Църква Св. Георги е построена през 1848 година. Намира се в югоизточната част на Асеновград в квартал Свети Георги (в миналото Амбелино), наричан от жителите на града – Джорж махала. Храмът е трикорабна, трикуполна базилика и е с петстенна абсида. Има шест двойки колони с уникални капители, все неща, които няма как да не те респектират век и половина по-късно. Днес църквата Свети Георги е паметник на културата.
В този си вид църквата е позната от 19 век. Тя се съгражда в големия станимашки квартал Амбелино, оформил се като самостоятелна енория, почти сто години по-рано. Старата част на Асеновград ( до 1934г. Станимака) включва махалата, наречена Метошка, и кварталът Свети Георги (в миналото Амбелино). Панорамата на храма е доказателство за солидните финансови възможности на еноряши, но е и белег на трайните нови тенденции в църковното строителство по Българско. Интериорът впечатлява с интересна и доста различна декорация. Капителите на колоните са с дракони, а над прозорците има нарисувани декоративни елементи достойни за кралски дворец. Тук всеки би се загледал първо и последно би се разделил с гледката на оригиналната камбанария, запомнена от станимаклии с виенския часовник, който дори е работил доскоро.
Асеновградският квартал „Свети Георги” е един от двата най-стари квартала на града и като такъв има културно–историческо наследство, съчетано с неповторима жива култура. Кварталът е разположен от левия бряг на река Асеница на мястото, където завършва Тракия и започват полегатите северни склонове на Родопите.
Колоритът на квартала и на града като цяло, се дължи до голяма степен и на културния обмен между гръцката и българската култура. Главната забележителност тук е именно църквата Свети Георги. Взаимодействието на тези две култури не винаги е било мирно и градските легенди разказават не една и две истории на свади и кръвопролития.
По време на османското робство българската църква е управлявана от гръцката патриаршия, а богослуженията са се водили на гръцки език. Така борбите през българското възраждане са се водили и срещу гръцкото културно влияние и език. Дори и след освобождението на България заможните гърци имат значителен контрол върху общината и църковните настоятелства. Борбите в тогавашна Станимака продължават много години след освобождението и най-добре личат в обединените сега в квартал Свети Георги тогавашни махали Амбелино (от гръцкото ампелос — лоза) и Бахча махала. Това е третата по възраст махала произлязла от и в съседство с махала Амбелино. Стари хора разказват, че някога тази част на града е била бахчи( бахча е стара дума означаваща зеленчукова или овощна градина намираща се близо до река) и така кварталът е получил името си. Махала Амбелино се е смятала за гръцка заради живеещите там гърци и гърчеещи се българи, докато Бахча махала е била заселена още от самото си създаване от население с българско самосъзнание. Векове на взаимодействие между гърци и българи, мирно или не, желано или нежелано са оставили доста гръцки думи, гръцки елементи в местната кухня и архитектурата на църквите както в квартала, така и в целия Асеновград и околностите му.
Асеновград и районът около него са били заселени още от най-дълбока древност и на територията на общината се намират едни от най- значимите културни, исторически и природни забележителности у нас. Нещо повече, в община Асеновград е разположена най-голямата в България концентрация на свети места – четири манастира, трийсет и три църкви, шейсет параклиса и множество светилища, някои от които от най-дълбока древност.
travel me 