На път за о.Корсика посрещам изгрева на борда на ферибота. Пътуването между Санта Тереза Галура (Сардиния) и Бонифачо (Корсика) е само 1 час. Наслаждавам се на вятъра, изгряващото слънце и мистичните цветове на утрото. Планът ми е да прекарам цял ден в Бонифачо, един от най-красивите градове на острова. А вечерта, отново да се върна на о.Сардиния.
Старата част на града (Цитаделата) се намира на високи скали на 70 метра над морето. Наистина е впечатляваща гледката. Започвам разходката именно от тук, от сърцето на стария град. Малки, тесни, павирани улички с не толкова впечатляващи фасади. Бонифачо все още се събужда и тълпата от туристи я няма. Това ми дава възможност да разгледам всичко на спокойствие.
В близост до Цитаделата има еко пътека, която се вие по скалите със зелени храсти и гледка към морето. Белите, варовикови скали на фона на синьо-зеления цвят на водата по крайбрежието, създават внушителен пейзаж. Това е може би най-красивата част от Бонифачо. Истински природен спектакъл.
Връщам се в Цитаделата за кратка почивка. Наслаждавам се на чаша кафе и хубава гледка.
Следващата цел са стълбите на крал Арагон. Този естествен процеп в скалите съществува от векове и през годините се подобрява от жителите на Бонифачо, за да се превърне в истинско стълбище. Стълбите са построени за да има достъп до естествен източник на питейна вода. Стъпалата са стръмни и са 187 на брой.
Следва равна пътека само на няколко метра над морето. Приятно е да се разхождаш и да гледаш как вълните се разбиват в скалите под теб. Има участъци, които са доста тясни. На всички посетители се дават каски за да не се наранят от варовиковата скала. До тук всичко е добре, но следва най-неприятната част. Изкачването обратно по стръмните стълби.
На обяд градът кипи от живот. Много туристи са плъзнали по улиците. Ресторантите и кафенетата са пълни. Сядам за заслужена почивка и обяд в едно от заведенията.
На слизане към пристанището, отново спирам за снимки към скалите и морето. Гледката е разкошна на където и да погледнеш.
Следобяд съм в района на пристанището. Много яхти и лодки са акустирали тук. А само на метри от тях има барове и ресторанти с гледка към порта на Бонифачо. Към 16ч. решавам да отида до пристанището на фериботите за да попитам дали мога да сменя билета си за по-ранният ферибот в 17ч. Жената на касата ми каза, че за днес всички фериботи са спряни поради лошото време. Обяснявам й, че навън е повече от перфектно и не виждам нищо лошо във времето. 32 градуса е. След което, тя ми каза, че вятъра е със скорост 50км и за корабите е опасно. Този вятър ми отвя плановете за следващите дни на о.Сардиния.
На следващата сутрин отново съм на пристанището с надеждата, че ще има фериботи. Отговорът на служителката е същия. Посъветваме да дойда към 15ч. за да ми каже дали следобяд ще пуснат фериботите между двата острова. Започвам да мисля, какво да правя и какво друго мога да видя. В близост до Бонифачо се намира архипелага Лавеци. Островите са малки и необитаеми, но с хубави гранитни скали и разкошен цвят на водата. Има корабчета до там на всеки час. Но, днес не работят поради силния вятър.
На 30 км от Бонифачо е Порто Векио. Пътувам до там за да разгледам градчето. Определено не ми хареса. Нищо особено. Следобяд отново се връщам на пристанището в Бонифачо с надеждата, че ще се върна на о.Сардиния. Да, ама не. До края на деня няма да има фериботи.
На яхтеното пристанище имаше много гигантски яхти. Те също чакаха времето да се „оправи“. А на следващият кадър може да видите как изглежда лошото време. Поне гледката е хубава.
На третия ден новините са добри. Вятърът е утихнал и се връщам на о.Сардиния. Понякога плановете се подреждат както съдбата ги нареди.
