Фес е най-древният, най-старият от четирите имперски града в Мароко и най-големият в Западна Африка център за ислямска култура. Градът е основан по времето на Идрис II и в него се намират едни от най-красивите сгради в Мароко. Това е религиозен, културен и духовен център с най-голямата медина в страната. Стените й са с впечатляващи размери.
Посрещането от персонала на риада, в който отседнахме беше на изключително ниво. За добре дошли ни почерпиха с черен чай с мента, което е национална напитка в Мароко. А интериора е изпипан до най-малкият детайл.
Предложиха ни личен гид. Приехме единодушно. Ако пътувате в Мароко е хубаво да имате местен гид, който ще ви разкаже и покаже града, в който сте. Струва си! Така ще избегнете и натрапниците, които моментално се залепят за вас и започват да ви заговарят. Изключително досадни са. Превръщат се във ваша сянка, която не само ви следи, но и говори през цялото време. Но ако сте с гид, ще се чувствате доста комфортно.
Една от забележителности във Фес е мадрасата Бу Инания – построена през 14 век от султанския син Абу Инан Фарис. В нея се помещават образователно училище и джамия. Тя е единствената мадраса във Фес, която има минаре. Също така е еднo от малкото религиозни места в Мароко, които са отворени за немюсюлмански туристи.
Интересен факт е, че всеки квартал в медината има пет основни елемента – джамия, хамам, училище, пекарна и чешма.
Мавзолеят на Мулай Идрис II е изключително красив. Той е една от основните забележителности във Фес. Мулай Идрис II е покровител на града. Днес неговата гробница е обект на поклонение. Мавзолеят е отворен само за мюсюлмани! Всички останали могат да надникнат само през многото входове на комплекса.
Друга голяма забележителност е свързана с местен поминък. Става въпрос за една от най-старите фабрики за щавене на кожа. Тя е почти на 1000 години. Представлява множество каменни съдове, пълни с богата гама от багрила и различни течности, разстлани като поднос от акварели. Мъже, стоящи до талията дълбоко в бои, работят под горещото слънце, като се грижат за кожите, които остават напоени в съдовете. Тук се обработват кожи от крави, овце, кози и камили, превръщайки ги във висококачествени кожени изделия като чанти, якета, обувки и чехли. Всичко това се постига ръчно, без да се налага да се използват модерни машини, а процесът почти не се е променил от средновековието, което прави това място интересно за посещение.
Във фабриката, кожата се накисва за първи път в смес от кравешка урина, негасена вар, вода и сол. Тази разяждаща смес помага да се разруши жилавата кожа, да се разпаднат излишните мазнини, които остават върху тях. Кожите се накисват в продължение на два до три дни, след което работниците отстраняват излишните влакна за да подготвят кожите за боядисване.
За да стигнете до терасата с гледка към фабриката, минавате през лабиринт превърнат в магазин. На влизане ви дават стрък мента, с който да ароматизирате въздуха, който вдишвате.
По залез разгледахме града от високо. На хълма, на който се качихме се намират останки от гробниците Маринид. Гледката е прекрасна. Върнахме се в медината, където кипеше търговията. Опитахме плод от кактус от уличен търговец. Безумно сочен и вкусен плод. В края на деня се насочихме към нашия оазис, риада където ни очакваше топла мароканска вечеря.
Видеото от Фес може да видите тук.
travel me 