БИЛБАО

От много време мечтая да видя музея Гугенхайм в Билбао и тази година мечтата стана реалност. На път от летището към центъра на града, спонтанно решаваме да слезем на спирката до архитектурният шедьовър на Франк Гери. Още преди да се настаним в космическия ни хостел започваме да снимаме най-известната сграда в Билбао. Слънчевите лъчи на залеза пробиват тъмните облаци и цветът на музея се прелива като хамелеон от златно към сребрърно.

Конструкцията на музея дава старт на радикалната промяна на Билбао от индустриален град, изпаднал в криза, в първокласна туристическа дестинация. Наричат го „ефектът Билбао“. Управата на града привлича много световно известни архитекти да създадат новото лице на столицата на Баската автономна област. Франк Гери създава великолепният Гугенхайм. Летището и моста Зубизури са проекти на Сантяго Калатрава. Входовете на метрото са по проект на Норман Фостър. Културният център Azkuna е по проект на Филип Старк. Заха Хадид също ще има сграда, която за сега е само проект. Новият стадион Сан Мамес на футболен клуб Атлетик Билбао е с нова модерна визия. Историческите сгради са реновирани, а трамваите са екосъобразни.

Архитектурата на музея е като изящна скулптура на съвременното изкуство. Самият Гери смята себе си за артист. Създател е на много монументални скулптури – много от които вдъхновени от риба. Цветът и блясъка на панелите от титан, с които е покрита фасадата на сградата, се асоциира с люспите на шарана, с който Гери е играл като малък. Тази риба е вдъхновила формата на много от творбите на архитекта.

След като се наслаждаваме и на синия час пред Гугенхайм, разходката ни продължава към следващата архитектурна забележителност. Пешеходният мост Зубизури е дело на испанския архитект Сантяго Калатрава. В типичният за него футуристичен стил и бял цвят, мостът грее всяка вечер.

На следващата сутрин разходката ни започва от ултра модерния стадион Сан Мамес. Това е домът на местния футболен клуб Атлетик Билбао. Градът ни изненада изключително приятно с малкото трафик на коли, перфектна инфраструктура и красиви сгради. Билбао има 3 метро линии, много велоалеи и хубави паркове за разходка.

Отново сме пред Гугенхайм защото главната цел за деня е да разгледаме изложбите в самия музей. Около самата сграда има скулптури на големи творци. Една, от които е емблематичната скулптура Puppy на Джеф Кунс. Представлява метална конструкция във формата на куче, покрита със сезонни цветя, които се сменят два пъти годишно.

Емблематичният музей е впечатляващ и отвътре. Формите и извивките са като нарисувани със замах от сюрреалистичен художник.

На терасата има още едно произведение на Джеф Кунс. Букет от 7 лалета изработени от неръждаема стомана с огледална повърхност в ярки цветове. А червената арка на моста на принца и принцесата на Испания, всъщност е произведение на изкуството, създадена по повод 10 годишнината на музея от френския художник Даниел Бюрен.

Най-интересната от временните изложби се казва Движение – автомобили, изкуство, архитектура. Куратор, на която е друг световен архитект – Норман Фостър. Изложбата празнува художественото измерение на автомобила и го свързва с паралелните светове на живописта, скулптурата, архитектурата, фотографията и филма.

Близо четиридесет автомобила участват в изложбата. Всеки от най-добрите по рода си по отношение на красота, рядкост, технически прогрес и визия за бъдещето. Те са поставени на централно място в залите и заобиколени от значими произведения на изкуството и архитектурата. Много от тях никога досега не са напускали домовете си в частни колекции и обществени институции, така че за първи път се отварят за по-широка публика. За разлика от всяко друго изобретение, автомобилът е трансформирал напълно градския и селския пейзаж на нашата планета и от своя страна нашия начин на живот. Ние сме на ръба на нова електрическа революция, така че тази изложба може да се разглежда като реквием за последните дни на горенето.

След разкошната изложба седнахме на обяд. В музея има ресторант и бар. Добре отпочинали и заредени с нови сили, разгледахме и постоянната експозиция от колекцията на Гугенхайм. Една от най-впечатляващите инсталации е „Въпросът на времето“ на Ричард Сера.

„Въпросът на времето“ позволява на зрителя да възприеме еволюцията на скулптурните форми на художника, от относителната простота на двойна елипса до сложността на спирала. Те се трансформират неочаквано, когато минавате през и около тях, създавайки незабравимо, шеметно усещане за пространство в движение. Цялата зала е част от скулптурното поле. Художникът е подредил творбите умишлено, за да премести зрителя през тях и през пространството около тях.

Разположението на творбите по протежение на галерията създава коридори с различни, винаги неочаквани пропорции (широки, тесни, дълги, компресирани, високи, ниски). Инсталацията включва и прогресия във времето. От една страна, това е хронологичното време, което е необходимо, за да се премине и да се наблюдава от началото до края. От друга страна е времето, през което зрителят преживява фрагментите от визуална и физическа памет, които се комбинират и преживяват отново.

Влезнахме в 10ч. сутринта и видимо доволни от видяното, напускаме Гугенхайм в 17ч. следобед. Никога не съм прекарвал толкова време в музей.

Градът е малък и всичко е на максимум 15-20 минути пеша. Следващата ни цел е културния център Azkuna. В миналото сградата е била склад за вино, а днес е превърната в културен център със спортен комплекс, ресторант, бар, библиотека, магазини и галерии. Дизайнът е поверен на Филип Старк и резултатът е на ниво. Създадено е едно безпрецедентно градско пространство, в което авторът запечатва уникалния стил и особения характер на своите творби.

За рехабилитацията е запазена оригиналната фасада, обявена за обект на културно наследство през 1999 г., без да е позволено нито една от допълненията да надвишава височината на кулите. Екстериорният класицизъм контрастира с уникалното, трезво и оригинално градско вътрешно пространство, разработено от френския дизайнер Филип Старк. Модерен начин за проектиране на това столетно пространство, което поддържа голяма част от същността си в атмосферата. Това е град в града, със своите сгради и улици, обитаван от разнообразието от тълпи, които минават през тях всеки ден.

Басейнът на спортния комплекс е на покрива на сградата и дъното му е от прозрачно стъкло. Докато се разхождате в Azkuna може да видите как хората плуват над главата ви. В една част от покрива е оформена голяма тераса с хубава гледка.

Влизайки в атриума на културите, влизате в историята на изкуството и човечеството. Филип Старк, превъръща 43-те стълба, които поддържат трите вътрешни сгради, в кинематографски декор, създаден от сценографа Лоренцо Баралди.

43-те колони символизират, според Лоренцо Баралди, милионите колони и безкрайността от култури, архитектури, войни и религии, които са прекосили човечеството през цялата история. Тук италианският сценограф е материализирал кинематографската визия на дизайнера на Azkuna в неговата специфична интерпретация на това място. Всички колони може да разгледате тук.

На следващата сутрин започваме да снимаме рано сутринта. Локацията ни е между стария и новия град на моста до театър Ариага. От едната страна на моста в далечината се вижда кметството на Билбао, а отдругата е гара Ла Конкордия. По това време на денонощието сме само ние и няколко прибиращи се от дискотека младежи. Цари невероятно спокойствие, докато градът все още спи.

За кафе и закуска оставаме в старата част на града на Новия площад. Минавайки из малките улици решаваме да разгледаме катедралата, но един човек пред храма ни каза, че в неделя църквите са затворени. Това ни изненада доста. Продължихме разходката покрай реката, стигнахме кметството и след това взехме фуникуляра за да стигнем до малък парк с панорамна гледка към целия град.

Слизаме отново в града и лежерно се разхождаме по улиците. За обяд се връщаме в старата част. Хапваме паеля и след заслужена почивка, тура продължава. Кръстосваме града във всички посоки в продължение на часове. Разбира се, с паузи за кафе и снимане на воля.

За вечеря избираме пазара Ла Рибера. Има богат избор на тапас, които тук наричат пинчос. Разнообразието наистина е голямо. Местната бира също си я бива. Локацията за снимки на синия час е ясна още от сутринта. Точно до пазара Ла Рибера е църквата Сан Антон и само на няколко метра от там разполагаме стативите за тази гледка.

За финал на вечерта се връщаме до Гугенхайм за да видим скулптурата Мъгла на Фуджико Накая. Видяхме я само първата вечер при пристигането ни, но от моста. Искаше ни се да я видим и от близо. Накая е пионер в използването на мъглата като скулптурна среда. Скулптурата от мъгла е специално замислена за езерото на крайбрежната фасада на музея Гугенхайм в Билбао. Ефимерно визуално и атмосферно шоу от откриването му през 1998 г., неговата завладяваща, обхващаща, варираща форма зависи от метеорологичните условия в момента, когато се активира. Но, мъгла тази вечер нямаше.

Последният ден отново ставаме в тъмни зори за да видим забележителност номер едно на Билбао и по изгрев. Беше магичен и фантастичен старт на деня. Колкото по-високо се издигаше слънцето, толкова по-златна ставаше фасадата на музея. А закуската беше повече от съвършенна. В панорамния бар на гранд хотел Domine, точно срещу Гугенхайм. Изключително за всички сетива.

На път към автогарата минаваме за последно и през единствения небостъргач Iberdrola. А за финал се отправяме към една от архитектурните творби на Сантяго Калатрава, летище Билбао.

Така видяхме столицата на Баската автономна област в северна Испания. Вижте видеото тук.