Стратегическа база, отбранително укрепление и последно убежище пред настъпващите османски завоеватели. Крепостта Урвич е всичко това за българските владетели през XIV в. Дори много повече. Това, което е запазено сега е върху основи от IX в. – времето, когато земите са присъединени към Първото българско царство. Разположена е на десния стръмен бряг на река Искър, в Лозенската планина, само на 20 км от центъра на София.
На няколко километра след Панчарево, по пътя за Самоков се намира статуята на „Трудовака“ и малък паркинг пред нея. Именно от тук се тръгва надолу по стръмна алея, след което по мост се пресича река Искър и се продължава по същата алея направо. След около 15мин. се стига разклон с табела за манастира Св. Николай надясно, а за крепостта Урвич тръгнете наляво. След десетина минути ходене, алеята ви отвежда в района на крепостта. Изкачвайки се по нея, малко след като се подминат части от крепостни зидове (вдясно) и руините на бойна кула (вляво) се достига до разклон, от където надясно се отделя тясна пътека, която извежда на територията на крепостта, при археологическите разкопки на църквата „Св. Илия“. Широката алея стига до намираща се в района частна постройка в средновековен стил, която няма никаква историческа стойност. За съжаление единствено тя се вижда от шосето за Самоков, и често обърква посетителите.