АЛХАМБРА – МАВРИТАНСКИЯТ ШЕДЬОВЪР

на

Гранада е последната спирка от пътешествието ни в Португалия и Южна Испания. Именно тук се намира и най-голямата и известна забележителност на Андалусия. Оставихме си я за десерт, за да е по-сладък спомена ни от това красиво приключение. Алхамбра е най-красивият мавритански комплекс в Европа, разположен на хълм над Гранада в подножието на Сиера Невада. Разходката ни започна от терасата Св.Никола, от която се вижда дворцовия комплекс. Билетите купихме два месеца и половина преди пътуването. Алхамбра се състои от четири основни части – Насридските дворци, които са перлата на мавританската архитектура, Дворецът на Карл V, Дворецът Хенералифе и военната крепост Алкасаба. А между тях има красиви градини. Името Алхамбра идва от арабската дума за червено – ал амбра. Така и до днес, го наричат испанците.

Влизането в Насридските дворци е с фиксиран час! Те са три на брой – Мексуар, Двореца Комарес и Двореца на Лъвовете. Разкошната архитектура се дължи главно на  двама мавритански владетели – Юсуф I и Мохамед V.  Първо се влиза в Мексуар. Това са зали с административни и съдебни функции, където владетелите са се срещали с поданиците си. Залата Мексуар е с разкошен таван с красива дърворезба, а стените в долната част са покрити с цветни керамични плочки.

Следва двореца Комарес, това е била официалната резиденция на владетеля. Всички зали са разположени около Двора на миртите. Имат пищна и изящна декорация по стените. Кулата Комарес е била център на политическия живот с тронна зала за аудиенции, богато украсена с арабски йероглифи на стените, вплетени резби с тънки геометрично-линейни форми и фини решетки от алабастър.

В Дворът на миртите има езеро във формата на правоъгълник, заобиколено с подрязани мирти. От там идва и името му. Във водата се отразяват заобикалящите го постройки и кулата Комарес.  Езерото действа като елемент, който осигурява усещане за прохлада и свежест.

Тронната зала е най-величествената зала в двореца, където е бил престолът и където са се провеждали официални приеми. Тя символизира върховната власт на султана. Залата е богато украсена с множество орнаменти, а таванът е изработен от парчета дърво в различни цветове и размери.

Разходката ни продължава в третият от Насридските дворци. Двореца на лъвовете e частната резиденция на султана и неговото семейство. Това е най-голямото произведение на изкуството, оставено от Мохамед V. В този дворец е мястото, където Насридското изкуство е постигнало най-голямото си великолепие. Красотата му, показва несравнима чувствителност и хармония. Светлина, вода, цветове и изящна украса превръщат Двореца на лъвовете в чудно удоволствие за сетивата.

Дворецът се състои от централен вътрешен двор, заобиколен от няколко галерии с колони по подобие на християнска обител. Около вътрешния двор се намират елегантните постройки на Залата на кралете (на изток), Залата на Мокарабите (на запад), Залата на двете сестри, Залата на Ajimeces и Терасата на Даракса (на север) и залата Abencerrajes и Харема (на юг).

На фона на общоприетото схващане за това, какво е Харем, този просто е домът на владетеля. Харемът не е бил място, където султанът държал жените си изолирани, постоянно под бдителните очи на евнусите и където никой друг не е бил допускан. Харемът е просто неговият спокоен и нормален дом, без официални приеми или протокол, мястото, където е можел да прекара време със семейството си.

Дворът с лъвовете е най-известната част от комплекса. Фонтанът с дванадесетте лъва, заедно с изяществото на двореца и със сякаш изработените от дантела 124 мраморни колони, с право се смятат за шедьовър на мавританската архитектура. Тук, човек се чувства буквално в приказките.

Колкото и аскетичен и непретенциозен да е отвън Алхамбра, почти всяка повърхност, вътре е покрита с фантастични орнаменти. Почти 2 века и половина „Червената крепост“ служи на мавританските владетели на Гранада като дворец, харем и резиденция за придворни служители.

Залата на кралете се нарича така, заради картина на централния купол, на която са изобразени първите десет владетеля от династията Насрид (с изключение на узурпаторите Исмаил I и Мохамед VI, Червеният). Достъпът до залата е от Двора на лъвовете. Дължината й е над 30 метра и се смята, че е била използвана за банкети и тържества. Поради факта, че няма врати и е напълно отворена към вътрешния двор, вероятно е ползвана най-често през лятото.

Залата на двете сестри е наречена така, заради две големи, еднакви мраморни плочи, които са част от пода. Тя е свързана със Залата Ajimeces и Терасата на Даракса, от която се вижда малка вътрешна градина. Толкова красота и изящество има в този дворец, че човек му се иска да се върне във времето назад за да го види в пълния му блясък, когато е бил действаща резиденция.

На излизане от Насридските дворци, попадаме в градината на Кулата на дамите. Това е била най-важната сграда от онези, които са принадлежали на магнатите, живели около Кралския дворец през арабския период, а украсата й е най-старата в Алхамбра. Получила е много и различни имена, в зависимост от това, кой я е обитавал, въпреки че от края на XVIII век се нарича Кулата на Дамите. В началото, сградата се е наричала „Partal“ (което означава портик) заради портика, образуван от петте арки, които често се отразяват върху правоъгълното езерце в градината.

Дворецът Карл V е буквално залепен до Насридските дворци. Сградата е квадратна, но с кръгъл вътрешен двор. Вдъхновен от паметниците на Древността, Дворецът Карл V е замислен като символ на политическия стремеж на владетеля на Свещената Римска империя, който считал себе си за наследник на императорите на Древен Рим.

Император Карл V искал неговия нов дворец да бъде точно до Насридските дворци за да функционира като допълнение към залите с мюсюлмански произход и в същото време да демонстрира съвременния облик на неговия двор. Само южната и западната фасади са изцяло декорирани.

Последната част от разходката ни в Алхамбра са градините на двореца Хенералифе. Това е била лятната резиденция на султаните от династията на Насридите. Самият дворец не е толкова впечатляващ, колкото Насридските. Тук, всички идват за да разгледат градините. Тревната площ се разделя на Двор на водните градини и на Градините на султана. Дългият тесен басейн в Двора на водните градини е пълен с водни лилии. Ограден е по цялата си дължина от шпалир от чимшири и цветя. Градините на султана са известни с това, че са подредени по начина, по който са изглеждали средновековните арабски градини. През арки от зелени растения, човек попада в истински лабиринт от подредени в различни геометрични фигури храсти, цветя и дървета, с красиви кръгли каменни фонтани между тях.

Хенералифе е разположен на най-високата точка на хълма, спрямо останалите дворци. Има красива панорама към Гранада и останалата част на дворцовия комплекс. С тази гледка завърши приказката Андалусия и втората част от приключението ни на Иберийския полуостров. Очакваше ни 5 часов преход до Мадрид и нощувка в испанската столица, преди да се върнем в България.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.