КОРДОБА И СПОМЕНЪТ ОТ МАВРИТЕ

на

Продължаваме пътешествието из Андалусия. Тръгваме от Севиля към Кордоба. Пътят с кола е около един час и половина. В Кордоба ще бъдем за половин ден и затова сме се фокусирали върху две от главните забележителности. Старата част на града е оградена от стена, подобно на медината в Маракеш и Фес. Изпълнена е с великолепни архитектурни паметници на културата от времето, когато градът е бил столица на Кордобския халифат, който е заемал почти цялата територия на Иберийския полуостров. Из тесните улички, повечето сгради са боядисани в бяло и декорирани с цветя. Някои от по големите са изпълнени с магазинчета и заведения.

Насочваме се към един шедьовър на архитектурата – катедралата на Кордоба. Най-оригиналното и внушително здание в града. Никога не бях виждал такова нещо. Това е една смесица от две религии под един покрив. Някога е била третата по големина джамия в света. И до днес катедралата носи арабското име „Мескита“, което на арабски означава джамия. Строежът й започва през 8 век под ръководството на емира на Кордоба – Абд-ал-Рахман и продължава два века. По времето на Абд-ал-Рахман II в джамията се е съхранявала кост от пророкът Мохамед, което я е превърнало в особено важно място за поклонниците.

През вековете, Мескита претърпява много промени, като всеки нов владетел оставя своя отпечатък върху архитектурата й, но колонадата от арки с редуващ се червен и бял камък се запазва. Колоните са 900 на брой и приличат на гора. Изградени са от гранит, мрамор, яспис и оникс. Има и много богато декорирани ниши за молитва, от които най- впечатляващ е михрабът. От тук имамът е водил молитвите.

През 13 век, Кордоба е превзета от Фердинанд III и градът се присъединява към християнския свят. Владетелят не разрушава джамията, а я осветява и посвещава на Дева Мария. От там на сетне, джамията се превръща в църква. Постоянно се добавят нови християнски елементи, като днес Мескита е катедрален храм на архиепископа на Кордоба.

Вътрешния двор е превърнат в градина с кипариси, портокалови дървета и фонтан. Качихме се и на камбанарията, която е с отделен билет и със записване, но на място. От върха се вижда цялата катедрала, дворът и голяма част от града.

Другата забележителност, която посетихме е дворецът Алказар. Намира се на пешеходно разтояние от катедралата 4-5 минути. Той е със същото име, като този в Севиля, но не толкова впечатляващ. Алказар на арабски означава дворец. Самата сграда не е нищо особено. Тук голямата атракция са градините. По времето на маврите, това е бил двореца на халифа. През средновековието е използван за седалище на Испанската Инквизиция. А през 19 век е превърнат в затвор. От средата на 20 век е музей.

В градините има няколко езера, добре оформени дървета, фонтани и паметници. Разходката беше приятна защото нямаше тълпи от туристи. Качихме се и на кулата, от която има панорамна гледка към градините. Един от паметниците изобразява изпращането на Христофор Колумб от крал Фердинад и кралица Изабел на едно от неговите пътешествия.

Минахме и по римският мост над река Гуадалкивир. В северният му край има арка, която някога е била един от входовете на укрепения град. А в южния се намира кулата Калахора. Ако погледнете на север ще видите катедралата Мескита.

Това видяхме в Кордоба, за краткия ни престой там. След почивка за кафе и сладкиши, потеглихме към Гранада.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.