ВИЕНА

Виена ни посрещна с чудно време за февруари. В денят на пристигнето ни, стартирахме повече от страхотно, с концерт на GEORGE EZRA. На следващия ден, заредени с много положителни емоции започнахме от Испанското училище по езда в двореца Хофбург. Имахме билети за сутрешната тренировка, която не е толкова атрактивна, колкото спектакъла Балетът на белите жребци. Съветвам ви да изберете спектакъла, ако имате интерес да го посетите.

Испанското училище по езда е най-старото училище по езда в света и единственото, което обучава конете и техните ездачи в класически дресировъчни техники. А манежа, където се провеждат тренировките и спектакъла е най-красивият в света. Двете събития са съпровождани от класическа виенска музика. Всички коне са Липецанер – аристократите в света на конете. Тази порода са най-старите опитомени животни в Европа. Названието на породата идва от името на село Липица, разположено в Карстовите планини, близо до град Триест. В наши дни то е в Словения. Макар породата да произхожда от Словения, а школата за езда, прославила конете от нея да е във Виена, самите животни са почти изцяло с испанска кръв. Това е и причината известната школа да се нарича Испанско училище по езда. Конете са бели, имат висока стъпка и силно тяло, невероятно грациозни, стройни и интелигентни. Малките жребчета се раждат тъмни и едва след 10 годишна възраст започват да побеляват. На всеки 100 коня, 1 остава кафяв. Именно той се смята за късмет защото историята разказва, че ако има 1 кафяв жребец, Испанското училище по езда ще продължи да съществува.

Време е за истинско виенско кафе и торта Сахер. Имаме голям късмет и влизаме в хотел Сахер само след 2-3 минути чакане. По принцип опашката е огромна. Интериора на кафенето е класически виенски, с една дума Буржоазия.

Преди 22 години бях за първи път във Виена и тогава Карлскирхе ми стана любимата църква в града. Тя е прекрасно творение на бароковото изкуство. Църквата носи името на Свети Карл Боромео – италиански епископ, живял през XVI век, който се борил с чумата и търсил лек за болните. Днес църквата е превърната в музей и в нея се изнасят концерти.

Музикферайн е следващата ни спирка. Най-емблематичната зала за класически концерти във Виена. Ако сте гледали новогодишният концерт на виенската филхармония на 1 януари сте виждали Златната зала. Блясък, разкош и традиция в света на класическата музика.

Акустиката в Златната зала на Музикферайн е чиста случайност, ни разказа гида по време на обиколката. Точно под седалките има складово празно помещение със същите размери на залата, но с по-малка височина. Именно то е виновника за добрата акустика. Когато се организирали балове тук имало нужда всички седалки да бъдат складирани някъде и решението било под пода. Интериорът е повлиян от древна Гърция. Кариатиди са разположени под балкона по продължение на цялата зала. В началото били издадени напред, но публиката, която седяла зад тях не виждала добре и се наложило да ги преместят до стената. Над балкона има бюстове на известни композитори. Само един от тях е неизвестен и до ден днешен. Органът на сцената не работи, но са го запазили като част от интериора. Има нов много по-голям, който е невидим за публиката.

Ако желаете да си купите билет за новогодишния концерт, за който има 3 спектакъла: на 30 и 31 декември и 1 януари, този който се предава на живо по телевизията в над 90 страни по света. Билетите се продават през февруари. Всъщност тогава е само резервация, в която посочвате мястото, което желаете. Местата в залата са 1700, а желаещите са 50000. Затова на лотариен принцип се теглят късметлиите, които след като бъдат избрани плащат своите билети. Интересно е, че някои от местата са наследствени, а други за запазени за елита. Те не участват в лотарията!

Катедралата Свети Стефан гордо стои в центъра на града от векове. Славата й е нейният богато украсен покрив, покрит с 230 000 гланцирани плочки. Това е един от символите на Виена.

Съвсем случайно попадаме в легендарното кафе Хавелка. Атмосферата му е уникална. Между дебелите слоеве плакати по стените, телефонната будка и покритите с изтъркан плюш диванчета, духът на 50-те и 60-те години на миналия век все още витае тук. Kафе Хавелка е било средище на виенските бохеми, множество писатели, художници и интелектуалци. Хапваме щрудел с ванилов крем и се наслаждаваме на ароматен виенски меланж. Усещането е, че сме попаднали в една минала епоха, която е жива и днес.

На следващия ден пием следобедното си кафе в кафене Демел, едно от най-елегантните във Виена. Разположено в близост до Дворецът Хофбург, то се слави със сладкарската си работилница. За майсторството на сладкарите се носят легенди и не случайно Демел са били официален доставчик в императорския двор на Франц Йозеф I. Тук опитахме кайзершмарн със сладко от сливи и бухтички с ванилов сос. Двете бяха божествени на вкус.

Дворецът Шьонбрун избираме за сутрешната ни разходка. Градините през февруари не са от най-атрактивните, но все пак имаме огромен късмет с времето и температурата на въздуха. Ако искате да се насладите на градините в пълният им блясък, трябва да дойдете през пролетта и лятото, когато цветята цъфтят и фонтаните работят.

От Шьонбрун отиваме на другия край на града в университетския кампус, където попадаме в 21 век. Безспорният шедьовър тук е Библиотеката и центъра за обучение по проект на Заха Хадид Архитектс. В атриума човек се чувства като в космически кораб, който всеки момент ще излети за друга планета.

През 2023 г. се навършват 300 години от обявяването на двореца Белведере за средище за изкуство. Най-известните творби на Гюстав Климт може да видите точно тук. Първата голяма изложба за тази година е Климт. Вдъхновен от Ван Гог, Роден, Матис… Галерията е разположена в три сгради. Горно и долно Белведере на територията на самите дворци и Белведере 21 – място за съвременно австрийско и международно изкуство, филми и музика. Архитектурна икона на следвоенния модернизъм.

За финал на нашето пътуване до австрийската столица, разгледахме изложбите в Албертина. Една от тях беше Дюрер, Мунк, Миро: великите майстори на гравюрата. Три от следващите снимка са именно от тази изложба. Най-много ме впечатлиха картините: Лицето на Христос върху воалът на Света Вероника на Клод Мелан и Файтон на Хендрик Голциус. А Хуан Миро ми е един от любимите художници.

Следващата изложба, която видяхме беше Готина живопис – Алекс Кац. Американският художник рисува в голям формат, с широк щрих на четката, в ярки цветове. Това са познатите отличителни белези на Кац. Неговите интереси са цветът и композицията.

Албертина е част от двореца Хофбург, което дава шанс на всички посетители да се потопят в имперски разкош. В продължение на около 100 години днешната сграда на музея е служила като резиденция на хабсбургските ерцхерцози и ерцхерцогини. Свидетелство за този период са 20-те разкошно декорирани и старателно реставрирани държавни зали на Хабсбургите, които помитат посетителите във великолепния свят на класицизма със своите скъпоценни стенни облицовки, полилеи, камини и изящни мебели.

Имахме билети за концерт на свещи на филмова музика, спечелила Оскар в Албертина, но поради извънредни обстоятелства, концерта беше отменен в последния момент за наше съжаление. Организаторите ни предложиха да заменим билетите за класически концерт на Моцарт и Бетовен в църквата Св.Анна. Започнахме с музика в първия ден и завършихме с музика в последния. С този бляскав финал приключи нашето пътуване до Виена.