ТУТАНКАМОН

Когато не отидеш в Египет, Египет идва при теб. Случайно разбрах за изложбата в София, посветена на Гробницата на Тутанкамон в долината на царете. Това беше една разходка из древен Египет. Експозицията започва с кратък филм за откриването на гробницата преди 99 години, през 1922 г. Открива я английският египтолог и археолог Хауърд Картър. Цели шест сезона, той и екип от работници разкопават района без успех. Но на седмият, правят откритието, което надхвърля и най-смелите им мечти.

След като прави отвор в горният ляв ъгъл на вратата и пъха свещ през него, Хауърд вижда странни животни, причудливи форми и сенки, статуи и злато – навсякъде бласъкът на златото.

Този церемониален трон е намерен в преддверието под церемониалното ложе, украсено с глави на богинята хипопотам Таурет. Изработен е от дърво и злато. Украсен е със златни пластини, фаянс, сребро, разноцветно стъкло, карнеол и други полускъпоценни камъни. Подлакътниците завършват с позлатени лъвски глави, краката са изработени във формата на лъвски лапи. На задната част на облегалката има уреуси – изправени кобри със слънчев диск на главата, предпазващи царя. На предната част на облегалката на трона са изобразени Тутанкамон и неговата царица Анхесенамун. Дрехите им са изработени от злато, сребро, украсени със стъкло и карнеол. Изобразени са в тичния за времето на Амарна стил. Златен слънчев диск, чиито лъчи завършват с малки ръце, докосват лицата на царя и царицата. Изписани са вариантите на техните имена в картуши, от времето на Амарна.

Името на царя по времето на Амарна е Тутанхитен, което в превод означава „жив образ на слънчевия диск“. След Амарна името му се променя на Тутанхамун, което в превод означава „жив образ на бога Амун“. Името на бога Амун в имената им е заменено с това на слънчевия диск Итен. Имената на царицата са съответно Анхесенамун и Анхесенпаитен.

Зад царицата е изобразена поставка, върху която е разположена богато украсена огърлица със злато, лазурит, карнеол и други полускъпоценни камъни.

Престол на древноегипетски е сет и едновременно с това означава и „място“. Свързва се с богинята Изида, чието име Исет в превод означава „трон“, „престол“. Тя се изобразява като жена със стилизирана форма на престол на главата. Името на Озирис, който е мъртвия египетски цар и съпруг на Изида се изписва със знака за престол и око над него. Според некои изследователи името му означава „престол на окото“.

Не случайно царят и царицата са изобразени върху този златен трон. Това символично ги свързва с идеята, че те са въплащения на Изида и Озирис, мъртвият египетски цар, който ще бъде съживен, за да се превърне в цар на Отвъдното – Дуат.

Столът има поставка за крака, която е отделен предмет, но е изработена от същите материали като трона. На тази поставка са изобразени завързани пленници и девет лъка. Деветте лъка символизират всички народи на чуждите земи, върху които царят стъпва като символ на неговото надмощие над тях.

Каменният саркофаг е направен от червен кварцид. Над него са били рзположени четирите позлатени дървени светилища. Върху тях са изписани множество енигматични текстове.

Върху саркофага има релефни изображения и надписи. В четирите му края са разположени пластични фигури на четири богини, които са разперили криле в знак за защита – Изида, Нефтида, Серкет и Нейт. В саркофага са поставени трите златни ковчега и мумията на царя със златната маска.

Първият ковчег е с антропоморфна форма. Изработен е от дърво, покрит с грунд и позлата. Представя царя в Озирическа форма. Украсен е с обсидиан, карнеол и лапис лазули. На челото са изработени фигури на двете господарки – богините Нехбет и Уаджит като лещояд и кобра. Те символизират властта на царя над Горен и Долен Египет и са поставени за негова защита. Изработени са от бронз, покрит с тънко злато и инкрустирани с тюркоаз и лапис лазули. Лицето е моделирано от лист злато, очите са от непрозрачен бял калцид, със зеници от обсидан. Веждите и клепачите са изработени от лапис лазули. Има брада изработена от дърво, покрита с грунд и позлата. Около фигурите на челото при намирането е било поставено венче от живи цветя. Около шията и гръдния кош има яка от осем реда мъниста от цветно стъкло. Ръцете са направени от злато и са сгънати пред гърдите в типична Озирическа поза. На китките има златни гривни с инкрустации от цветно стъкло. Ръцете държат отличителните знаци на Озирис – жезлите хека и нехеху (млатило). Изработени са от дърво, покрито със злато. Дръжките им са украсени със син фаянс. Орнаментите са стъклени и фаянсови мъниста. Останалата част от тялото е украсена с т. нар. риши (пера).

От ляво на дясно са изобразени богините Изида и Нефтида, обгръщащи с ръце и криле ковчега. Около краката има декоративна лента, изобразяваща растенията лотос и папирус. На долната част под краката има релефна фигура на Изида с разстворени криле, коленичила върху знака за злато и вертикално изписани десет колони йероглифен текст. В него се казва, че това са думи казани от богинята Изида, която предпазва и защитава тялото на царя.

Вторият ковчег е дървен, изцяло покрит със златно фолио и инкрустиран с цветно непрозрачно стъкло и фаянс от главата до краката. Той също има антропоморфна форма, която символизира Озирис. На главата има немес, украсен с лапис лазули. Ковчегът е декориран с черен и син фаянс. Дървото е покрито с позлата, а детайлите с червено, синьо и тюркоазено стъкло. Лицето и ушите са от злато. Очите са от обсидиан, а веждите от лапис лазули. Брадата е от дърво със позлата, украсена със синьо стъкло и злато.

Третият ковчег е направен от чисто злато, тежи 110,4 кг и е пример за изящество в обработката на метал. Капакът е захванат с осем закопчалки, едеално закрепени към долната част на ковчега. И този ковчег е с антропоморфна, Озирическа форма. На главата има немес, а над челото богините Нехбет и Уаджит. Те са украсени със син фаянс, карнеол, злато, кварцид, лапис лазули, тюркоаз и цветно стъкло. Очите и веждите са от лапис лазули, очните ябълки са от непрозрачен бял калцид, а зениците от обсидиан. Брадата е от злато, инкрустирана с лапис лазули. Ушите са пробити, а дупките им при откриването, са били покрити с тънко, златно фолио. Към врата са прикрепени две масивни колиета във формата на диск направени от мъниста от жълто и червено злато, украсени с тъмно син фаянс. Te завършват със закопчалки във формата на лотосов цвят и са инкрустирани с карнеол и лазурит. Около шията и под намеса има яка във формата на ястреб, която е украсена с лазурит, кварцид, карнеол и тюркоаз. Ръцете са кръстосани в долната част на гръдния кош. Върху китката има две гривни, инкрустирани с лазурит, тюркоаз и карнеол. Отново държат двата жезъла хека и нехеху (млатило), също направени от злато. Декорацията на ковчега е от типа риши.

Златната маска е най-известният експонат от гробницата на Тутанкамон. Открита е на 25 октомври сутринта през 1925 г. ( три години след отварянето на гробницата), когато е махнат капакът на третия ковчег. Тя покрива главата, шията и раменете на царската мумия. Маската е с височина 54 см, ширина 49 см и дълбочина 39,3 см. Изработена е от два слоя злато, висок карат, а теглото й е 10,23 кг. За направата й са използвани два вида златна сплав – 18,3 и 24 карата. Едната сплав е по-светла – за направата на лицето и шията, а другата е по-тъмна за останалата й част. Маската изобразява лицето на царя в типичния за древноегипетското изкуство стил – лице излъчващо покой, спокойствие и хармония, с лека едва доловима усмивка.

Намесът, който покрива главата е изработен от злато, а сините му ивици от лапис лазули. Той е поставен зад ушите, на които са направени дупки за поставяне на обеци. На челото, също от злато, са изработени фигури на двете господарки – богините Нахбет и Уаджит като лешояд и кобра. Те символизират властта на царя над Горен и Долен Египет и са поставени за негова защита. Маската е богато украсена инкрустирани скъпоценни камъни и цветно стъкло. Контурите на очите и веждите са направени от лапсис лазули, очите са от кварцид, зениците от обсидиан. Карнеол за червения цвят, тюркоаз за синия, амазонит, фаянс и други скъпоценни и полускъпоценни камъни са използвани за инкрустираните украшения на златната яка, с която завършва долната част на маската.

При откриването й , върху шията на маската е намерена прикрепена тройна огърлица от скъпоценни и полускъпоценни камъни. Към маската има и прикрепена царска брада, която е един от символите на царската власт. Тя също е изработена от 24-карата злато, с тегло 2,5 кг. Украсена е с плетеница от лапис лазули.

Функцията на погребалната маска на фараона може да бъде разбрана въз основа на интерпретацията на сложно взаимодействие между символи, образи и слово. От една страна маската заедно с двата жезъла хека и нехеху (млатило) поставени в ръцете на мумията, превръщат мъртвия цар в Озирис, в царя на Отвъдното – Дуат. От друга страна, блясъкът и сиянието на златото, свързват царя, който е син на Слънцето, с божествената слънчева плът на неговия баща, с която той ще се смеси след смърта си.

В експозицията има и две Ка статуи с човешки ръст, направени от абаносово дърво, върху пиедестал. Покрити са с фиксираща смес и черна смола. Намесът, полата, яката и сандалите са покрити с позлата. В ръцете си държат церемониални жезли. На задната част на една от статуите, върху колана, е изписано тронното име на царя, което още веднъж показва, че това са изображения на самия Тутанкамон. Открити са в Преддверието.

Статуите са с черен цвят. Това са Ка статуи, които са свързани с изобразяването на Ка на мъртвия цар. Те са изработени от абаносово дърво. Ка е двойникът, енергията и силата, която преминава от Твореца в творението, от бащата към сина. Ка е съвкупност от всички качества на личността. В смъртта си човек се среща със своето Ка и се стреми да се съедини с него. Гробницата е място където светът на Ка и светът на живите се срещат. Именно за Ка на починалия са всички дарове, жертвени храни и напитки.

Светилище, с легнала фигура на Анубис като чакал, поставено върху шейна с прикрепени пръти за носене. Изработено е от дърво с грунд и позлата. Легналата фигура на Анубис също е направена от дърво, покрита с фиксираща смес и боядисана в черно. Вътрешността на ушите, яката и шалът около врата са покрити с позлата. Очите и веждите са инкрустирани със злато, очните ябълки са от калцид, а зениците от обсидиан. Ноктите са изработени от сребро. Краката на чакала са прикрепени към плоска дъска, покрита с позлата. Тази дъска представлява капакът на светилището, който се отваря с плъзгане.

Статуетка на глава на свещена крава, поставена върху пиедестал. Главата е изработена от дърво. Ушите и част от шията са покрити с фиксираща смес и позлата. Останалата част от шията е лакирана с черна смола. Образът на кравата се свързва с небесната богиня Нут и сбогинята Хатхор, която е почитана в образа на крава.

В образа си на крава Хатхор е кърмачката на царя и е свързвана с неговото раждане. Характерни за раждането са седем крави, наречени „седемте Хатхор“, които са орисници и предричат съдбата на новороденото.

Позлатено дървено светилище, разположено под церемониален навес, с украса и поставено върху шейна. Покривът е скосен, а по фриза има множество богато декорирани уреуси. Вътрешните повърхности на светилището са покрити с черна смола. То служи за полагане на алабастровата кутия, в която са разположени четири канопа. Светилището е изработено от дърво, покрито с позлата и златни листи, върху които има релефни изображения и йероглифни текстове. Навесът е разположен върху четири стълба, поддържащи корниз. Украсен е с фриз от плътно разположени, един до друг, позлатени уреуси, богато декорирани с цветно стъкло, фаянс и карнеол. Между стълбовете на четирите страни на светилището, са разположени четири дървени статуетки на богини с позлата. Те са разперили ръце в знак на защита. Всяка една от тях е посветена на съответната стена на светилището спрямо посоките на света и спрямо божествата-синове на Хор. Над главите им е поставен йероглифен знак, с който се изписват имената им.

Йероглифните текстове върху светилището представляват думи, изричани от съответните божества и богини: на западната страна са думите, произнесени от Изида и Амсети, на южната са тези на Нефтида и Хапи, на северната страна са думите на Нейт и Дуамутеф, на източната страна са думите изречени от Серкет и Кебехсенуф.

Дървено легло, покрито с грунд и позлата. Главите на лъв се свързват с няколко богини, които имат проявления в образа на лъвица – Сахмет, Тефнут, Менхит и Мехит. В горната част на леглото, като повтарящ се мотив има релеф със знаците джет и тит, свързани с божествата Озирис и Изида.

Богът Озирис е олицетворение на мъртвия египетски цар, а култът му е свързан с царския погребален ритуал и мистериите, посветени на оживяването на мъртвия цар. Богинята Изида е съпруга на Озирис и майка на бог Хор. Изида съживява мъртвия Озирис.

Дървено легло, покрито с грунд и позлата. В долния край на леглото има две глави на крава със слънчев диск между рогата. Образът на крава се свързва с богините Хатхор, Изида и небесната богиня Нут. В този случай, съдейки по украсата от по-тъмни петна върху позлатата, боядисани в черно, това е богинята Мехурет. Тя се изобразява като пъстра крава със слънчев диск на главата. Името й означава „Големият разлив“. Мехурет представлява водната стихия, от която се ражда Слънцето в мига на сътворението. Тя е водният небесен път, по който плава слънцето и мъртвият цар.

Церемониално ложе от червено дърво покрито с грунд и позлата. Краката на леглото символизират крокодилски крака и завършват с котешки лапи. Главите орнаменти са на хипопотам, което ги свързва с богинята в образа на хипопотам Таурет. Името й означава „Голямата“, богиня на раждането, плодовитостта и грижата за новороденото. Изображението й се използва като амулет, украса на съдове и мебели.

Подвижен церемониален стол. Наподобяващ сгъваем стол, но облегалката му е с твърд гръб. Изработен е от абаносово дърво и слонова кост, частично покрит с тънки златни листи. Инкрустиран е с естествени камъни, покрит с глазура и полихромно стъкло. Инкрустацията на стъкло имитира полускъпоценни камъни, като лапис лазули и тюркоаз. Седелката на стола е силно извита и значително излиза от двете страни, спрямо облегалката. Тя имитира животинска кожа и е изработена от абанос. Украсена е с парчета слонова кост, които имат неправилна формa, така че да наподобяват петната на кожата на нубийски ибекс. В централната си част седалката е украсена с поредица от малки панели от слонова кост, които са оцветени различно, за да имитират различни животински кожи. На облегалката на стола има изписан йероглифен текст и имената на царя.

Фигурките ушебти се поставят в гробницата като част от погребалният инвентар. Ушебти на древноегипетски означава „отговарящ“. Функцията на тези фигурки е магическа. Те трябва да заместят притежателя си при извършването на всякаква работа след смъртта му. Поради тази причина често в ръцете им се поставя йероглифният знак за мотика. В някои гробници, като тази на Тутанкамон са открити огромно количество от тези фигурки.

• 

• 

Дървена статуетка със запазени цветове от първоначално оцветяване. Изобразява главата на царя Тутанкамон в характерния за времето на Амарна стил. Разположен е върху син цвят на лотус. Изображението символизира раждането на слънцето и сътворението на света като лотосов цвят, който излиза от водите на изначалния, първичен океан Нун.

Фигурката е направена от дърво и изобразява бога Птах. Украсена е с позлата. Лицето е направено от мед. Характерната за бога Птах синя шапка, която плътно прилепва към главата му, е изработена от син фаянс. Скиптърът уас и брадата са изработени от бронз, инкрустирани със злато. Очите са от стъкло.

Богът Птах е едно от проявленията на Твореца. Той е божество на град Мемфис, съпруг на Сахмет и баща на Нефертум, с които образуват божествената триада в Мемфис.

Една от шесте колесници, открити в гробницата на Тутанкамон. Колесницата е изработена от няколко вида дърво и покрита с грунд, позлата и златни пластини. Върху златните пластини има релефи, които демонстрират силата и мощта на царя.

Бюст на царя, изработен от дърво. Украсен с позлата, черен и червен цвят. Короната е оцветена в жълто, а уреусът е позлатен. Това е едно от портретните изображения на царя от гробницата му, от които можем да видим чертите на лицето на Тутанкамон.

Макар и всички експонати в изложбата да са копия, определно посещението й си заслужава.