За тези, които ме познават знаят, че Япония е любимата ми държава. Преди 6 години, при първото ми кацане на японска земя на летище Ханеда се просълзих от щастие. Тогава мечтата стана реалност. Този път, при влизане в сградата на летище Нарита ме побиха тръпки от вълнение. Във вените ми отново течеше 100% щастие. Аз съм на моя територия. Еуфория и хармония в едно. Пътуването от летището до хотела ми отнема 60 минути, точно колкото е написано в сайта на хотела. На 1 минута пеша от спирка TAWARAMACHI на линия GINZA на метрото.
Квартал Асакса е известен с храма Сенсоджи. Вървя към него пеша и се наслаждавам на безупречната чистота навсякъде. А в слушалките ми звучи BIG IN JAPAN, ей така за настроение.
Точно пред първата порта към храма се намира туристически информационен център за култура. На последния етаж има тераса с изглед към храма и кулата Небесното дърво на Токио. Достъпът е безплатен. А, архитект на сградата е Кенго Кума.
УЛ.НАКАМИСЕ
Накамисе е една от най-старите търговски улици в Япония. Тук се продават традиционни японски играчки, сладкиши и различни сувенири. През деня има много хора. Затова препоръчвам да дойдете преди залез. Тогава храма е затворен и тълпата от хора я няма. Може да се насладите на спокойствие и красива гледка.
БУДИСТКИ ХРАМ СЕНСОДЖИ
Сенсоджи е най-старият храм в Токио. По време на Втората световна война е бил разрушен, но през 1958 г. е напълно възстановен в пълният си блясък. Известен в цяла Япония, това е храмът на Авалокитешвара Бодхисатва, който въплъщава милостта на всички Буди. Привлича 30 милиона поклонници всяка година. Пет етажната пагода е възстановена през 1973 г. Всички сгради в комплекса са построени отново благодарение на дарения.
Точно преди главната зала има постройка, в която има много малки чекмеджета пълни с късмети. В метална кутия с малка дупка има тънки дървени пръчици, на всяка има надпис. Разклащате добре кутията и след като си изтеглите клечка, трябва да намерите чекмеджето със същия надпис. Ако не знаете японски, това е най-голямото предизвикателство. Но е забавно.
Ако ви се падне лош късмет, трябва да го завържете на специална поставка.
Най-очевидната характеристика на Главната зала е нейният драматично наклонен покрив, който е доста висок в сравнение с други храмове. Изключително елегантен и вдъхващ респект.
След като се насладих на любимият ми храм в Токио е време за традиционна японска вечеря. Избирам си малък и много уютен рамен ресторант в района. Поръчах си божествен рамен и бира. Японската кухня е превъзходна и я обожавам. Бульона беше изключително богат на вкус. Насладата беше на 100%. На метри от заведението се намира главния офис на японската марка бира ASAHI. 22-етажната кула ASAHI има изображение на халба за бира, преливаща от пяна, с кехлибарено стъкло и бяла външна стена на върха. По-ниската сграда е проектирана от известния френски дизайнер Филип Старк, а „пламтящият обект“ на покрива е символ на духа на бира ASAHI.
ИЗТОЧНИТЕ ГРАДИНИ НА ИМПЕРАТОРСКИЯ ДВОРЕЦ
На следващата сутрин започвам от източните императорски градини. Изключително семпъл парк потънал в зеленина и изрядно окосена трева. Входа е през масивни порти построени по времето на шогуните Токугава. Император Мейджи е живял в двореца Нишиномару близо до Източните градини от 1869 до 1873 г., преди да се премести в новия дворец. В парка се виждат стените на стария замък.
Докато се разхождам в източните градини на Императорския дворец, възрастна японка спира до мен и ме заговаря. Пита ме, фотограф ли съм, от къде съм… При моя отговор – България, тя не разбра какво и казвам. Повторих няколко пъти: Б Ъ Л Г А Р И Я. Продължаваше да гледа със замислен поглед. Каза, че бърза. Извини се с дълбок поклон. Пожела ми хубав престой в Япония и се затича леко. Както тичаше напред, внезапно спря, обърна се и започна да тича отново към мен. Спря и каза: Б Р У Н А Р И А. Усмихнах се и я попитах може ли да запиша видео как се произнася нашата държава на японски. Тя се съгласи на секундата. В японския език не съществува звук Л и от там идваше неразбирането от нейна страна.
ИМПЕРАТОРСКИЯ ДВОРЕЦ
Императорският дворец е построен върху бившето място на замъка Едо – някога най-големият замък в света. Дворецът се вижда само отдалеч. Потънал в зеленина и заобиколен от воден канал. На преден план е моста Ниджубаши.
ОКОНОМИЯКИ
За обяд се срещам с приятел, който също е в Токио в този момент, и с който не сме се виждали от 10 години. Едно от най-любимите ми японски ястия е окономияки и затова отиваме в ресторант с тепаняки. Влизаме в ресторанта по инструкции на Google Maps, но се оказваме на грешното място. Жената на рецепцията не говореше английски, но въпреки това ни показа ресторанта, който търсехме, като ни заведе лично до вратата му. С широка усмивка и дълбок поклон. Ето това са японците. Приятеля ми се впечатли толкова много от този жест. Пет минути говореше за тази жена, как е изоставила работното си място за да ни заведе лично на точния адрес търсен от нас. При първото ми пътуване до Япония, това ми се случваше почти всеки ден и затова мен не ме изненада, но определено е страхотно да го изпиташ, без да говорите един език.
Тепанякито е начин на приготвяне на храна върху нагорещена метална плоча пред клиентите. Самата плоча е част от масата. Окомиякито се състои от палачинки, зеле, месо, морски дарове, яйца, нудли, подправки, японска майонеза и сос. Аромата е феноменален. Комбинациите варират в зависимост от рецептата и вкуса. Вижте краткото видео как се приготвя малко по-надолу.
Чистотата в Япония е повече от безупречна навсякъде. Улиците са толкова чисти, че дори и прах няма. Това е най-чистата държава на планетата. А, хората са най-голямата забележителност в страната на изгряващото слънце. Много семпли и скромни, високообразовани и изключително възпитани, учтиви и мили. Мега чистоплътни, с чисти дрехи и коси.
УЛ.ГИНЗА
Разходката ни продължава по-най-известната и луксозна улица в Токио – Гинза. Тук са бутиците и магазините на всички световни марки. Някои, от които са японски, като Nissan, Yamaha, Mikimoto. В шоурума на Nissan имаше прототип на кола от бъдещето. Фаровете, джантите, таблото и някои части от интериора бяха лед дисплеи със сменящи се светлини.
МУЗЕЙ TEAMLAB PLANETS TOKYO
Черешката на тортата за деня и за целия престой в Токио, определено беше музея teamLab Planets Tokyo. Това е уникално преживяване, в което ходите боси върху огледален под, минавате през вода и през неравна мека повърхност. Произведенията на изкуството се променят в присъствието на хора, размивайки възприемането на границите между себе си и творбите. Състои се от 4 мащабни пространства с арт инсталации и 2 градини, създадени от арт колектив teamLab.
Преди да влезете в музея събувате обувките и чорапите и ги оставяте в шкафове с код. Навивате панталоните до колената и сте готови за доза съвременно изкуство, като никое друго. Първото преживяване е тунел под наклон с течаща вода. Вижте оригиналното видео от музея:
Следва зала с инсталация със заглавие:
Мека черна дупка – Вашето тяло се превръща в пространство, което влияе на друго тяло
Опитвайки се да ходите, краката ви потъват. Самото пространство се влияе и променя от тежестта на телата на хората. И телата на хората са засегнати от променящото се пространство. Хората взаимодействат помежду си чрез пространството. Вашето тяло променя пространството и това пространство променя телата на другите. Почти всеки посетител пада на втората или третата крачка. А смеха е гарантиран.
В съвременния живот сме заобиколени от плоски твърди повърхности, така че в ежедневието си сме загубили съзнание за телата си, забравили сме ги. В естествените гори равна земя не съществува. Тази инсталация е пространство, което да ни напомни за тялото, което сме забравили в ежедневието, и да ни накара да осъзнаем телесната си маса.
Вижте оригиналното видео на музея, въпреки че с повече хора е в пъти по-забавно:
Безкрайната кристална вселена
интерактивна светлинна скулптура
Поантилизмът използва натрупване на различни цветни точки, за да създаде картина. Тук светлинните точки се използват за създаване на триизмерни обекти. Светлинната скулптура се простира безкрайно във всички посоки. Пода, стените и тавана са покрити с огледала. А, в цялата зала висят хиляди лампички от тавана до пода.
Хората използват своите смартфони, за да избират звезди, които да изпратят в Безкрайната кристална вселена. Тези звезди се прераждат в три измерения, създавайки произведение на изкуството. Присъствието на хора и тяхното местоположение в рамките на творбата засяга тези триизмерни звезди, които от своя страна влияят и се влияят от други звезди в пространството.
Това произведение на изкуството се развива постоянно, променяйки се от момент на момент поради хората в пространството.
Рисуване върху водната повърхност, създадено от танца на кои и хората – безкрайност
(КОИ са цветни японски шарани)
Дигитални КОИ плуват по повърхността на водата, която се простира в безкрайността. Хората влизат във водата до колене.
Движението на КОИ се влияе от присъствието на хора във водата, а също и от други КОИ. Когато рибите се сблъскат с хора, те се превръщат в цветя и се разпръскват. През цялата година цветята, които цъфтят, се променят заедно със сезоните.
Траекторията на КОИТЕ се определя от присъствието на хората и тези траектории очертават линии по повърхността на водата.
Творбата се изобразява в реално време от компютърна програма. Не е предварително записана. Взаимодействието между зрителя и инсталацията води до непрекъсната промяна в произведението. Предишни визуални състояния никога не могат да бъдат възпроизведени и никога няма да се появят отново.
Разширяване на триизмерното съществуване в трансформиране на пространството
Пространството е изпълнено със сфери от светлина. Хората се движат през сферите и навлизат в пространството. Когато сферите променят цвета си, самото пространство се измества между серия от сфери, образуващи триизмерно пространство, и плоска цветна стена.
Когато хората преминават през или ги докосват, сферите променят цвета си и излъчват тон, специфичен за този цвят. Околните сфери реагират една след друга, резонират и излъчват същия тон и цвят светлина.
Където и да е сферата, поведението на светлината се поддържа в цялото пространство (триизмерно изображение, в което една сфера се разглежда като една точка). Следователно светлината се държи като група и може да се мисли като едно триизмерно съществуващо пространство. По това време светлината се разпространява сферично около засегнатата сфера.
Формата на пространството се определя от група от сфери и се променя според действията на хората (бутане или сблъсък). В зависимост от степента на преплитане на сферите и промените във вятъра и налягането, формата на самото пространство се променя, празните пространства ще станат с висока плътност и сферите ще се издигнат до тавана наведнъж.
Преди модерната ера в Япония сложните цветове, родени от характеристиките на коприната, са получавали имена, напомнящи за четирите сезона. Такива цветове се наричали Kasane no Irome (нюанси на наслоени цветове) и били създадени от комбинацията от подплата и външната тъкан (коприната била тънка по това време, така че цветът на подплатата се виждал през външната тъкан), градации от припокриване на цветовете. Тъй като цветовете на сферите се произвеждат от светлина, възможно е да се създадат и девет размазани цвята (светлина във вода, слънчева светлина върху водни растения, утринно сияние, утринно небе, небе по залез, праскова, слива, ирис, пролетен клен), както и като три цвята, които изравняват пространството (синьо, червено и зелено), създавайки общо 12 цвята.
Да се рееш в падащата вселена от цветя.
Цветя, които цъфтят и се променят с времето, животът се разпространява във Вселената.
Лягате или сядате неподвижно в пространството и в крайна сметка тялото ви се носи и вие преливате в света на произведението на изкуството. Ако се движите в залата веднага ще ви се завие свят. Почти невъзможно е да се разхождате.
Цветята растат, цъфтят и с времето листенцата падат, а цветята изсъхват и умират. Цикълът на раждане и смърт продължава вечно.
Илюстрацията не е предварително записано изображение, което се възпроизвежда; създава се от компютърна програма, която непрекъснато изобразява творбата в реално време. Като цяло, непрекъснато се променя и предишните визуални състояния никога не се възпроизвеждат. Вселената в този момент никога не може да бъде видяна отново.
Градина с мъх от резониращи микрокосмоси
Когато слънцето залезе, овоидите блестят сами. Когато овоидът бъде бутнат от човек или издухан от вятъра, той свети ярко и издава звуков тон, тъй като се оправя. Яйцевидните форми около него също реагират един след друг, излъчвайки същия цвят на светлината и звуков тон, който продължава да резонира.
Пространството на творбата се трансформира интерактивно под въздействието на вятъра, дъжда и поведението на хората в пространството, което прави средата и хората част от произведението. Когато вятърът е тих и хората са неподвижни, овоидите започват бавно да мигат.
Плаваща цветна градина
Пространството е изцяло изпълнено с цветя, които висят и се движат бавно вертикално. Пода, стените и тавана са огледални. Цветята в тази арт инсталация са живи орхидеи, растат и цъфтят с всеки изминал ден. Повечето орхидеи могат да растат без почва, като абсорбират вода от въздуха. Може да се каже, че растат във въздуха.
Определено това е най-впечатляващия музей, в който някога съм влизал. Препоръчвам го на всеки, който пътува към Токио.
КРЪСТОВИЩЕ ШИБУЯ
На следващия ден започвам от най-известното и най-натоварено кръстовище в японската столица. Но, този път не ми се стори толкова впечатляващо, колкото преди 6 години.
В единия ъгъл на кръстовището Шибуя има малък площад с мемориална статуя на кучето Хачико. Пред нея стоеше възрастен японец с жълта тениска, на която на гърба имаше надпис: Ще ви снимам безплатно, вземете си оригами. Имаше опашка от туристи. Всеки даваше телефона на този уличен фотограф за да го снима с паметника. След снимката си взимате едно оригами от кутия до него.
Хачико става символ на верността и предаността към стопанина си дори след неговата смърт. Всяка сутрин кучето изпращало своя стопанин на гарата, а след това в 5 ч. следобед се връщало за да го посрещне. Стопанинът внезапно умира, но кучето Хачико идва всеки следобед в 5 ч. в продължение на 9 години, докато и то не умира.
УЛ.ТАКЕШИТА
Следващата ми цел беше ул.Такешита в квартал Хараджуку. По нея се разхождат млади хора с много цветно и странно облекло. Със зелени, сини и розови коси и щури прически. Те са най-голямата забележителност тук. Уви, когато бях там не срещнах нито един от тези „извънземни“ екземпляри. Улицата е с нисък клас магазини за дрехи, някои дори втора употреба, магазини за бонбони, кафета и улична храна.
МУЗЕЙ ЯЙОИ КУСАМА
В квартал Шинджуку е музея на най-известната японска художничка от нашето време. Яйои Кусама е една от любимите ми съвременни артисти. В тясна, пет етажна сграда са разположени някои от най-известните й творения. За съжаление в много малка част от галерията може да се снима. Музеят е доста малък и има лимит за броя посетители на ден. През 2016 имах щастието да посетя голяма ретроспективна изложба на Яйои Кусама в Осло.
Временната изложба, която беше на два етажа се казва:
САМОЗАЛИЧАВАНЕ/ПСИХЕДЕЛИЧНИЯ СВЯТ НА ЯЙОИ КУСАМА
Яйои Кусама нарича усещането за загуба на границата между себе си и другия чрез натрапчивото повторение и разпространение на един мотив „самозаличаване“ и го изразява чрез различни материали в своите творби. Тази практика, която произлиза от детските халюцинации, е характерната тема за Кусама от началото на нейната артистична кариера. В нейните творби принципът на повторението, отраженията на огледалата, използването на мигащи светлини и други средства за представяне могат да накарат зрителите да изпаднат в състояние, подобно на транс. Такива изрази на нейните творби напомнят възприемането на халюциногенни ефекти, които характеризират психеделичното движение, обхванало Америка, където Кусама е базирана, през втората половина на 60-те години. С други думи, творбите на Кусама се позовават на прилики с визуалните ефекти на халюциногенните наркотици, карайки зрителите да преживеят емоционални трансформации.
Тази изложба се фокусира върху психеделичните аспекти на работата на Кусама и представя богати вариации на нейните творения от различни периоди. Включва премиерата на най-новата й серия от шестоъгълни огледални стаи – представени за първи път на самостоятелната й изложба в Ню Йорк през втората половина на 60-те години на миналия век, както и филм и свързани материали, които се състоят от видеозаписи на събития. Тази изложба представя дейностите на Кусама по това време, които също са били движеща сила на психеделичното движение. Изложбата включва и рисунки от ранните години на Кусама, в които тя свободно изобразява вътрешните си образи, както и такива, създадени след завръщането й в Япония, като акрилни картини в ярки цветове, големи триизмерни творби, инсталация, използваща черна светлина, кратки видеоклипове и литературни произведения.
На покрива на музея има тераса, която също е изложбено пространство. Там под синьото небе на Токио беше едно от големите цветя, които цъфтят в полунощ с емблематичните за Кусама точки.
Билетите се купуват само онлайн от тук. На място не се продават!
Докато се возехме в метрото, тези ученици ми напълниха душата. Всичките четяха книга, а не играеха на мобилни телефони. Когато всяко от тях трябваше да слиза, се сбогуваха с поклон и респект един към друг. Възпитанието е на друго ниво.
КУЛАТА НЕБЕСНОТО ДЪРВО НА ТОКИО
Следобед се качихме на най-високата кула в японската столица. Аз исках да я посетим след залеза на слънцето, когато целия град свети, но нямаше свободни билети.
Кулата Небесното дърво на Токио е проектирана в оригинален цвят „SKYTREE бяло“, представляващ хармония със заобикалящия пейзаж, неговото име и концепция за дизайн. Създаването на градски пейзаж, надхвърлящ времето. Сливане на традиционна японска красота и нео-футуристичен дизайн.
Това е оригинален цвят, базиран на айджиро, най-светлия нюанс на японското традиционно индиго синьо. Айджиро има специално значение в японската култура, защото някога е бил използван като описание на социален статус и определена социална йерархия. Цветът на Небесното дърво също възпроизвежда техниката на боядисващите индиго, с нотка на синьо, добавена към белия цвят, придавайки деликатен бледосин блясък, като този на бяла керамика.
Цветовете, създадени от боядисващите индиго, представляват наследството на японското традиционно майсторство, запазено в традиционния жилищен район, в който се намира кулата.
Защо кулата е висока 634 метра?
Решението за цифрата 634 за височина се основава на концепцията за избор на цифра, която да бъде лесна за запомняне от всички за най-високата кула в света, която също се превърна в символ на района.
Произношението на числото 634, когато се чете със стари японски числа, е „му-са-ши“. Това напомня на японците за провинция Мусаши от миналото, която обхващала голяма територия, включително Токио, Сайтама и част от префектура Канагава.
Исторически погледнато, районът, където е кулата Небесното дърво на Токио, е принадлежал на провинция Мусаши. От площадките за наблюдение пейзажът на старата провинция Мусаши се разпростира пред вас и напомня на посетителите за местността и историята на района, разположен на изток от Токио, т.е. на изток от старото Едо.
АКИХАБАРА
В последната вечер се разхождаме в квартал Акихабара. Известен е с магазините си за електроника, аниме, манга и видео игри. На тротоарите има млади момичета облечени като прислужници, които рекламират кафенетата в района. Опитах се да ги снимам, но всички вдигаха ръка пред фотоапарата.
На път към хотела се разхождам отново в Асакса. Градът е притихнал и е потънал в прегръдката на нощта.
Хотелът, в който бях отседнал е от веригата APA. Има много от нея в целия град, някои от които на много близко разстояние един от друг. Това е среден клас хотел, в който дори имаше и онсен на последния етаж.
APA Hotel Asakusa Tawaramachi Ekimae
Тези четири дни в Токио бяха вълшебни. Искам пак.
travel me 