След два месеца дъжд, потегляме към язовир Жребчево. Идеалното време да видим църквата Св.Иван Рилски потопена. Минахме 600 км само за да снимаме останките от храма във вода. През целия път към язовира си мечтая за много драматични облаци над църквата. Явно богът на облаците ме е чул. Те са точно там. Бели и сиви, намръщени и усмихнати. Бавно се движеха над водоема. Искаше ми се няколко слънчеви лъча да осветят църквата, но пълно щастие няма.
Язовирът е построен близо 70 години след църквата. Три села са под водата. Жребчево, на което е кръстен язовира, Запалня и Долни Паничарево остават завинаги потопени на дъното му. Ако не беше църквата, днес никой нямаше да си спомня за тези селища.
Добрата новина е, че през 2020 година, църквата е реставрирана и ще остане на мястото си още дълго време.
Повечето хора, които идваха си правеха по няколко селфита и си тръгваха. Имаше и няколко палатки. Други караха каяци и влизаха в църквата с тях. В правене на снимки, времето мина неусетно. Настъпи време и за негово величество залезът. Беше божествен. За по автентично си пуснахме Gregorian – Masters of Chant. Тогава пейзажа, светлината и музиката се сляха в едно. Това е финалният кадър от тази фото разходка. Нашият вариант на Звук и светлина.
На път за София обиколихме света чрез музика с изключително богат плейлист. Формулата: пътешествие, музика и фотография винаги работи отлично.
travel me 