В денят, в който посетихме Бачковския манастир не беше от най-добрите. Мрачно и студено време. Но, това не ни попречи да разгледаме основните неща. В манастирския комплекс има три църкви, два двора и музей.
В двора на манастира върху външната стена на Старата трапезария е запазен най-големият стенопис правен в България през 19 век. Благодарение на разположението си върху северна стена и под удължената стреха, той е запазен почти напълно. Стенописа е в характерния за времето възрожденски стил с елементи на жанрова живопис. Сред участниците в шествието са изобразени видни представители на пловдивските богати фамилии и поддръжници на манастира от семействата на Чълъкови, Чомакови и др. Всички са изобразени в празничните дрехи за епохата и с подобаваща тържественост. От двете страни на централната композиция са изписани образите на светци войни, сред тях в медальони св.Георги и св.Димитър, с житийни сцени отдолу. Стенописът ни дава и чисто историческа информация за състоянието на манастира при направата му. От изобразените крила само южното е запазено непокътнато, останалите въпреки престрояванията съхраняват вида на манастира.
Св.Архангели Михаил и Гавриил е най-старата църква във вътрешността на манастирския комплекс. Останала е от основаването на манастира. Тя е двуетажна църква, каквито се срещат по това време, макар и не много често. До настоящия необичаен вид се е стигнало при построяването на сегашната главна църква в 1604г., когато олтарната апсида на Св.Архангели бива вписана в притвора на главната. Двете църкви се оказват свързани и Св.Архангели се явява в известна степен и като надвратна църква на по-голямата Успение на св.Богородица – западният вход на последната е точно под олтарната част на Св.Архангели. Самият храм посветен на арх.Михаил и арх.Гавриил е на втория етаж и е от типа кръстокуполни еднокорабни църкви.
Третата манастирска черква посветена на Мирликийския чудотворец св.Никола е построена в 1936г. в Южния манастирски двор. Целият храм е изписан от бележития ни възрожденски художник Захари Зограф с всички характерни за Захари и възрожденската ни живопис черти. Лекият и ведър колорит, раздвижеността на фигурите, мекотата в разработката на лицата правят стенописа и внушенията му дружествени и непосредствени. Специално внимание заслужава изображението на Страшния съд, разположено от Захари в притвора на храма. Наред с традиционните изображения на праведници и грешници, в рая и ада, Захари е нарисувал някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки самият той.
Безпорно, най-красивата част от манастира е главната църква Успение на Пресвета Богородица. Построена е в началото на 17 век. Манастирският храм изобилства от красиви стенописи. В притвора, фона на стенописите е тъмно син със златни елементи. Изключително тържествено изглежда. Като нощно небе осеяно със звезди. В наоса цветовете са пастелни.
Добре запазеният иконостас е един от най-старите в България, направен в началото на ХVІІв. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Иконите са от същото време с изключение на централните четири, които са от края на ХVІІІв. Основният стенопис е от 1850г. от одринския майстор Моско Велев и е изпълнен в художествените традиции на българското възраждане, всъщност това е втори стенопис на църквата, покриващ по-стария от времето на построяването й, който е запазен само в притвора. Завършен е бил в 1643г. с даренията на заможните търговци Георги и сина му Константин, чиито портрети са изобразени в богати ориенталски одежди отляво на вътрешната централна врата. Останалите пространства са покрити с изображения на мъченическата кончина на раннохристиянски мъченици и образи на светци. Последните в богато орнаментирани одежди на старите византийски и български боляри. Неизвестният майстор ни е оставил едни от най-интересните късно средновековни стенописи, поразяващи с финеса и спокойната убедителност на фигурите и лицата, съчетани с исихастка вглъбеност в погледите на изобразените. Някои от ореолите са с релефна украса – позлатени рози, която, без да натежава, допълва впечатлението на смирена тържественост. Образът на Христос Вседържител в купола, ни напомня, както за тайнството на Боговъплъщението, така и за преходността на земния ни свят.
travel me 