.

Стария град на Дубровник е изцяло пешеходна зона. А най-голямата улица е Страдун. Тя разделя града на две. Има магазини и няколко заведения. В единият й край е Францисканския манастир и фонтана на Онофрио, а в другия е двореца Спонца и градската камбанария. Улицата е покрита изцяло с бяла варовикова настилка. А по нея минават хиляди хора всеки ден.

Сградата на двореца Спонца е изпълнявала различни функции. Била е митница, банка, монетен двор, съкровищница, оръжейна и училище. Надписът DOGANA (митница на италиански език) над портата стои и до днес. Атриумът на двореца е използван за търговски център. А днес на приземния етаж има галерия.

Жегата ни напече подобаващо и решихме да се качим на по-ветровито място, но с разкошна гледка към града и Адриатическо море. Взехме лифта до върха на планината Сръд, от където се открива прекрасен пейзаж. Морския бриз разхлаждаше приятно. Седнахме в заведението на върха за кафе, коктейли и красива морска панорама.

Княжеският дворец е бил резиденция на княза на Дубровнишката република до 1808 г. Мандата на княза траел само един месец. Един от членовете на Великия съвет на Дубровнишката република е избиран за княз и се премества да живее в двореца. След като изтече този един месец, той отстъпва мястото си на друг член на съвета и през следващите две години не може отново да заема поста.

Фасадата на двореца е микс от няколко архитектурни стила – барок, готика и ренесанс. От края на 19 век, Княжеският дворец е превърнат в музей.

Главната катедрала на града се казва Успение Богородично. Легендата разказва, че Ричард Лъвското сърце се завръщал от кръстоносен поход и претърпял корабокрушение в буря край о.Локрум край Дубровник. В знак на благодарност той се заклел да построи голяма църква на мястото, където бил спасен. Така катедралата била построена.

Следващата забележителност, която видяхме е Доминиканския манастир. И тук вътрешния двор е с арки, колони и зеленина, а в центъра има действащ кладенец. В манастира има и музей с богата колекция от произведения на изкуството.

Крепостните стени на Дубровник са запазени до днес в много добро състояние. Те са една от главните забележителности. Разходката по тях отнема около час и е приятна в края на деня, когато слънцето не е толкова силно.

Привечер стария град е по-приятен за разходка защото жегата е отминала. Малките улички са много по-оживени, ресторантите и баровете започват да се пълнят. Въпреки, че голяма част от туристите ги няма, градът е пълен с хора.

След вечеря продължаваме разходката. Главните забележителности са осветени, което подчертава красивите им фасади. Нощен Дубровник е красива малка приказка.

Така видяхме перлата на Адриатика.