Кацнахме на летището в Лондон в 2ч. следобед, а в 5ч. бяхме в Тате Модърн. Целта на пътуването ни до Британската столица този път, беше изложбата на Олафур Елиасон – В реалния живот. Една незабравима изложба, в която завладяващите инсталации на Елиасон, осъзнавате сетивата си, хората около вас и света отвъд него. Някои произведения на изкуството, представят природни явления, като дъга или мъгла в пространството на галерията. Други използват отражения и сенки, за да играят с начина, по който възприемаме и взаимодействаме със света. Много творби са резултат от изследванията на художника за сложна геометрия, модели на движение и интереса му към теорията на цветовете.
Още пред входа на изложбата имаше инсталирани няколко от творбите му. Следващите пет кадъра са именно от там. Изложбата обединява над 40 произведения на изкуството, направени между 1990 г. и днес от датско-исландския художник Олафур Елиасон. Роден през 1967 г., Елиасон е създал обширен труд, който включва инсталации, скулптури, фотографии и картини. Използваните от него материали варират от мъх и мъгла, до леки и отразяващи метали. Изкуството на Елиасон идва от три особено важни интереса. Това са: загрижеността му към природата, пресечена през времето му, прекарано в Исландия; изследванията му в геометрията; и неговите текущи изследвания за това, как възприемаме, чувстваме и оформяме света около нас.
Елиасон е направил поредица от висящи сфери. Всяка от тях е структурирана по сложен, но геометричен принцип. Художникът се интересува особено от спиралите, тъй като те създават усещане за енергия вътре в обекта и извън него чрез играта на сянка и светлина върху околните стени.
В първата зала бяха изложени макети на творбите му. В следващата са най-ранните му работи, като Moss wall 1994. Създадена е от скандинавски еленов лишей. Елиасон добавя неочакван материал отвън на открито, в контролираното вътрешно пространство на музея. Ароматът и текстурата на работата влияят и на сетивата. Wavemachines 1995 възпроизвежда природни явления вълни.
В една от следващите зали, е инсталацията How do we live together?2019. Представлява полукръг от стомана в квадратно помещение, на което на тавана има огледало. Когато човек погледне на горе, инсталацията създава илюзия за пълен кръг.
В Colour experiments 2019, Елиасон анализира цветните палитри на две картини на немския художник Каспар Дейвид Фридрих (1774–1840), които изобразяват необятността на природата: („Монахът край морето“) 1808–10 и (Самотното дърво) 1822 г. От всяка картина са извлечени всички цветове, които съдържа. След това са разпределени 93, пропорционално около всяко платно, за да образуват алтернативно цветно колело.
Big Bang Fountain 2014 е една от най-впечатляващите инсталации. За съжаление, в залата, където е разположена е забранено снимането. Вътре е пълен мрак. На определен интервал от време светва светкавица, която осветява малък фонтан, който извира по същото време, в което светкавицата светва. Ефектът е сблъсък между светлината и водата.
Друга забавна инсталация, в която всички посетители участват е Your uncertain shadow 2010. Представлява празна зала, в единия край на която, на пода има набор от цветни прожектори в зелено, оранжево, синьо и пурпурно. Магията се случва, когато посетителите влезнат и техните, многопластови цветни сенки се отразяват на противопожната стена. Доста динамична инсталация защото потокът от хора не спира.
A description of a reflection or, a pleasant exercise on its qualities 1995. Тази инсталация е доста интересна. Представлява, прожектор висящ от тавана в затъмнена стая, който хвърля светлина върху вдлъбнато огледало, разположено на пода в ъгъла на изложбеното пространство. Огледалото насочва сноп от светлина към друго огледало, въртящо се на статив. Това огледало прави пълен оборот за 30 секунди, отразявайки, докато се върти, неправилна светлина върху обратната страна на кръгъл проекционен екран, който е фиксиран към тавана под ъгъл и стига до пода.
Glacial spherical flare 2019 е конструиран от стъкло, направено от малки скални частици, създадени при ледникова ерозия.
Your planetary window 2019. Ред, конусни шахти е поставен в стена. Всяка е облицована със светлоотразително стъкло, за да произведе набор от калейдоскопи, чрез които посетителите могат да видят околната среда отвън. Формата на всеки калейдоскоп предизвиква появата на илюзията за различна триизмерна форма; фрагментирани отражения на обкръжението непрекъснато се изместват в отговор на движенията на зрителя.
Висящата сфера с име In real life 2019, (както е и заглавието на изложбата) е голяма сфера, съставена от подравнени, къдрещи гребени, е оформена от индивидуално сгънати модули от анодизиран алуминий, свързани заедно с изпънати метални кабели. Модулите поддържат цветни стъкла. Лампа в центъра на сферата свети, за да изпъкне пъстър шаблон от светлина и сянка върху стените и тавана в помещението.
Your spiral view 2002 е една от любимите ми творби. За художника, калейдоскопът предлага повече от просто игриво визуално преживяване. Множество отражения пречупват и преконфигурират това, което виждате. Предлагат ви се различни гледни точки наведнъж и разбирате позицията си по нови начини. Можете да пуснете усещането да владеете пространството и вместо това, да се насладите на някаква несигурност. Елиасон често използва калейдоскопа, за да събере пространството вътре и извън изложба. Появата и на двете се променя, тъй като границата между галерията и света отвън се размива.
Елиасон отдавна се интересува от природата и времето. От самото начало той свърза преживяванията си от исландския пейзаж с практиката да прави скулптура. Тези интереси към осветлението, природата и възприятието довеждат до ранната инсталация – Beauty 1993. Дъгата е природен феномен, който се повтаря в творчеството на художника. Именно Beauty 1993 е създадена чрез пусната светлина през облак от вода пръскаща от тавана, за да създаде вътрешна дъга, която се преобразява, докато зрителят се движи около творбата.
Your blind passenger 2010 е инсталация дълга 39 метра и изпълнена с мъгла. Можете да видите около 1,5 метра напред, докато минавате. Подът е равен, с две врати от двата края. Проходът е еднопосочен. Мъглата е направена от водоразтворима течност за мъгла, съдържаща нетоксични полиоли – подсладител, често използван при производството на храни. Едната част е оцветена в жълто, а другата в бяло.
В последната зала, дългата стена с щифт е базирана на стените в студиото в Берлин, където екипи от изследователи и занаятчии, както и самият Елиасон споделят въпроси, статии, изображения и изрезки от новини. Материалите тук са подредени около ключови думи по азбучен ред.
От известно време практиката на Елиасон се разширява отвъд създаването на художествени произведения, изложби и публични скулптури. Работил е – със студиото си и с външни сътрудници – по архитектурни проекти, готварска книга, училище по изкуства, и по танцови проекти. Той е основал архитектурна практика, наречена Studio Other Spaces, с дългогодишния си сътрудник Себастиан Беман и инициира проекти, пряко адресиращи проблемите, изправени пред света днес. Те включват проекти, свързани с възобновяема енергия (Little Sun), изменението на климата (Ice Watch) и миграцията (Green Light – Артистична работилница). Те се основават на дългогодишните интереси на Елиасон към околната среда, светлината и общността, които го накараха да направи видовете произведения в тази изложба.
В реалния живот е изложба пълна с трикове и чудеса. Преживяването е ключова дума в света на Олафур Елиасон, който акцентира, че изкуството няма смисъл, ако не е преживяно.
travel me 