Аморгос е най-източният остров от архипелага Циклади. Има планински релеф, дълга и тясна форма. Популярен става през 1988 г. благодарение на Люк Бесон и филма Безкрайна синева (The Big Blue). Едиственият начин да стигнете до острова е по море. Тук няма летище. Има две пристанища, главното Катапола на юг и Аегиали на север. Повечето фериботи пристигат в Катапола. Пътуването от Миконос до Аморгос е 2,5 часа с бързия ферибот.
Пристигам следобед в Катапола. Собственикът на хотела ме очакваше на пристанището заедно с още туристи от същия ферибот. След настаняването, взимам скутер под наем и се отправям към плажа Калотаритиса. Намира се в най-южната част, на 27км от Катапола. Островът е с изключително високи планини и е необходимо транспортно средство. Има автобуси, но са на рядко. В главния град Хора има едно кръгово, от където започват трите главни пътя. Един до Аегиали, другия до Калотаритиса и третият до Катапола. Някои от гледките по пътя са разкошни. На високите места, вятъра беше доста силен. Малко преди красивия залив, където е плажа Калотаритиса има друга забележителност, разположена в малък залив. Това е корабът Олимпия, който е наполовина потънал. Достъпен е пеша или по море. От пътя разходката до него е 10-тина минути. Потънал е преди 40 години когато, капитанът търсел място близо до брега, където да намери убежище от силните северни ветрове. Но бурното море ги изхвърлило в малък залив в близост до плажа Калотаритиса. За щастие, целият екипаж бил спасен. Корабокрушението е в много сцени от филма „Безкрайна синева“. Освен това е популярно място за гмуркане на острова.
След 5 минути вече съм на плажа Калотаритиса. Минаваше 6 ч. Бяха останали малко хора, а във водата имаше няколко лодки пуснали котва. Наслаждавам се на спокойствието. Водата е топла и кристално чиста.
На връщане имах желание да спра на живописния, каменист плаж Мурос, заобиколен от скали и морски пещери. Но, залезът вече беше зад планината и нямаше смисъл да спирам. Продължих към столицата Хора за вечеря.
На следващия ден започвам с най-голямата забележителност на Аморгос – Манастирът Панагия Хозовиотиса. Изграден е на отвесна скала на 300 м над морето през 11 век. Това е вторият най-стар манастир в Гърция. Пред входа има малък паркинг. Следва изкачване по стълби със зашеметяваща гледка. От дясно море, от ляво скали. В 9 ч. сутринта слънцето напича доста и докато стигнете осем етажната сграда на манастира със сигурност ще сте вир вода.
Вратата на светата обител е около 1,5м висока. За да влезете е необходимо да направите дълбок поклон. Следват още стълби. Първото помещение е нещо като приемна. Има маса, дивани и столове. По стените за закачени портрети на бивши обитатели на манастира. Монасите черпят всеки посетител с чаша местен ликьор с канела, чаша студена вода и локум. Докато всички почиваме в прохладната стая, надниквам през прозореца.
Гледката е прекрасна. Перфектно съчетание от природата и красотата на човешкото творение, манастирът символизира почитта на човека към Света Богородица. Построен в лицето на скала, той осигурява спираща дъха гледка към искрящите сини води на Егейско море. Без съмнение е гордостта на Аморгос.
На горния етаж е църквата. Най-важната реликва тук е стара икона на Св.Богородица, донесена от Палестина преди 11 века. Манастирът е създаден като ода на благодатта на Панагия, известна като Богородица, която е покровителка на острова. Иконата се пренася във всички села на острова всяка година. Сградата е висока 40 м, а ширината 5 м. Снимането вътре е забранено.
Един от монасите разказва за причината за изграждането на манастира. А именно пристигането на иконата на Панагия. Според оцелелите писмени сведения иконата е дошла от Хозова в Палестина, а манастирът се кръщава на Богородица от Хозова.
Говори се, че иконата е достигнала острова с лодка, която е излязла на брега, точно под точката, на която днес се намира манастирът. Двама местни жители намерили иконата и новината бързо се разпространила от остров на остров. Когато новината достига Константинопол през 1088 г., императорът заповядал изграждането на манастира.
Става все по-топло и затова следващата спирка е плажа Агия Анна. Намира се на километър от манастира. След няколко завоя има голям паркинг с изходи към два плажа. На ляво е Агия Анна.
Плажът е доста малък с камъни и скали. До него има бяла църква. Точно това е локацията, която Люк Бесон избира за снимките на филма Безкрайна синева. Поради този факт на острова е пълно с френски туристи. Водата е кристално чиста със синьо-зелен и тюркоазен цвят. Идеална е за плуване. Наслаждавам се на плажа следващите няколко часа.
От дясно на паркинга е другия скалист плаж с хубава гледка.
За обяд се връщам до Хора. Разстоянието е само 4км. Градчето е малко, тихо и спокойно. Разположено е на върха на планината. Разхождам се по тесните улички с бугенвилии и бели къщи, харктерни за Цикладите. В града има няколко църкви, археологически музей и останките от стара венецианска крепост на върха на огромна скала. В единия край има вятърни мелници. Хора се счита за една от най-автентичните цикладски столици.
За обяд сядам в една от таверните. Поръчвам си гръцка салата с местното сирене, което наподобява нашето крема сирене, но с подправки. УНИКАЛНО е! Октопода на скара също е без забележки.
Зареден с нови сили потеглям за следващата цел – плажа Агиос Павлос. Пътят се изкачва почти до върха на поредната планина. Точно това е момента, когато буквално съм в облаците над Аморгос. Мястото, на което спирам има гледка към необитаеми острови и морето. От другата страна имаше кози, които на спокойствие пасяха малки храсти по скалите. До като пътувам из острова се усещаше аромат на мащерка и други билки.
Агиос Павлос е каменист плаж в близост до Аегиали (5км) и гледащ към малкия остров Никурия, на който също има няколко плажа. Острова изглежда доста близо, сякаш може да се преплува до там. Има малки корабчета, които превозват хора между Агиос Павлос и Никурия на всеки 30 минути. Водата е кристално чиста. В началото на плажа има малък кей, от където тръгваше група гмуркачи. Взимам си ледено фрапе и оставам на плажа следващите няколко часа.
Привечер се връщам в Катапола. Главният пристанищен град на Аморгос не е нищо особено. Разделен е на три селища, наречени Катапола, Рахиди и Ксилокератиди. По крайбрежната ивица, където е и самото пристанище е пълна с кафенета, таверни, риболовни лодки и яхти. В средата на залива има малък пясъчен плаж.
А от другата страна покрай морето са разположени още ресторанти и барове. Хотелът ми се намира в тази част на градчето. По препоръка на собственика сядам в рибен ресторант Almyriki с уникално морско меню. Сервитьорката ме кани в кухнята да си избера лично от прясно уловената риба. Препоръчва ми риба Фагри (червена ципура). Определено е една от най-вкусните средиземноморски риби – месото е сочно и с приятна масленост. За ордьовър си поръчвам Фава. Това е местен специалитет приготвен от бакла и зехтин. Наподобява хумус.
На следващата сутрин се отправям до един от хубавите плажове в района на Катапола – плажа Малтези. Разстоянието е 15 мин пеша. В близост до плажа, на малък полуостров има бяла църква, разбира се със син купол. Това е последния плаж на Аморгос. Туристите са малко. Има нялколко палатки и около 20-тина човека. На този остров, човек наистина може да си почине защото не е толкова популярен, колкото съседните Санторини, Наксос и Парос.
За финал обядвам в таверна на пристанището. А следобяд потеглям към остров Милос.
travel me 