Обичам да снимам съвременно изкуство и архитектура. То ме вдъхновява и ме кара да експериментирам във фотографията. В Квадрат 500 има две временни изложби в момента. Едната е ИМПУЛС И СВЕТЛИНА. Изцяло посветена на хартията. Всъщност това е и мотото на тазгодишното издание на София хартиен арт фест.
Изложба ИМПУЛС И СВЕТЛИНА
Влизайки в изложбеното пространство, човек се потапя в един различен свят, изграден от фини хартиени произведения, окъпани с цветна или призрачно бяла светлина. Колко креативни са творците и колко възможности дава хартията за да се създадат толкова различни форми. Инсталациите на Даниела Тодорова „Пътят на познанието“ и „Звук от Небето“ ни разхождат във Времето с древни послания от нашите предци.
„Живи структури“ на Верена Фридрих от Германия, привличаща с перфектната си геометрия, е в контраст с аморфната „Бяла структура“ на Анна Бояджиева. И двете инсталации изграждат своеобразни вселени и внушават усещането за игра в пространството, където отраженията и сенките завладяват със своята ефирност.
В творбата „Дишащ обект” на Йоахим Чахер от Германия се отправя откровено предупреждение за дишащата ни планета, която въздъхва, почивайки си от нас.
Инсталацията на Вибеке Дамсгаард от Норвегия, чиито нежни произведения с елегантни форми са сякаш изтъкани от мъгла.
Мила Стоева с инсталацията „Облаци“ създава илюзията за космичните светлини при пътувания в небесата.
Хане Фрей Хюсо от Норвегия ни приканва да надникнем в света на приказките и сънищата с произведението си „Сумнамбул“.
Изложба НА 65 МИЛИОНА ГОДИНИ – КАМЪКЪТ
Втората изложба е на Иван Русев. Разположена е на открито, в атриума на галерията. С творчеството си, авторът показва, че неговите скулптурни произведения не са просто майсторски изваяни, естетически обекти. В тях той наслагва смислови пластове като запазва първообраза на материала и изключително умело прорязва повърхността на камъка, създавайки деликатни форми.
Авторът отнема от плътността на материала , за да му вдъхне 21 грама душа. Тя проблясва деликатно през малките квадратни процепи, което създава динамика върху каменната повърхност и магично разкрива силно обработената вътрешност.
Именно човешката душа е онази силно енергизирана и лишена от образност частица от нас, която ни прави завършени, която ни кара да се чувстваме цели и точно нея трябва да „моделираме“ през отреденото ни земно съществуване. Именно тя превръща външната ни обвивка в привлекателна.
Освен изложбата на Иван Русев, може да разгледате и склуптурите, които са част от постоянната експозиция на Квадрат 500, разположени в откритото пространство. Любимата ми част от галерията е именно прехода между старата и новата част, както и самият атриум с цъфналата лавандула.