o.МИЛОС – СЪЗДАДЕН ОТ МАГМА, ИЗВАЯН ОТ ВЯТЪРА

Остров Милос е създаден от магма и изваян от вятъра. Има формата на подкова и разполага с невероятно красив вулканичен пейзаж. Принадлежи към западните Циклади. Наричан е още „островът на цветовете“ защото скалите, почвата камъчетата на някои от плажовете са оцветени в нюанси на бяло, жълто, червено и розово. Милос е много богат на минерали и поради този факт, има много кариери на целия остров.

След почти 5 часа на ферибота, пристигам вечерта в пристанищния град Адамас. Взимам такси до Плака, столицата на острова. Такситата са с фиксирани цени. Разтоянието между Адамас и Плака е 5км и цената е 15 евро. Има и градски автобуси на всеки час за 2 евро. След настаняване в къщата за гости отивам до центъра, който е на 2 минути пеша. Ресторантите са пълни, но успявам да седна в един от тях. Градчето е малко, построено върху склоновете на висока вулканична скала. В центъра има няколко таверни, магазини и барове.

На следващия ден ме очаква едно разкошно пътешествие с катамаран около о.Милос. Времето е фантастично. На пристанището ме чака Ставрос, собственика на Polco Sailing. Качвам се на борда, заедно с още 10 човека от цял свят. Анна ни посреща с усмивка и ни провежда кратък инструктаж. Вече сме в морето и не след дълго време, капитанът Анджело ни показва мястото, където е кратера на вулкана. След известно време пускаме първа котва за деня на дивия плаж Калогрис.

В близост имаше още няколко лодки. Кристално чиста вода със смарагдов цвят. Скачаме във водата и плуваме към пясъчния плаж. Чувстваме се като Робинзон Крузо. Разхождаме се по плажа, почиваме за кратко и отново във водата. Всичко е супер лежерно. Връщаме се на на борда, а там ни чакаше сладка изненада от Анна.  Сандвичи със сладко, опаковани като подаръци. Малките детайли, които те правят щастлив.

Вдигаме платната и продължаваме към пещерата Сикя. След известно  време плаване, спираме в малък залив заобиколен с много красиви скали. Пускаме котва и на три групи с малка надуваема лодка влизаме в пещерата. Достъпна е само по море. 

Има малък плаж, който не е огрят от слънцето. Капитана ни разказва, че преди 36 години от тежината на корените на смокини, таванът се срутва и пещерата става „кабрио“ 🙂 Образувала се е огромна дупка с почти идеален кръг.

Сега в средата е купчината от пропадналата част.  Може да се покатерите отгоре. Гледката е страхотна. Въпреки този природен катаклизъм, природата си знае работа и е създала един невероятен шедьовър. Носете си аква обувки защото много малка част е пясък. Плуваме във водата и се наслаждаваме на гледката. Определено си заслужава да се види и не случайно е една от трите топ забележителности на острова.

Връщайки се на борда на катамарана, Анна е приготвила обяда. Само вкусни неща. Лозови сърмички, паста с октопод, червени чушки и копър, гръцка салата, печено пиле, картофена салата с боб и много подправки и напитки по избор.

Отплаваме към втората топ забележителност, залива Клефтико. Представлява група от морски скали с характерни форми и лабиринт от морски пещери. Намира се на югозападния бряг на острова, достъпно само по море. Клефтико e символът на о.Милос. Много красота, бели скали потопени в смарагдово зелена и кристално чиста вода. Толкова чиста, че другите катамарани, яхти и по-малки корабчета изглеждаха, че летят. Минаваха и пасажи от риби. Отново пускаме котва в центъра на целия този разкош.

Докато една част от групата ни е във водата, другата пътува на малката надуваема лодка към малки пещери в района. Първата, от които е пещерата на дракона. Нищо особено като пещера, но звукът, който се чуваше от акустиката наподобява рев на дракон. Доста реалистично. Минаваме през още няколко и стигаме до последната, която е наречена Синята пещера. Водата светеше в синьо, подобно на тази на остров Капри в Италия. Връщаме се на катамарана и продължаваме да се наслаждаваме на гледката. От съседните лодки, хора скачат във водата, снимат се. Забавлението е на макс.

Пътешествието ни продължава покрай други плажове достъпни само по море. Още величествени скали. В един момент, Анна отново ни изненадва, този път с десерт – йогурт със сладко. Похапваме доволно, на фона на хубава музика, морски бриз и красива природа. Слънцето вече е отслабнало и отражението във водата става златно. Последната ни спирка е плажа Палиочори. Тук е време да се разделим с екипажа на катамарана и да се върнем в Адамас. Един незабравим ден на о.Милос, който определено остава в спомените за гръцко лято.

Нов ден и нови забележителности. Днес целта ми е северната част на острова. Взимам скутер и започвам от Фиропотамос, най-близкото селце до Плака. Само 2км и няколко завоя. Селото е толкова малко. Състои се от няколко къщи, църква и плаж. Зад църквата има интересни скали. А от другата страна останки от стара сграда. Няма много какво да се прави и продължавам към следващото.

Мандракия е другото малко селце, в което има и ресторант. Гледката е хубава. Отново има няколко къщи и църква. Решавам да се върна тук на следващия ден за обяд и продължавам към Полония.

Всички месни ми казаха, че най-добрия ресторант на о.Милос е Gioalos в Полония. Градчето е симпатично с пясъчен плаж. Пясъкът е фин и морето е плитко. Идеално е за малки деца. След плажа, сядам в Gioalos. Кухнята е превъзходна. Опитвам специалитета Групер карпачо, което е доста интересно на вкус. Както и традиционите тестени пайчета със сирене – питаракия. Божествени са.

Следобяд спирам за фото пауза на плажа Папафрагас. Интересен е с това, че е тънка ивица вода с малък плаж под скалите.

Продължавам към черешката на тортата за деня и третата топ забележителност на о.Милос – плажа Саракинико. Ако на Луната има плаж, то той изглежда така. Супер интересен и някък нереален, с изумително бели, варовикови скали и уникални форми, изваяни от вятъра и водата. На където и да погледнеш, гледката е невероятна. Прекарвам целия следобед на това вълшебно място. Оставам и за залеза.

Докато снимам залеза на този лунен пезаж се възхищавам на 100%. Не случайно, Саракинико е перлата на о.Милос. Останали са малко хора на плажа. Някои снимат, а други са седнали на различни скали и наблюдават, как огненото кълбо се скрива зад хоризонта. 

На следващия ден пътувам за поредните красиви плажове от южната страна. Първата спирка е Фириплака. Плажът е разделен на две части от скала в морето. В първата има бар с чадъри и шезлонги. Втората част е по-дива и много по-красива. Цветовете на скалите преливат от бяло, жълто до розово. Плажа е с фин пясък, въпреки че на места има и камъни. В началото водата е плитка и отново е кристално чиста с тюркоазен цвят. Мястото е изключително спокойно и релаксиращо сутрин. Наслаждавам се до обяд на тази красота.

На няколко стотин метра се намира друг, малък красив плаж със смарагдово зелена вода. Плажа Циградо. Той е трудно достъпен. Слизането, първо е с въже, а след това по дървена стълба. Гледката от високо е феноменална.

За обяд се връщам в Мандракия в единствения ресторант в селцето. Поръчвам си рибено шишче, което е божествено и гръцка салата. Масите в ресторант Медуза са почти на морето и гледката е приятна.

Следобед се разхождам в Плака. През деня главното село е почти обезлюдено. Жаркото слънце напича доста и се насочвам към археологическия музей. Оказва се затворен във вторник и четвъртък. Вътре се намира копие на статуята открита на острова – Венера Милоска, чийто оригинал е в Лувъра. Разходката продължава по малките улички на Плака.

Следващата спирка е малкото, живописно рибарско село Клима. Най-отличителната му черта са, така наречените „сирмата“- гаражи за лодки на брега на морето с боядисани врати в ярки цветове. Днес повечето са превърнати в къщи за гости, а някои от тях са магазини за сувенири. В центъра има малка църква и ресторант с много маси на открито. Сядам за почивка и чаша ледено фрапе.

В близост се намира комплекс от раннохристиански подземни катакомби. Те заемат целия хълм между Трипити и Клима. Комплексът включва група от погребални зали и коридори, издълбани в мека вулканична скала. До мястото се стига по тесен път от Трипити. Малко преди това е мястото, където е открита статуята на Афродита, известна като Венера Милоска, както и античен театър.

Връщам се в Плака привечер и изкачвам многото стъпъла на старата Венецианска крепост. На върха има църква и гледка на 360 градуса.

За вечеря сядам в Avli-Milos. Всъщност това е втора вечер, в която вечерям там. Персоналът на заведението ме познава и ме приветства с добре дошъл отново с огромна усмивка. Препоръчват  ми техният специалитет скариди в сос с мастика. Леко се намръщвам защото не обичам, нито скариди, нито мастика, нооооо ги поръчах. А сега ги препоръчвам горещо. Озвучаването беше гръцки рок и атмосферата беше чудна.

Така завърши приключението Милос.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.