Голямата ябълка отдавна е в списъка ми с градовете за посещение. Чакането за интервю за виза беше епично. Платих таксата в началото на м.март 2020 г. и само няколко дни след това на 13 март целия свят затвори вратите. След повече от две години съм в Американското посолство. Интервюто трае по-малко от 5 минути и след 2 дни паспорта с визата беше в ръцете ми. Следва въпроса: Кога е най-доброто време за посещение на Ню Йорк? Отговора беше Септември. Аз съм добре организиран човек и доста бързо наредих програмата. Само месец след получаването на визата, летях над Атлантическия океан. От еуфорията, която ме беше завладяла не можех да заспя по време на полета.
Трафика от самолети на летище JFK е изключително голям. След кацането, самолета ни стоеше на една от пистите в продължение на 30 мин. Капитанът, ни обясни, че изчакваме да се освободи място за паркиране на нашия самолет.
Най-бързият начин да стигнете до центъра на Манхатън от летище JFK е с влака. Само 20 минути и сте на гара Penn в централен Манхатън. С метрото ще ви отнеме повече от час.
Умората в комбинация с часовата разлика си казаха тежката дума. В 4ч. следобед заспах на секундата. А в 2ч. през нощта бях по-свеж от всякога и готов да разглеждам града. Хотела ми се намираше в квартал Flatiron в близост до една от емблематичните сгради за града. За съжаление в момента самата сграда Flatiron е в строително скеле. Първата ми цел за деня е Hudson Yards и по-специално Vessel, The Shed и Edge. Това са едни от новите забележителности на Ню Йорк.
Vessel
Необикновеният център на Hudson Yards е неговата вита стълба – Vessel, една извисяваща се нова забележителност. Това интерактивно произведение на изкуството е замислено от Thomas Heatherwick и Heatherwick Studio като фокусна точка, където хората могат да се насладят на нови гледни точки на града от различни височини и ъгли. За съжаление, днес съоръжението е затворено за качване по стълбите поради зачестили самоубийства. Има достъп само до вътрешната част.
Edge
Edge е площадка за наблюдение със стъклен под на 100 етажа над земята.
The Shed
The Shed се намира там, където High Line среща Hudson Yards, граничещ с обществения площад където е и Vessel.
The Shed е място за оригинални произведения на изкуството във всички дисциплини и за всяка публика. Обединява утвърдени и нови артисти в области, вариращи от хип-хоп до класическа музика, от живопис до дигитални медии, от театър до литература и от скулптура до танц в безпрецедентна подвижна структура, която се адаптира, за да поддържа всички видове творческа дейност под един покрив.
High Line
High Line е революционен проект за съживяване на общественото пространство и градската среда. Отдавна изоставената товарна линия над западната част на Манхатън, днес е преустроена в парк с много зеленина и изкуство. Тя започва от Hudson Yards и свършва до Музея за американско изкуство Whitney. Издига се на 9 м над нивото на улицата и е с дължина 2,4 км. Мястото е изключително приятно за разходка.
Solomon R. Guggenheim
Тази година така се случи, че видях трите музея Guggenheim. Първо този в Билбао, след това във Венеция и сега тук в Ню Йорк. Сградата на Музея Solomon R. Guggenheim е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е архитектурна икона, която вдъхновява безброй посетители и е възприемана като шедьовър на Франк Лойд Райт. Тя определено впечатлява. Времето, по което бях в града, спираловидната изложбена зала беше затворена защото се подготвяше следващата изложба. Дори и само като сграда си заслужава да бъде посетена.
Сентръл парк
Сентръл Парк е разкошен. Има за всеки по нещо. На една от алеите имаше група музиканти, които свиреха африкански ритми, а друга група танцуваха пред тях. Някои от минувачите също се включваха в танците. Атмосферата беше изключително приятна. На друга алея имаше техно музика и група хора на ролери танцуваха в синхрон. На следваща имаше хора, които практикуваха йога на релаксираща музика. В друга част на парка, един човек правеше сапунени балони, на които децата най-много се забавляваха. На голяма поляна, някои се излежаваха на слънце, други си бяха организирали пикник, а трети играеха федербал. На друга алея беше оформена площадка с пясъчна настилка за плажен волейбол. Разбира се има и места, където цари пълно спокойствие.
Пето авеню
След хубавата разходка из потъналия в зеленина Сентръл парк се потапям в градската динамика на голямата ябълка. Пето авеню е булеварда, на който са магазините на големите търговски марки, музеите Метрополитън и Гугенхайм, катедралата Св.Патрик, небостъргача на Доналд Тръмп, Библиотеката на Ню Йорк и др. Доста лесно е да се ориентирате в града защото улиците са под прав ъгъл и голяма част от тях са с номера, а не с имена, което прави ползването на карта излишно.
Музея Метрополитън
Този музей е един от задължителните за посещение. Абсолютна съкровищница пълна с произведения на изкуството от различни епохи от целия свят. От статуи и предмети от античността до 20 век, през картини от 18-ти, 19-ти и 20-ти век, до музикални инструменти. Колекцията на музея Метрополитън е много богата и впечатляваща. Една от временните изложби беше посветена на японското кимоно. Япония е голямата ми страст и любов, че само мога да се преклоня към изящните модели, изработени до най-малкия детайл. А в ресторанта на музея имаше тематични менюта вдъхновени от временните изложби.
Обществената библиотека на Ню Йорк
Храмът на знанието. Така бих описал обществената библиотека на Ню Йорк. Разкошна сграда строена през периода на така наречения Американски ренесанс (края на 19 век – началото на 20 век). Посещението на основната читалня Роза е само 3 пъти на ден с екскурзовод, на групи от 25 човека. Основателя на библиотеката е искал да се построи читалня, в която шумът отвън да не се чува. Както и библиотеката да е достъпна и напълно безплатна за всички, независимо от статуса им в обществото. От основаването й до днес, обществената библиотека на Ню Йорк е напълно безплатна. Когато влезнете в основната читалня Роза, вътре цари тишина.
Grand central terminal
Grand central terminal е историческа световноизвестна забележителност в Мидтаун Манхатън. Това не е просто транспортен възел, а дестинация за пазаруване, хранене и култура с много магазини, места за хранене и пълен календар от събития под един великолепен покрив.
Times Square
Това е площада, на който по всяко време на денонощието има хора. Светещите реклами са на всички заобикалящи сгради. Вечер е много по-атрактивно. Тук са уличните артисти облечени като всевъзможни филмови герои, уличните фотографи, които ще ви направят снимка и ще ви я принтират на момента на сергията оборудвана с компютър и принтер. В една от вечерите имаше концерт с DJ и танцьори. Пускаха тематични песни за Ню Йорк на Alicia Keys, Frank Sinatra и др. Магазините работят до късно. А всяка вечер в полунощ площада се превръща в арт галерия за няколко минути. Това е най-голямата и най-продължителна дигитална публична изложба в света, синхронизирана на всички електронни билбордове на Таймс Скуеър Програмата, започва само на шест екрана и се разширява, за да покаже произведенията на изкуството на над 90 билборда в целия квартал.
Рокфелер център
На следващия ден на път за MoMA минавам през Рокфелер център. Комплексът се състои от 14 офис сгради в стил ар деко и е създаден от Джон Рокфелер Младши през 30-те години на 20 век. Тук са централите на някои от най-големите компании в света, като аукционна къща Christie’s, списание Time, NBC и много други. А, собственик в наши дни е японската компания Mitsubishi Group. Скулптурата Прометей в Рокфелер център е най-сниманият обект в целия комплекс. А пред нея е известната ледена пързалка, която правят за Коледа. През останалото време на годината може да карате ролери.
MoMA
Музея за модерно изкуство MoMA е другия абсолютно задължителен за посещение. Пълен е с изключителни творби. Ван Гог, Хуан Миро, Александър Калдер, Яйои Кусама, Фрида Кало, Пикасо, Салвадор Дали, Дейвид Хокни, Ив Клайн, Рой Лихтенщайн, Марк Ротко, Матис, Джаксън Полак, Лучио Фонтана, Луис Боржуа, Макс Ернст, Пийт Мондриан, Василий Кандински, Диего Ривера, Рене Магрит, Джорджия О‘Кийф, Густав Климт, Пол Сезан, Анди Уорхол и много други.
От временната изложба на Волфганг Тилманс – Да гледаш без страх, най-много ми харесаха абстрактните изображения, направени без фотоапарат.
Арт инсталацията на Барбара Крюгер – Thinking of You. I Mean Me. I Mean You показва смелите текстови изявления на художничката за истината, вярата и силата. Тя докосва дългогодишния интерес на Барбара Крюгер към архитектурата, за да потопи зрителите в провокираща мисли среда, предлагаща множество входни точки и перспективи.
Artechouse
В този музей изкуството и науката срещат технологиите. Изложбата, която видях е Живот на един неврон. Тя представлява безпрецедентен, реален 3D модел на човешки префронтален кортекс неврон – „мислещата клетка“ на мозъка, който се вижда как расте от раждането до смъртта. Живот на един неврон обединява десетилетия невронаучни данни и изследвания, за да създаде пътуване на клетъчно ниво през човешкия мозък.
Oculus
Няма друга такава сграда в света. Oculus е проектиран от Сантяго Калатрава. Той е един от любимите ми архитекти. Идеята му е новият транспортен център да прилича на гълъб, напуснал ръцете на дете. Можете да го видите във високите кръстосани стоманени колони, които изграждат екстериора. Заедно тази поредица от колони образува чифт крила.
Името на сградата идва от лентата от прозорци по гръбнака на покрива. Oculus е латинската дума за „око“, която в архитектурата се отнася до кръгъл или подобен на око отвор с изглед към небето. Поглеждайки нагоре през прозорците ще видите Кулата на свободата.
Този отвор позволява на слънчевата светлина да прониква всяка сутрин. Ъгълът на прозорците е специално поставен така, че всяка година на годишнината от атаките, слънцето да грее директно през капандурата и да осветява главната зала в 10:28 сутринта (времето на срутването на втората кула). Нарича се „Пътят на светлината“. Калатрава позиционира сградата леко наклонена от уличната мрежа, за да постигне ефекта.
Мемориалът 9/11
Мемориалът 9/11 е място за почит към всички жертви при терористичните атаки на 11 септември 2001 г. срещу Световния търговски център. Открит е на същата дата, десет години по-късно през 2011 г.
Фокусните точки на Мемориала са два басейна, които се намират в основите на бившите Северна и Южна кула. Басейните съдържат най-големите изкуствени водопади в Северна Америка, всеки от които се спуска на 9м в квадратен басейн. Оттам водата във всеки басейн пада с още 6м и изчезва в по-малка централна дупка.
Според архитекта, Майкъл Арад, басейните представляват „липсата, станала видима“. Въпреки че водата се влива в дупките, те никога не могат да бъдат запълнени. Шумът на каскадната вода превръща басейните в място за спокойствие и съзерцание, отделно от шума на града.
Вечер целия мемориален парк е много по-впечатляващ.
Гръцката православна църква Св.Никола
Новата гръцка православна църква Св.Никола е построена на мястото на разрушената от атаките на 11 септември. Архитект отново е Сантяго Калатрава. Храмът от външната му страна е изграден от тънки ламинирани панели от камък/стъкло, които са осветени отзад. През нощта цялата църква свети с изключение на кулите. Външната част на барабана и купола, оформена като привидно монолитен материал, е разделена на четиридесет фасетирани панела като признание за 40-те прозореца в купола на Света София. Вземайки Ротондата в Солун и Света София в Истанбул като модели, корабът на църквата лежи под всеобхватния участък на централен купол. Гръцкият православен храм все още е в строеж, но в близко бъдеще ще бъде отворен.
Скулптура XO WORLD
Художникът Даниел Андерсън създава проекта XO WORLD за насърчаване на равенството, единството, мира и любовта чрез широкомащабна интерактивна скулптура. Тя е вдъхновена от универсалната игра Jacks, която датира от древни времена и е създала щастие сред различни култури по света. „X“ на скулптурата илюстрира The Jack със скръстени ръце, всеки от които представлява четирите стълба на проекта XO WORLD – равенство, единство, мир и любов, както и представлява „Любов“ на езика на знаците. „О“ е представено от глобус, обединяващ човечеството като едно цяло. Намира се до кулата на свободата.
Федералната зала на Уолстрийт
В тази зала Джордж Вашингтон е положил клетва като първият президент на нацията. Сградата е служила и като първото кметство на Ню Йорк и седалище на Конгреса.
Влизайки в музея имаше табло с QR код. След сканирането му на екрана на телефона се появява снимка на първия американски президент и надпис Washington incoming call с червена и зелена слушалка, както и телефонен звън. След приемане на телефонното обаждане от президента, започва аудио гид за историята на Федералната зала.
Времето през целият ми престой беше много хубаво. След разходката по Уолстрийт се отправих към Бруклинския мост. Слънцето се раздаваше с пълна сила. Имаше много хора, които се разхождаха. В Бруклин обядвах в стара индустриална сграда, която е превърната в място за хранене с много различни видове ресторанти от цял свят.
Summit One Vanderbuild
За мен това беше едно от най-впечатляващите изживявания в голямата ябълка. Summit One Vanderbuild събужда сетивата ви с три нива на потапящо пространство, което предизвиква, вдъхновява и развълнува. На партера, след проверка на билетите, човек от персонала кани посетителите на групи по около 20 човека в малка кино зала. Там в няколко минути, в стил холивудски трейлър се представя какво ни очаква. Следва тъмен коридор с леко осветление на пода, където всички чакаме на опашка за асансьора. На всеки няколко секунди, в горните ъгли минават червени линии на фона на шум от бързо минаващ космически кораб. Когато вратата на асансьора се отваря, ни заслепява много силна бяла светлина. Влизаме в огледалната кабина и асансьора потегля. Докато се возим нагоре, светлината в кабината намалява и по всички ъгли минава движещата се ярка светлина. След 1 минута сме на 101 етаж и вратата се отваря. Попадаме в арт инсталацията ВЪЗДУХ на Kenzo Digital.
Чрез ВЪЗДУХ, Kenzo Digital иска да създаде пространство, където опияняващото усещане за стремеж и вдъхновение, което Ню Йорк му дава, се споделя с нас, посетителите. Място, което отдава почит на всичко, което Ню Йорк е, може да бъде, и ще бъде. Иска да създаде изживяване, което е лично за нас, уникално във всеки момент от всеки ден: предизвикателно, отварящо очите, еуфорично.
Определено еуфория имаше много. Усещаше се навсякъде от всички. Поглеждайки нагоре или надолу, попадаш в безкрайността. Светлината имаше един магичен блясък, който те кара да се усмихнеш.
На пръв поглед ВЪЗДУХ е проста идея, реализирана в максималистична форма и скоро осъзнавате, че ефектът му е дълбок и широк, преобръща сетивните норми и ви свързва отново с вашия първичен ум. ВЪЗДУХ прави така света около вас, че връзката ви с него е отменена. Процесът на намиране на ново равновесие отваря усещане за елементарно любопитство и вие сте възнаградени за вашето изследване.
В една по-малка зала имаше друга инсталация със скулптури на пода, а в следващата и възрастните се превръщат в деца. Преживяването се развива, става интерактивно, игриво, докато се свързвате физически с пространството. За финал на това преживяване попадате на терасата, от където виждате целия град и се наслаждавате на чаша коктейл Манхатън.
Color Factory
Това е едно красиво, художествено изживяване, което вдъхва радост и наслада през призмата на цветовете.
В Color Factory всичко е цветно. Всички зали са интерактивни инсталации и внимателно подбрани моменти. Color Factory си сътрудничи с художници, художествени институции и бранд партньори, за да разказва завладяващи истории, които правят живота малко по-радостен.
В първата зала има движещ се бар, тип влакче, на който минават френски макарони в различни цветове. Всеки от посетителите си взима един и се наслаждава на вкусния сладкиш. Следва коридор боядисан в цветовете на дъгата, като на всеки цвят има значки от същия цвят. Избирате си значка и си я слагате. В друга зала валят цветни конфети. Във всяко помещение има камери поставени на различни места, както и QR четец. Още при влизане ви дават визитка с QR код. Ако искате да се снимате, маркирате визитката на четеца. На пода в следващата зала има лабиринт от въпроси с няколко възможни отговора обозначени със стрелки. Движите се по стрелките, в зависимост от отговорите. На финала, четири стрелки ви отвеждат до четири врати. Влизате през вратата, която ви се е паднала и в кабината четете, какъв човек сте според всички отговори, които сте дали. Излизате от друга врата и от стената пред вас си взимате слушалки. Следващата зала прилича на дансинг с тихо златисто сияние, а плейлиста на DJ Spinderella ще ви накара да затанцувате.
За финал, се пързаляте на пързалка, която ви потапя в море от светло сини топки. Радостта ви е гарантирана, независимо дали сте на 2 или на 200. А за да ви е сладък спомена, ви дават топка сладолед в същия светлосин цвят, както и малък подарък.
Когато се разхождате в кварталите като Сохо, Малката Италия, Нолита или Трибека атмосферата е много по-уютна, сградите са ниски, с хубави цветни фасади и типичните външни стълби. Небостъргачите основно са в Мидтаун и Даунтаун. Усещането е, че сте в два различни града.
Живият портрет на Ню Йорк
Живият портрет на Ню Йорк е уникално завладяващо изживяване, изследващо какво прави Ню Йорк. Тази ода към гражданите на най-великия град в света позволи на хиляди хора от всеки район, всеки квартал и всяка сфера на живота да споделят истински и нефилтрирани истории – всички съединени чрез зашеметяващи изображения, звук, музика, филми и изпълнения на живо.
Изложбата се състои в 4 основни зали. Първата е посветена на данни и факти за града, втората е аудио портрет. Под всеки прожектор има колона, от която се чува история на жител на Ню Йорк. В същата зала на определен интервал от време има музикално изпълнение на живо. Третата зала представя мултимедиен портрет. На огромни екрани се излъчват кадри от живота в голямата ябълка. А, четвъртата зала е общ портрет на жителите на Ню Йорк. В малка кабина отговаряте на няколко въпроса на различна тематика. За всеки човек са различни въпросите. На стената има камера, която ви прави черно бял портрет. На дисплея има QR код. Сканирате го и 10 секундно видео с вашия портрет вече е в телефона ви. Ако натиснете бутона СПОДЕЛИ, то се появява на стените в четвъртата зала. Това е преживяване за града и неговите жители. За да добиете по-ясна представа, вижте оригиналното видео от изложбата.
Hall des Lumieres New York
10 дни преди да пристигна в Ню Йорк, музеят Hall des Lumieres New York отваря врати с няколко изложби. Главната е Гюстав Климт – злато в движение. Това е мултисензорно честване на най-емблематичната творба на Климт. Чрез уникална, авангардна технология за 3D мапинг, елегантен саундтрак и историческо местоположение ви пренасят в свят от злато и цвят.
Втората изложба е Фриденсрайх Хундертвасер – След Виенския сецесион. Изложбата започва с голяма динамична фреска, съставена от форми и цветове, които се оформят с ритъма на музиката. Прозорците с неправилна форма оживяват ярко оцветени картини, а слоевете от извити линии създават утопичен свят. Посетителите влизат на сцената и стават част от работата: експлозия от цвят, в която жизнената сила и елементите на природата се разгръщат в безкрайна спирала.
Третата изложба е 5 Движения – Съвременно творчество. Това е 10-минутно потапящо аудиовизуално изживяване, създадено от интердисциплинарното студио за изкуство, дизайн и технологии Nohlab. Изложбата проследява петима танцьори в пет музикални движения. Абстрактните ефекти отекват из цялата зала и сякаш са създадени от самите танцьори. Резултатът е изключително лично преживяване на телата в пространството и времето, предаващо емоцията и същността на движението в три измерения. Лично на мен тази изложба ми хареса най-много.
Ню Йорк не е град, той е свят!
travel me 