Цвят и аромат в комбинация с красиви гледки и приятна компания. Наслада за всички сетива. Всичко това, събрано в един дълъг уикенд с код Лавандула. В средата на Юни, група фенове на фотографията и лавандулата се отправихме към лилавите полета с приказно благоухание в лавандуловата долина на България.
В първия ден снимахме портрети и пейзажи в изключително, добре поддържано поле. Лехите бяха почистени идеално. Посетихме още едно, което беше с живописна гледка, но лавандулата там не беше цъфнала. Затова се върнахме на първото. Денят беше облачен и залезът не беше в пълния си блясък, но това не ни развали хубавото настроение.
В различните часове на деня, цетовете се сменяха от бледо лилаво с розов оттенък до тъмно лилаво в син оттенък.
На следващата сутрин станахме в 4:30 сутринта за изгрева. Локацията беше поле, което намерихме случайно предходния ден. Освен вълните от лилави туфи, тук централен елемент от пейзажа беше дърво с красива корона. Лехите бяха разположени перпендикулярно на слънцето.
В късния следобед отново се върнахме на същото поле. Забавлявахме се с още портрети и пейзажи от различни гледни точки. Интензивният аромат на синьо-лилавите цветчета витаеше във въздуха. А жуженето на пчелите и летящите пеперуди допълваха пейзажа. Цъвтежът на лавандулата е един истински природен спектакъл, на който имахме щастието да се насладим. Лично на мен ми подейства като спа на открито в лавандуловата земя.
Залезът беше красив. Преливаше от оранжево в розово и лилаво в синхрон с лавандуловото море. Чудесен завършек на деня. Щастливи, доволни и с усмивка се отправихме към ресторанта за вечеря.
На третия ден си направихме разходка сред уханните лавандулови поля като за последно. Разбира се отново снимахме. Подейства ни успокояващо и презареди ума ни на 100%. Не ни се тръгваше, но всяко нещо си има край.
Остана ни спомен, ухаещ на лавандула от едно ароматно лавандулово лято.
travel me 