Независимо от месеца, Лондон е винаги добра идея. Ето, какво видяхме в рамките на два дни и половина в столицата на Обединеното кралство.
След разкошната изложба на Олафур Елиасон в Тейт Модърн, разгледахме и творбата на Кара Уокър. Това е една от най-амбициозните поръчкови творби на Hyundai до момента в Турбинната зала на галерията. Fons Americanus е 13-метров, висок, работещ фонтан, вдъхновен от мемориала Виктория пред Бъкингамския дворец в Лондон. Вместо празник на Британската империя, фонтанът на Уокър изследва взаимосвързаните истории на Африка, Америка и Европа. Тя използва водата като ключова тема, визирайки трансатлантическата търговия с роби и амбициите, съдбите и трагедиите на хора от тези три континента. Фантазията, фактите и фантастиката се срещат в епичен мащаб.
Тази поръчкова творба е направена чрез екологично чист производствен процес и е построена от рециклируем или многократно използван корк, дърво и метал. Повърхностното покритие е направено от нетоксична, акрилна и циментова смес, която може да се използва за извайване или леене. То избягва използването на големи количества нерециклируеми материали и вредни вещества, често срещани в производството на изложби и инсталации.
Базирана в Ню Йорк, Кара Уокър е призната за откровените си изследвания на раса, сексуалност и насилие. Тя е най-известна с това, че използва черни нарязани на фигури хартиени фигури, сравнявайки историята на робството преди гражданската война в САЩ, чрез провокативни и сложни инсталации.
Качихме се и на панорамната тераса на галерията. От там има прекрасна гледка към Темза, катедралата Св.Пол и Лондонското сити. Духаше доста силен вятър, затова бързо се прибрахме. На близо намерихме заведение, в което седнахме да вечеряме. След като се нахранихме, първо с изключително добра порция модерно изкуство, а след това и с храна за изгладнелите ни стомаси, доволни от живота решихме да се разходим и до площад Пикадили.
В средата на Ноември, коледната украса в централен Лондон блести. Един красив спектакъл за очите, който докосва и сърцето. От Пикадили тръгнахме по ул.Риджънт. Всички магазини сияеха, а коледния дух вече се беше настанил. Отбихме се и в Китайския квартал, минахме и през Коледния базар пред Националната галерия, а след това се отправихме към леглата.
На следващата сутрин минахме през тунела Banksy. Всъщност минавахме през него и сутрин и вечер защото това беше най-прекият път до нашето леговище. Стените и тавана са изрисувани от улични художници. Всеки път, когато минавахме от там, имаше творци, които рисуваха своите творби. Една галерия, в която човек вижда как се създава изкуство, макар и улично.
За пети път съм в Лондон, но никога до сега не бях влизал в Музея на науката. Нещата, които ме впечатлиха най-много там, бяха в три зали. Първа беше залата посветена на Космоса. Тук са изложени: макет на Аполо 11, костюм на космонафт, командния модул на Аполо 10 и много други експонати свързани с Космоса. Опитахме и как се работи с ръкавици на космонафт.
Второто нещо, което ме впечатли в Музея на науката е тази кола. Създаден от художника Доминик Уилкокс, „Витражният спален автомобил на бъдещето“ без шофьор, ръчно изработен с оцветени стъклопакети. Само с легло вътре, концепцията се е родила от въображаемата идея на художника за бъдещето, където пътникът може да поспи, докато колата ги заведе до местоназначението си. Уилкокс обяснява: „Автомобилът комбинира ръчно изработения процес на работа със стъкло със съвременни и бъдещи технологии, за да създаде предложение, какъв може да бъде транспортът в средата на 21 век.“
На един от горните етажи на музея, е най-впечатляващата за мен структура. Намира се в Галерия Уинтън, която е посветена на математиката.
Една смела и провокираща мисълта галерия, проектирана от Zaha Hadid Architects, изследва основната роля на математиците, техните инструменти и идеи, които са изиграли в изграждането на света, в който живеем. От войната и мира до живота, смъртта, парите, търговията и красотата, обектите в математиката. Галерия Уинтън разкрива, как математиката се свързва с всеки аспект от нашия живот.
Галерия Уинтън разказва истории за работата на математиците в най-широк смисъл, от търговци до моряци, самолетни инженери до банкери и комарджии до градински дизайнери. Тези истории обхващат 400 години човешка изобретателност от ренесанса до наши дни, като предмети варират от интригуващи ръчни математически инструменти до експериментален самолет от 1929 година.
Извитата надземна структура и оформлението на галерията, представлява въздушен поток около самолета на Handley Page, окачен в центъра му. Дизайнът се ръководи от уравнения на въздушния поток, използвани в авиационната индустрия, които все още са важна област на математическите изследвания.
В непосредствена близост се намира Природо-научния музей. Влязохме от страничния му вход, а там ни посрещна скелет на динозавър. След това се качихме по ескалатора, който ни отведе в сърцето на гигантски метален глобус.
Зала Hintze е вратата към всички галерии в Природо-научния музей. Зашеметяващ скелет на син кит с дължина 25,2 метра, окачен от тавана, заема централна част в грандиозното пространство, като дава възможност на посетителите да се разхождат под най-голямото същество, което някога е живяло.
Музеят е кръстил женския син кит Надежда, като символ на силата на човечеството да оформи устойчиво бъдеще. Сините китове са били ловувани до ръба на изчезване през ХХ век, но са били и един от първите видове, които хората решават да спасят в глобален мащаб.
Към 17 часа изпихме по един чай в района на Ковънт гардън, а след това се качихме на автобус и стигнахме до Лондонската кула. Това е кралски дворец и крепост на Нейно величество. Тук се съхраняват корони, одежди и други церемониални предмети от коронациите на кралете и кралиците на Англия в продължение на повече от 600 години.
Оцелихме и момент, в който мостът Тауър е затворен за автомобили за да мине кораб. Може да видите, как двете крила на моста се вдигат и свалят във видеото от Лондон. Вечерта ни завърши в пъб, както можеше да се очаква.
В последния ден от престоят ни, имахме около 4 часа. Решихме да отидем до Уестминстърското абатство. Не пускаха туристи защото беше неделя. Но всички желаещи да посетят неделната меса бяха добре дошли. Входът тогава е безплатен. Продължихме неделната ни разходка по севрния бряг на Темза, чак до катедералата Св. Пол. От там пресякохме реката по моста Милениум и продължихме по южния бряг до Лондонското око. Това беше последната забележителност, преди да тръгнем към летището. Това видяхме от петък до неделя.
travel me 