ВЕНЕЦИЯ

Някога Венеция е била могъща република, днес тя е магнит за туристите. Определено има специфична атмосфера. Архитектурата, каналите, гондолите и славната история на града. Този път пътуването до Венеция имаше два повода. Единия е рожденият ми ден, а другия венецианското биенале. Апартамента, в който бяхме отседнали се намира в квартал Сан Марко на метри от Канале Гранде. Много централно, но в същото време изключително спокойно. Разходката ни започна от пулсиращото сърце на града – площад Сан Марко и Двореца на дожите.

Из малките улички и канали може да откриете чаровни детайли. Табели, улични лампи, прозорци с капаци, балкончета с цветя и мостчета. Чудесно е да се изгубиш точно тук, между стените, където лъха на история зад всеки ъгъл. Човек се потапя в една отминала епоха, но в същото време е и в съвременния свят. Там където баровете, ресторантите и магазините са пълни с хора и звучи музика.

След залез Венеция е много по-спокойна защото повечето туристи идват само през деня, а след това се връщат в хотелите в близките градчета. Вечер градските лампи изглеждат като елегантни бляскави бижута, които създават аристократична атмосфера. Ние завършихме вечерта с коктейли – Негрони, Аперол шприц и Белини в бар до моста Риалто. Добре ни се получи.

На следващата сутрин имаме запазен час за влизане в къщата – музей на Пеги Гугенхайм, която днес е галерия за модерно изкуство. Чудесен старт на деня, на рожденият ми ден. Освен постоянната колекция на Пеги Гугенхайм, разгледахме и временната изложба Сюрреализъм и Магия, която ни хареса много. А гледката от терасата на музея към Канале Гранде е наистина красива.

През 1949 г. Пеги Гугенхайм купува Palazzo Venier dei Leoni, недовършена сграда от средата на 18-ти век, и я превръща в свой дом, където прекарва остатъка от живота си. Две години по-късно, тя започва да отваря безплатно своя дом и колекция за обществеността, три следобеда седмично от Великден до ноември, и продължава да го прави до смъртта си през 1979 г.

Следващата спирка от арт уикенда ни е една знакова сграда за Венеция. Бившата сграда на митницата е превърната в музей за съвременно изкуство. През 2007 г. милиардерът Франсоа Пино купува Punta della Dogana и възлага на японския архитект Тадао Андо да я превърне в модерна арт галерия. След реновацията, Punta della Dogana заедно с Palazzo Grassi са венецианския дом на колекция Пино. Билетът важи и за двете галерии. Една от най-хубавите гледки към Венецианската лагуна е от терасата на Punta della Dogana. От ляво е Двореца на дожите, а от дясно е о.Сан Джорджо.

Изложбата на Брус Науман ни разочарова, но няма как да знаеш без да я видиш. Тя е фокусирана върху поредица от скорошни видео инсталации, които Науман разработил през последните години, които са свързани с едноканално видео от 1968 г.

Брус Науман печели Златен лъв на биеналето във Венеция през 2009 г. за най-добро национално участие.

На покрива на мола T Fondaco dei Tedeschi има прекрасна тераса с възхитителна гледка на 360 градуса. Спектакъл за очите, който приех като подарък за рожденият ми ден. Достъпът до терасата е безплатен, ноооо има малка подробност. Необходима е предварителна онлайн резервация. Ние нямахме такава защото не знаехме. Но, когато си там на рожденият ти ден нещата се подреждат по най-добрия начин. Ето и самата гледка.

Финалът на вечерта беше освен празничен и с хубава, типична венецианска гледка. Апартаментът, в който бяхме отседнали беше на метри от Канале гранде и имаше малък кей, до който имахме достъп. Спонтанно решихме да извадим масата и столовете на кея и да се насладим на просекото и плато със сирена и прошуто. А за фон, избрах арията Brindisi от La Traviata. Така добавих още една година в моя живот, докато корабчета, водни таксита и гондоли минаваха пред нас и ни махаха. Кой е казал, че трябва да има торта, когато пред теб е тази гледка?

На следващия ден се разхождаме в района на Арсенала и градините на Биеналето. Все пак втората главна цел на това пътуване беше именно Венецианското биенале, което тази година е посветено на изкуството. За самото световно арт събитие може да прочетете в поста тук.

Арсенала е в източната част на града и заема площ от 48 хектара, в сърцето на система в лагуната, която включва островите и крайбрежието. Пространството е наистина огромно и е една от двете главни локации, където се провежда Биеналето. Венецианският арсенал има голяма, историческа и монументална стойност. Зоната около Арсенала е много спокойна и приятна за разходка. Ако в центъра на града ви се стори твърде шумно и искате да избягате от тълпата туристи, в района на Арсенала ще намерите спокойствие.

Венеция си е все така очарователна и пълна с потайности за всеки любител на пътешествията. Ако не сте гледали видеото, вижте го тук.

CIAO