ВЕЛИЧЕСТВЕНИЯТ РИМ

on

За пореден път съм в италианската столица и исках да видя нещо по-съвременно между разходките из топ забележителностите. Това пътуване беше подарък за моите родители от мен. Затова, нямаше как да не видим главните туристически обекти, но добавих и нови, строени през 20 и 21 век.

В една от сутрините се насочихме към една от най-знаковите сгради в Рим. Пантеонът е изграден между 118 и 125 г. сл.Хр. Той е издигнат като храм, посветен на всички божества.

Вписва се в перфектна сфера с височина, равна на диаметъра му. Днес в него са погребани кралете на Италия – Виктор Емануил II, Умберто I, Маргерита Савойска.

Характерният купол, който завършва с т.нар.oculus, е единственият пункт с диаметър 9 м., от който влиза светлина. Според легендата въпреки отвора дъждът не прониква във вътрешността. В действителност вали и вътре в Пантеона, но водата се поема от 22 почти невидими отвора върху пода.

Имахме щастието да разгледаме най-големият президентски дворец в света. Римския дворец Куиринале е бил обитаван от 30 папи, 4 италиански крале и 11 президенти. Седалището на 12-ия поред президент Серджо Матарела е разкошен и бляскав дворец, който човек може да разгледа благодарение именно на този президент. От лятото на 2015 г. Куиринале може да се разглежда пет дни в седмицата (без понеделник и четвъртък) срещу предварително, резервиран билет. Визитите са в организирани групи.

Куиринале е 20 пъти по-голям от Белия дом и е на шесто място в света сред всички дворци. Той е обаче най-големият дворец в света, ако става въпрос за седалище на президент.

Куиринале носи името на единия от седемте исторически хълма, върху които е основан Рим. Наименованието му идва от името Куирин (на италиански), както се е наричало древноримското божество, почитано като покровител на курията. При зараждането на римската монархия с този термин се обозначавало племенното устройство на обществото и мястото, където всяко племе се събирало, за да обсъжда държавните въпроси.

Влизайки от централния вход, се озовавате в огромния Двор за почести, където се провеждат церемониите с гвардейци. В централния корпус се намират всички салони, в които президентът приема или развежда държавни гости, делегации или представители на някоя от трите власти.

Изключително помпозен е салонът на почетните гвардейци, Il salone dei Corazzieri. Той е на практика най-големият в двореца. Размерите му са: дължина 37 м., ширина 12 м.и височина 19 м. Именно в този салон се извършват всички церемонии по награждаване или срещи със заслужили личности.

Прекрасен е и Празничният салон, в който навремето са се провеждали приеми и балове, а днес в него полагат клетва новите правителства.

Поради провеждане на консултации за формиране на новото правителство на Италия, нямахме възможност да видим президентския кабинет. Там където държавният глава се среща официално с колегите си от чужбина или пък с партийните лидери. Навремето това е била лятната спалня на папите.

Капела Паолина е проектирана по абсолютно същия начин като пропорции и архитектоника като Сикстинската капела във Ватикана. Тя е била реализирана навремето от Карло Мадерно за Павел V Боргезе и е служела изключително за вътрешни нужди, като се има предвид,че оттук са минали 30 папи. Освен това навремето в двореца са били проведени и няколко конклава за избирането на нов папа.
Дълга е 42 м., широка е 13, а е висока 20 м. Тук се е оженил за принцеса Мария Жозе последният италиански крал Умберто II Савойски, вуйчо на Симеон Сакскобурготски.

Много атрактивна с архитектониката си е и витата като елипса стълба Маскерино от XVI в.

Истинска прелест са не само салоните, а и  градините на президентския дворец, заемащи 40 000 кв.м. Заради разположението си те изглеждат почти като издигнат остров над Рим.

Монументалния комплекс Виториано на площад Венеция  е като отправна точка в Рим за всички туристически обиколки. Нашият маршрут също мина от тук. Познат е още като Олтара на Родината, който много римляни сравняват с пишеща машина. Изграден  е между 1885 и 1911 г.

Kварталът ЕУР e плод на урбанистичната мисъл на Мусолини.   Това е най-видното негово творение, до което може да се достигне с линия Б на метрото. Той изненадва с широките си улици и булеварди, с просторните си площади и с високите си четвъртити сгради в монументален стил. Тук са седалищата на много от най-големите компании, банки и министерства.

Символ на квартала е Дворецът на италианската цивилизация, който е известен като квадратния Колизей. Днес в сградата се помещава главният офис на FENDI. На партера в ляво имаше интерактивна изложба, на която FENDI отвежда гостите дълбоко в бляскавия, вълнуващ свят на киното. Изложбата подчертава уникалния дизайн на италианската марка, създаден специално за много емблематични, всепризнати филми.

Един от последните проекти в квартала ЕУР е Новият Конгресен Център, известен като Облака, на извeстния архитект Масимилиано Фуксас.

От квадратния Колизей се насочихме към оригинала. 20-вековният Колизеум е инженерно и архитектурно чудо и символ едновременно на римското величие и жестокост. Площадът около Колизеума вероятно е единственото място в Рим, запазило същата височина, на която е било и в древни времена. Принципно нивото на стария Рим е с 8-15 метра по-ниско от това на днешния, като средно годишно то се е покачвало с 7,5 мм. Но все пак големите каменни плочи около Колизеума са същите, по които са ходили и древните римляни.

Римският амфитеатър служи като арена за игри в продължение на четири века и половина, претърпявайки много промени. През 217 г. високите етажи пламват от гръмотевица. Няколко земетресения – през 442, 470 и 847 г., също допринасят за разрушението му.

През 15-16 век е разграбен и превърнат в каменоломна, откъдето са добивани материали за изграждането на дворци и на базиликата Св. Петър. Едва през XVIII век папа Бенедикт XIV успява да спаси останалото от амфитеатъра, като го посвещава на Страстта Христова в памет на мъчениците, загинали в него. Малко по-късно е започната и реставрацията на Колизеума, която продължава и до днес.

Колизеумът е една от най-внушителните сгради в историята – внушителна с вида си, с хората, които е погубила, с това, което е оставила зад себе си – спомена за една велика империя.

Минахме и през любимият ми площад Навона. Той пленява всеки защото тук изкуство, история и прелест се леят в огромни количества, а архитектурата достига своите върхове, накъдето и да се обърнете. Площадът е изграден на мястото на античния стадион на Домициан, реализиран през 86 г.сл.Хр.

Площадът е павиран по времето на папа Инокентий VIII.

През XVI в., или по времето на папа Григорий XIII, на площад Навона са издигнати два прелестни фонтана – Фонтана дел Моро и Фонтана дел Нетуно, дело на Джакомо дела Порта. Те са популярни с имената на статуите, които ги красят – тази на Мавъра, който се бори с делфин (сътворена от Антонио Мари през XVII в.), и тази на Нептун, който се бори с октопод (от XIX в.)

Папа Инокентий X е обаче този, който придава на площада съвременния му вид. За да постигне атрактивността му, той прибягва до услугите на най-изтъкнатите архитекти по онова време – Бернини, Боромини, Пиетро да Кортона, Джироламо и Карло Райналди.

Именно на Райналди той поверява задачата да изградят църквата Сант Аниезе ин Агоне, довършена след това от Боромини.
За реализирането на Фонтана на четирите реки, той извиква известния с капризите си Бернини.

Фонтанът е разположен в центъра на площада, пред църквата Сант Аниезе ин Агоне. Джан Лоренцо Бернини получава папската поръчка през 1648 г, но тя е изпълнена едва през 1651 г. Проектът се осъществява с помощта на скулпторите Джакомо Антонио Фанчели (за статуята на река Нил), Клод Пусен (за река Ганг), Антонио Раджи (за река Дунав), Франческо Барата (за Рио дела Плата).

MAXXI – Националният музей на изкуствата от XXI век, е първата италианска национална институция, посветена на съвременното творчество. Това е едно от любимите ми съвременни бижута в Рим. Сградата на MAXXI е архитектурно произведение, проектирано от Заха Хадид с иновативни и ефектни форми, разположено в квартал Фламинио.

Проектът MAXXI надхвърля концепцията за сграда-музей. Сложността на обемите, извитите стени, вариациите и пресечните точки на нивата определят много богата пространствена и функционална конфигурация, която посетителите могат да преминат през все по-различни и неочаквани маршрути.

Дизайнът предлага полу-градско поле, свят, в който да се потопите.

Множество среди си съжителстват в последователност от галерии, осветени с естествена светлина, филтрирани чрез специална покривна система. Големият атриум с пълна височина помещава рецепцията и води до аудиторията, галериите, предназначени за постоянните колекции, изложбите и пространствата, посветени на кафенето и книжарницата.

Базиликата Сан Джовани ин Латерано е официално катедралата на Рим и седалището на папата като епископ на Рим. На това място е имало църква още от 4-ти век, посторена от Константин, като настоящата сграда, преработена от Боромини в средата на 17 век, представя смайващото богатство на Рим, с предмети от различни периоди. Вратите на самата църква са взети от курията /Сената/ на Римския форум.

Интериорът на Сан Джовани ин Латерано е преработван през вековете. Голяма част от това, което се вижда днес датира от 17 век, когато папа Климент VIII,  моделирал църквата за Светата година. Базиликата е петкорабна. В центъра й се намира големият олтар, където служби може да отслужва само папата.

Едно от най-забележителните неща, които може да видите в Сан Джовани ин Латерано са статуите на 12-те апостоли, поставени в ниши в централния кораб.

Капитолийските музеи представляват комплекс от музеи за изкуства и археология разположени около площада, проектиран от Микеланджело на Капитолийския хълм в Рим. Това са най-старите публични музеи в света. Тяхната история може да бъде проследена чак до 1471 г., когато папа Сикст IV дарява на народа на Рим колекция от ценни антични бронзови статуи, намирали се до този момент в Латеранския дворец, и ги разполага на Капитолийския хълм.

На Капитолийския площад е поставено точно копие на единствената запазена от античността конна статуя. Самата статуя е изложена в Капитолийските музеи. На нея е представен римския император Марк Аврелий.

В църквата Сант’Игнацио ди Лойола има поставено огледало, в което като погледнете виждате красиво, изрисувания таван в илюзионистичен барок.

Името на площад Испания се свързва с намиращото се и днес там испанско посолство. Символ на площада са Испанските стълби. На върха им се издига църквата Тринита дей Монти. А в основата им е фонтанът Barcaccia (грозната лодка).Името му идва от неговата форма – на потънала лодка.Изработването му е поръчано от папа Урбан VIII.

Домът ни в Рим беше в квартал Трастевере. Това е една от най-живописните зони, която изглежда като излязла от италиански филм. Разходката през деня е доста спокойна, но ако дойдете привечер или през ноща,  ще усетите пулса на района в пълния му блясък.

Ако искате типична римска кухня, избрали  сте правилния квартал, за да я опитате. Ресторант Tonnarello в близост до базиликата Санта Мария ин Трастевере, го препоръчвам горещо. Храната е изключително вкусна, а сервиза е бърз, въпреки огромната опашка. Баровете и ресторантите са на всяка улица.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.