Посещението на Университетската ботаническа градина не беше планирано. Минавайки покрай нея, в един слънчев ден, спонтанно реших да я разгледам. Любезна дама ми дава билет и карта на градината. Обяснява ми, кое къде се намира и с гордост посочва висок, вековен дъб от дясно. Разказва ми, че е посаден лично от цар Фердинанд при откриването на градината, а в корените му поставил златна пара.
Градината е приятна и някак уютна за разходка. Обособени са няколко градини и кътове. В главната сграда са разположени оранжериите, разкриващи красотата и уникалното видово многообразие на тропиците с колекции от палми, цикасови, кактуси и други сукуленти. В единият край има помещение със изсъхнали растения.
Точно зад главната сграда е Розаруимът, в който се отглеждат над 40 сорта розови храсти. В края на Юли, повечето веча са прецъфтели. Но все пак успявам да видя няколко рози в пълният им блясък.
Средиземноморие – тук посетителите могат да усетят атмосферата на Гърция, южна Италия и остров Сардиния. Минавайки покрай един от малките храсти, ме лъхна изключителен аромат на къри. Поглеждам табелата Helichrysum italicum – Къри 🙂
Медицински растения – през последните години се развива и кът, наречен Аптекарска градина, в който посетители и студенти могат да научат повече за ролята на растенията за медицински и козметични нужди. В същото време могат да проследят процеса на компостиране и да се вдъхновят от билковата спирала, за да изградят подобен кът в своя двор.
Градината е приятна за разходка, въпреки малките си размери. Друг от кътовете е алпинеум, представящ условията на скалистите планински местообитания.
Ако не сте влизали в Университетската ботаническа градина, направете го.
travel me 