о.САРДИНИЯ

Остров Сардиния е едно от най-любимите ми места в цяла Италия. Ето защо реших да го посетя още веднъж. Този път, маршрута беше само в северната част на острова. Първата спирка от приключението Сардиния е Алгеро. Летището се намира на няколко километра от града. Всъщност това е един от трите града на острова, в които има летище. Алгеро е на западния бряг. Бил е завладян от Каталуния в продължение на няколко века. Именно и до днес може да се усети каталунското влияние, не само в архитектурата в историческия център, но и в местната кухня.

При настянавянето, попитах собственичката, какво типично ястие да опитам от местната кухня. Тя ми препоръча паеля по алгерски ( различна от испанската), фрегола – типичната паста за района и октопод по алгерски. Реших да й се доверя и пробвах пастата. Тя е с формата на кускус и е изключително вкусна. А кората от лимон придаваше свежа нотка на цялото ястие.

Следобяд прекарвам на градския плаж, който е на 7-8 минути пеша от старата част на града. Привечер разглеждам чаровния център на Алгеро. Малки площади, улички, църкви, барове, ресторанти и магазини. Атмосферата е типично италианска с усещането за ваканция, аромат на море и морски бриз.

Ден втори е посветен на един от най-красивите плажове в района. Ла Пелоза се намира на около 60 км северно от Алгеро. За да се посети е необходим билет, който може да купите онлайн от: www.lapelosastintino.com Таксата е само през сезона от 1 юни до 30 септември. Достъпът до плажа е ограничен с цел опазване на околната среда и предотвратяване на ерозията. Има и правила, които трябва да спазвате. Едно от тях е, че не може да си сложите плажната хавлия директно на пясъка! Под нея трябва да има бамбукова постелка или от тези за йога. Ако нямате такава, по пътя към плажа има амбулантни търговци, от които може да си купите за 4-5 евро.

Кристално чиста вода с тюркоазен цвят и много фин бял пясък. Частта, която е срещу старата кула е скалиста, но гледката е красива. Срещу плажа Ла Пелоза е остров Азинара, който е национален парк. До него може да стигнете с корабче от пристанището на Стинтино.

След цял ден на този прекрасен плаж и разкошна тюркоазена панорама се връщам в Алгеро. Следва една вълшебна нощ под небето на италианското лято. Именно тази вечер беше финала на Европейското първенство по футбол с финалисти Италия и Англия. Във всяко заведение беше изкаран телевизор и всички гледаха финала. По време на мача градът беше нетипично притихнал в очакване на последния съдийски сигнал. Но след като Италия стана европейски шампион, всички избухнаха в еуфория от щастие и радост. Алгеро закипя. Улиците бяха пълни с хора носещи италианския флаг и пееха, кой колкото може. Всички бяха щастливи.

На следващият ден поемам на изток. След кратък престой в Сасари (главният град на областта), продължавм към Санта Тереза Галура. Малко курортно градче с къщи и семейни хотели в пастелни цветове. Изключително спокойно място. Градският плаж Рена Бянка беше на няколко минути от хотела, в който бях отседнал. Отново фин пясък и кристално чиста, тюркоазена вода. Имаше и големи прозрачни риби, които плуваха близо до хората в плитката част на водата. А на хоризонта се виждаше брега на остров Корсика.

Само на 4 км от Санта Тереза Галура се намира нос Капо Теста. Точно там е една от природните забележителности. Великолепен залив, който е получил заслужено името си – Долината на Луната. Малка долина, дълга около 500 метра, състояща се от впечатляващи гранитни скали, оформени от силата на времето в продължение на хиляди години. Има малки заливчета, които се появяват между скалните стени, с тюркоазени и кристално чисти води, създадени магически от контраста със златистите цветове на скалите и зеленото на плътния средиземноморски храст, в който има и мирта.

От края на 60 -те години носът е избран за дом от група хипита, които са помогнали да се запази непокътнат. Той е кръстен Долината на Луната заради необичайния бял цвят на скалите на лунна светлина. Ефектна обстановка, в която царят мир и природа. Долината на Луната е един от символите на дългата, прекрасна ивица на Санта Тереза ​​Галура и много силно препоръчвам да се види. Мястото е наистина магично.

В ден четвърти, пътувам за остров Корсика. Пътуването с ферибот между Санта Тереза Галура и Бонифачо е 1 час. За пътешествието до френския остров може да прочетете тук. Поради непредвидени обстоятелства се връщам на остров Сардиния с два дни закъснение, което ми обърква напълно програмата за най-хубавата част от лятната ми ваканция. Наложи се да откажа резервацията за обиколка с корабче из архипелага на остров Мадалена. В същност това е единственото място, което вече съм виждал при предишното ми пътуване до Сардиния. Включих го в плана и тази година защото е най-магичното място с уникални цветове на водата. Когато чуя някой да каже Сардиния, пред очите ми е архипелага на остров Мадалена. Да, но този път съдбата реши да видя само това, което не съм виждал.

Въпреки, че архипелага носи името на главния остров Мадалена, точно това е нова територия за мен. Затова следващата нощувка е в главния град на острова със същото име. Фериботите между Палау и Мадалена са на всеки 30 минути. След настаняване в стаята за гости, пренареждам програмата за 3 дни да се вмести само в 1. Следобяд пътувам за съседния остров Капрера. До него се стига по суша. Има изграден път между двата острова. Освен прекрасната природа, тук се намира и къщата музей на Джузепе Гарибалди.

До един от най-красивите плажове на о.Капрера, може да стигнете единствено пеша. Около 2 часа от къщата на Гарибалди. Отпада и той от пъроначалния план за съжаление, поради липса на време. Затова се отправям към плажа Дуе мари в южната част на острова, който е лесно достъпен както с кола, така и с автобус. Красив залив със спокойна вода и божествен тюркоазен цвят. Остров Капрера е част от архипелага Мадалена. Всички острови са с тюркоазени лагуни, бели пясъчни ивици и скали с красиви форми.

Привечер се разхождам из град Мадалена. Градът е единственият в архипелага. Калдъръмените алеи в центъра на фона на сгради от 18-ти век в пастелни цветове създават уют. На една от къщите има табелка „Продава се“. В мислите си казах: Купувам я. 😉 На малкото пристанище Кала Гавета има статуя на Джузепе Гарибалди, който е живял последните си 26 години на съседния остров Капрера.

На следващата сутрин правя пълна обиколка на острова. Спирам за кратко на плажовете Баса Тринита и Монте ди Рена. Когато си ограничен във времето, имаш две възможности. Да останеш на едно място и да се насладиш за по-дълго време или да видиш повече места, но за кратко. Двете опции си имат плюсове и минуси. Баса Тринита е девствен, красив малък плаж на остров Мадалена. Водата там е кристално чиста. Хубавото тук е, че никога не е претъпкано. Бих казал почти безлюдно.

Последната спирка е Пунта Теге. На 2км от града Мадалена. Има два малки пясъчни плажа, фантастични цветове на водата и красиви скали, които доста туристи ползват и за плаж. Не случайно този район на Сардиния е наречен Изумрудения бряг. Цветовете на водата преливат от смарагдово зелено, през тюркоаз и стигат до всички тонове на синьото.

Това място е толкова красиво, че почти изглежда сюрреалистично! Очарованието му се дължи и на скалите, които стърчат от водата. За това избрах това да е последната точка от лятната ваканция на остров Сардиния. Един разкошен тюркоазен финал, който ще остане завинаги в съзнанието ми.