В последния ден от пътешествието из България, на път за Троянския манастир, спряхме за кратка разходка в Старо Стефаново. Предозирахме с манастири и църкви този път, но какво да се прави, има и такива дни. На няколко километра от селото видяхме красива панорама и стадо коне. Разбира се, отделихме известно време за да се порадваме на гледката и хубавите животни. В селото, най-много ни хареса старата църква Рождество Пресвета Богородица. Всичко останало, не е нещо кой знае какво.
В Троянският манастир не сме за първи път. Решихме да го посетим защото от много години не бяхме стъпвали тук. Стори ни се някак по-красив, въпреки, че на места има нужда от реставрация. По всички вътрешни стени в главната църква на манастира, стенописите са дело на Захари Зограф и датират от средата на 19 век. Впечатление правят и златните полилеи с красиви детайли. Най-голямата светиня е иконата „Пресветая Богородица Троеручица“. Според манастирската летопис тази икона е била пренесена от Атонските манастири и оставена тук през 17век още при основаването на манастира.
Разгледахме и манастирския музей, в който освен стари икони има и много творби на приложните изкуства и занаятите. Килията на Васил Левски е запазена в автентичния си вид, в която са били обсъждани революционните дела. От терасата на трети етаж се вижда църквата, камбанарията, южния двор и заобикалящата природа около манастира. Времето беше повече от прекрасно. Въпреки, че беше краят на лятото, листата на дърветата бяха все още зелени, което придаваше допълнителна свежест на гледката.
Другата забележителност в южния двор е кулата-камбанария. На първи етаж има параклис с ново-изписан таван с изображението на Исус Христос. На втори има друг параклис, но беше затворен и не успяхме да го видим. От тук има и излас към малък вътрешен двор, в който е аязмото.
Това беше финала на септемврийската ни обиколка на България в три дни.
travel me 