Андалусия е един от най-колоритните и магнетични региони на Испания. Има вълнуваща история и богато културно наследство. Фламенкото и безстрашните матадори са една част от символите на тази област. Място, в което много култури се сливат в едно.
Със Севиля започва втората част от иберийският ни трип. Поради форсмажорни обстоятелства, пристигнахме с 12 часа закъснение на испанска територия. Не спали и уморени, първите часове на деня прекарахме в сиеста. Малко нетипично време за сиеста, но… След няколко часа сън и бърз обяд се потапяме из малките улички в центъра. Първата ни цел е величествената катедрала на Севиля – Дева Мария де ла Седе. Това е третият по големина християнски храм в света след „Сан Пиетро” в Рим и „Сейнт Пол” в Лондон. Построена е на мястото на бивша мавританска джамия, която била разрушена от голямо земетресение. От нея оцелява единствено минарето, което било трансформирано в кулата „Хиралда”, извисяваща се днес на височина 114 метра. Входът за катедралата е платен. Цената е 10 евро.
Интериорът и екстериорът на църквата е повече от впечатляващ. В храма се пазят реликви и много съкровища. Тук са и тленните останки на Христофор Колумб. Саркофагът на великия откривател се поддържа от няколко фигури, които символизират 4-те кралства – Кастилия, Леон, Навара и Арагон. Смята се, че останките на мореплавателя са пренесени от Хавана в Севилската катедрала.
Смесицата от европейско и арабско влияние се вижда навсякъде в центъра на града. Лежерно продължаваме към площад Испания. В парка около площада има свободно летящи папагали.
Площад Испания е впечатляващ архитектурен комплекс, построен за Иберо-Американското изложение провело се в Севиля през 1929 г. Павилионите били замислени като постоянни постройки, за разлика от други световни изложения. Площад Испания бил административният офис на изложението и най-внушителната постройка. Представлява полукръгла тухлена сграда, построена в ренесансов/нео-мавритански стил с кули в двата края. Пред сградата, следвайки кривата на фасадата има изграден изкуствен канал с четири моста над него. Целият комплекс е декориран с цветни керамични плочки. Разходката на площада, определено създава настроение. Всички тези цветове в комбинация с октомврийското слънце и папагалите наблизо съдават приказна атмосфера.
Под една от арките имаше улични музиканти и танцьори на фламенко. Тези хора ни напълниха душата. Ритъм, страст и настроение. Това беше като подгряващо изпълнение на това, което ни очакваше вечерта.
След вечеря бяхме в музеят на фламенкото в Севиля, където всяка вечер има по две представления фламенко. Билетите купихме предварително онлайн, още от България. Фламенкото е един от най-отличителните елементи на испанската култура особено в Андалусия. Бяхме на точното място за тази емоция, която определено остана в съзнанието на всички, като прекрасен сувенир. Няма такова изживяване! Толкова много страст и емоции, представени от две танцьорки, танцьор, певица и китарист. Преди шоуто, учтиво бяхме помолени да не снимаме снимки и видео. Насладата беше пълна в комбинация с божествената сангрия, която предлагат на бара, преди представлението.
На приглушена светлина на сцената, танцьорката стои неподвижна в първите моменти, когато попива звуците на китарата, пляскайки с ръце, докато не бъде обзета от артистично вдъхновение. Тогава тя започва страстно танца под ритъма на песента, демонстрирайки експлозия на емоции в изражението на лицето по време на изпълнението.
Танцьорите на Фламенко интерпретират физически думите в текста, които често изразяват историята на танца Фламенко. Шоуто е съпроводено с грациозно движение на ръцете, което контрастира на интензитета и силно отекващите танцувални стъпки по сцената. Дуетите са сред най-интригуващите. Танцьорите държат погледите си вперени един в друг, постоянно надграждайки и превръщайки танца в състезание на страстта, сексуалното напрежение и емоцията.
След това вълшебно изживяване, продължихме вечерта в съседен квартал с още сангрия.
На следващият ден започнахме от другата топ забележителност в града и ценна архитектурна реликва – дворецът Алказар. Впечатляващ със своята невероятна декорация и пищни градини.
Двореца Алказар е майсторско съчетание от мавритански техники и католически символи, съвършен образец на мудехарската архитектура. На мястото на сегашния дворец, някога се е издигала мавърска крепост. До ден днешен, Алказар се използва като официална резиденция на испанското кралско семейство.
Вътрешната част на сградата е организирана около два основни двора – Дворът на девойките и Дворът на куклите. Първият се свързва с предание, според което маврите са получавали по 100 девици годишен данък от християнските владетели на Иберия. Този двор се е използвал за обществени мероприятия, докато Дворът на куклите за семейни.
Тронната зала е най-важната в двореца. Позната още като Залата на посланиците. Използвана е за държавни дела и важни събития. Залата е богато декорирана с гипс и мозайка. А великолепния купол е от кедрово дърво с изящна дърворезба и геометрични мотиви. Тук е сниман и филма Game of Thrones.
Дворецът Алказар впечатлява и с разкошния си парк, състоящ се от няколко градини в различни стилове. Те са уникални и отразяват преминаването на различни исторически периоди. Кръстовата градина, Градината от 12 век, Мавританската градина, по-модерните градини като Английската градина, Градината на поетите и Градината на Маркиза Вега-Инклан. Тук може да правите снимки, да мечтаете и да оставите погледа си да се задържи на палмите, кипарисите, наровете, портокаловите дървета, дъбовете и още 170 растителни вида, които могат да се намерят в 60 000 квадратни метра градини. Можете да се насладите и на галерията Grutesco (истинска гледка към градините), езера, скулптури, цветни плочки, канали и фонтани като фонтана Нептун в Градината на дамите.
Площад Кабилдо е скрито съкровище в центъра на града. Въпреки, че е на няколко метра от катедралата, туристи почти няма. Площадът е едно от онези запазени места на стара Севиля. Това всъщност не е площад, а вътрешен двор.
Следващата ни спирка е арената за борба с бикове Маестранса. Тя е едно от най-полулярните места за любителите на корида. Разглеждането й е само с екскурзовод и след предварително записан час за посещение. Към самата арена има музей с няколко зали. Колекцията на музея, разказва за изкуството на борбата с бикове. В изложена последователност започваща с произхода на Кралската Маестранса, с пространство, посветено на игрите, практикувани от благородството през XVII и XVIII век. След това следва поредица от картини на бикове от XIX век на темата за бикоборството, както и различни плакати на бикове. Маршрутът завършва с най-модерната от колекциите, разнообразна сбирка от костюми на тореадори, пелерини, плакати, глави на бикове и картини на съвременни художници. Екскурзоводката ни разказа за главите на биковете, които се пазят. Когато бикът е убит и е бил изключителен боец му се запазват ушите, ако е бил добър му се отрязва едното ухо, а ако не е бил добър му се отрязват и двете уши. След музея се излиза на самата арена.
Не далеч от Маестранса, на същия булевард, на брега на река Гуадалкивир е Златната кула. Тя е част от мавританското наследство. Построена е от династията на Алмохадите, за да контролира достъпа до града по реката. В миналото е била декорирана със златни плочки, от където се предполага, че идва името й. Днес в кулата се помещава военноморският музей.
При купуването на билетите за Севилската катедрала, служителката ни каза, че билета важи и за църквата на Божествения Спасител. Интериорът й е доста пищен. Слънчевите лъчи проникват през цветните стъклописи и създават шарени сенки по стените.
След толкова много исторически паметници, за финал се насочихме към Метропол Парасол – най-голямата дървена структура в света. Едно модерно съоръжение на площад Де Ла Енкарнасион. Състои се от шест огромни дървени гъби, чиито дизайн е вдъхновен от Севилската катедрала и фикусите на близкия площад Кристо де Бургос. Дизайнер е германският архитект Юрген Майер-Херман. Размерите са 150 на 70 метра, а височината е 26 метра. Разходихме се и по панорамния път, който се извива около свободната форма на покрива на Гъбите. Там има и бар. А в основите на Метропол Парасол е разположен археологически музей, в който могат да се видят останки от римската и мавърската епоха. Точно над него са разположени магазини.
Така завърши този ден. За вечеря избрахме ресторант с изобилие от различни видове тапас. Доволни от живота, се прибрахме в апартамента за да заредим батериите за следващия ден.
travel me 