Тази година видях доста езера и ако трябва да направя списък на езерата, Комо застава на първа позиция в личната ми „езерна“ класация.
Прекрасен, слънчев следобед, пристигаме в град Комо. След настаняване в апартамента се отправяме към пристанището защото главната ни цел е езерото Комо. След 10-тина минути на опашка за билети, вече сме на борда на бързото корабче в посока Беладжо. Пътуването трае около час. Наричат това градче, перлата на езерото Комо и има защо! Неговото живописно и стратегическо местоположение на кръстовището, където водата се разделя на два ръкава, го прави една от най-посещаваните дестинации на езерото Комо.
След час плаване, акостираме на пристанището в Беладжо. Ако сте с куфар може да го оставите в туристическия център, точно срещу касата за билети на пристанището. Услугата е безплатна!
Градът е малък, чаровен и живописен. Разположен е на две нива, долната част е до езерото, а за да стигнете до горната ще трябва да изкачите калдъръмените улички, които приличат на стълбища. Атмосферата е много приятна. Аз не съм фен на планините, но трябва да призная, че гледката към езерото, на фона на планините е завладяваща. След вечеря в ресторант на брега, направихме разходка в центъра. До катедралата на площада имаше репетиция на джаз концерт. Разкошен музикален фон за тази чудна, лятна вечер. Стигнахме и до Punta Spartivento, това е най-крайната точка на Беладжо. Там където двата ръкава на езерото се сливат. На отсрещните два бряга се виждат Варена и Менаджо.
На следващия ден отново сме в Беладжо за да разгледаме градините на вила Мелци. С една дума Разкошотия. Градините се простират по брега на езерото и са хармонично разположени в хълмистата природа. Вилата е построена в началото на 19 век по поръчка на Франческо Мелци д’Ерил, херцог на Лоди, а градините са проектирани от Луиджи Каноника и Луиджи Вилорези.
Вилата не е отворена за посещения защото потомци на фамилията живеят там, но градините са достъпни. Има малко езеро с лилии, много различни видове дървета и цветя. Зад самата вила има мини бамбукова гора, както и няколко оранжерии. Градините са пресечени с много пътечки, които ще ви отведат до различни видове растителност, минавайки по тях. Хармонията е пълна.
За обяд сядаме в тратория San Giacomo. Отлично обслужване и много вкусна храна. Рибата препоръчана ни от сервитьора беше феноменална. Беладжо толкова ни хареса, че не ни се тръгваше. Но беше време за следващото градче. Пристанището за фериботите се намира на друго място в посока на градините Мелци. Качваме се на ферибота за Менаджо.
Една от най-приятните емоции беше докато пътувахме на борда на ферибота. Слънце, вятър и разкошна гледка на 360 градуса. Езерото изглежда като скъпо бижу сътворено от природата.
Акостираме в Менаджо и се отправяме към крайбрежната алея. Градчето е също толкова приятно, колкото и Беладжо, но някак си по-спокойно. От пристанището до центъра е около 5 минути ходене пеша. Главният площад е пълен с кафенета и ресторанти. В непосредствена близост е и яхтеното пристанище. Гледката към езерото е приказна. Минаващи лодки допълват пейзажа.
Последната ни спирка е Варена. Слънцето, ни напече стабилно и решаваме да разхладим страстите със сладолед. Все пак сме в Италия. Докато се наслаждаваме на божествен вкус, очите ни също се пълнят с прекрасна гледка към езерото. Варена е живописно, разположено градче със стапаловидни, калдъръмени улички. В центъра на площад Сан Джорджо е църквата със същото име. Други важни забележителности са Вила Монастеро, Вила Чипреси и замъка Везио. За съжаление не успяхме да ги разгледаме защото във Варена бяхме в късния следобед и трябваше да се качваме на влака за следващата ни точка за нощуване.
Езерото Комо и градчетата около него са чудесна дестинация за кратко пътуване. Идеално е, както за феновете на планините, така и за градски туристи. Има от всичко за всеки.
travel me 