НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Неделя следобед, облачно и леко хладно време. Дестинацията е Националния исторически музей. Едно пътуване назад във вековете, на няколко километра от центъра на София. Това е национална съкровищница на България, хранилище на реликви от световен мащаб и един от най-големите исторически музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват хиляди експонати и огромен археологически и исторически архив. От 2000 г. НИМ се намира в бившия дом № 1 на правителствената резиденция Бояна. Тук е представена историята на днешните български земи (от VІІ хилядолетие пр. Хр. до средата на ХХ в.).

Национален исторически музей

Централното стълбище

Слънчевата зала.

Национален исторически музей

Редица експонати очертават величието на средновековната българска държава – каменни колони с летописни, триумфални, строителни и възпоменателни надписи. Богати колекции от съдове, нагръдни кръстове, накити, най-големият български златен средновековен пръстен (61.15 гр.) на цар Калоян (1197-1207), 11 сребърни и златни съкровища, монети и въоръжение. Свидетелства за епохалното дело на братята св. св. Кирил и Методий, извършили истински революционен акт за средновековна Европа със създаването през 855 г. на славянската азбука са произведения на Преславската и Охридската книжовни и духовни школи и др.

Боровско съкровище – сребро с позлата, първа половина на IV век преди Хр. Ритон с протоме на галопиращ кон. Ритон с протоме на бик. Купа.

Боровско съкровище – сребро с позлата, първа половина на IV век преди Хр. Ритон с протоме на свинкс.

Глаголица и Кирилица

Керамични съдове.

Теракота на Ерос, некропол при с.Мулетарово, Благоевградско, края на IV – началото на III век пр.Хр.

Ритуални съдове с формата на глава на Сатир, теракота, II-III век.

Керамични съдове.

В музея са представени върховите достижения на тракийската култура през периода VІ в. пр. Хр. – ІV в. сл. Хр. чрез емблематични паметници на каменната и бронзовата пластика, живописта и др. В центъра на една от залите е разположена витрината с прочутото Панагюрско златно съкровище, великолепно произведение на златари от ранната елинистична епоха, които съчетават старогръцки мотиви и стилови техники с тракийски и ахеменидски. То се датира в края на ІV в. пр. Хр., когато Александър ІІІ Велики осъществява обединението на Европейския Югоизток с Египет и създава условия за новата епоха на политически, икономически и културен синкретизъм, в който участва и Тракия.

Панагюрското съкровище, края на IV – началото на III век преди Хр.

Амфора-ритон. Сцената представлява тивански мит „Седемте срещу тива“ или празнично шествие.

Ритон с глава на овен. Представени са Дионисис и вакханката Ериопе.

Фиала. Златото, от което е направена фиалата, се отличава по състав от това на ритоните.

Ритони с глава на елен. 1.Върху рога е представена сцената на „Съдът на Парис“ с Атина, Хера, Афродита и Парис. 2.Върху рога са изобразени 2 сцени-борбата на Тезей с Маратонския бик и залавянето на Киренейската сърна от Херакъл.

Ритон с формата на женска глава и ритон с протоме на козел.

Слънчевата зала е най-красивата в музея. Таван с разкошна дърворезба, наподобява слънце, а френските прозорци, които са към градината, пропускат слънчевите лъчи и огряват цялото помещение.

Слънчевата зала.

Възтановки на корони на владетели от Второто българско царство.

Колона със строителен надпис на Хан Омуртаг. 814-831 г.

Плоча от Велики Преслав.

Никополско съкровище XIV век.

ляво: Копие на стенопис Севастократор Калоян и Десислава 1259 г. дясно: Копие на стенопис Цар Константин Асен и царица Ирина. Оригиналите са в Боянската църква.