БРАТИСЛАВА

Докато сме във Виена, решихме да отскочим и до столицата на Словакия. Само 60 км делят двете столици. Качихме се на влака и след час бяхме на главната гара. Още в първите минути след пристигането ни в Братислава се разочаровахме от града. Въпреки, че от снимките много не личи. Бяхме шокирани, че в събота сутрин всичко е затворено. Първо помислихме, че е някакъв национален празник и затова нищо не работи. Времето беше доста слънчево за февруари, но имаше много силен вятър.

Центъра изглежда така, че много не разбираш, че си в центъра. Прилича на гранично село. Всъщност си е точно така. От едната страна е Австрия, а от другата Унгария. Влизаме в старата част през портата Михаил, която е единствената порта запазена и до днес от средновековните укрепления на града. Най-голямата забележителност тук е замъкът на Братислава. Разхождайки се по улиците и площадчетата нито едно кафене или магазин не е отворено. Стигаме до реката, където кулата с летящата чиния гордо е кацнала на върха. От нея има гледка към замъка и цяла Братислава. Лично на мен ми прилича на изпуснат комунист в космоса. Все пак е строена в разцвета на комунизма в началото на 70те на 20 век.

Синята църква е следващата ни спирка. Желанието ни да я разгледаме и отвътре бързо се стопи. Познайте защо? Отново затворено! Работното й време е от 6:30 до 7:30 сутрин и от 17:30 до 19 вечер. На следващата пряка виждаме ОТВОРЕНО кафене. Невиждано, от както сме на словашка територия. Докато си поръчваме, питам барманката защо в събота всичко е затворено. А отговора беше защото е студено…

Малкият площад пред градския музей и Дворецът на архиепископите е приятен и уютен. Това, може би е единственото място, което ми хареса в Братислава. След това разходката ни продължи в посока централната гара. Няколко магазини и заведения вече бяха отворени, но като цяло градът беше в дълбок зимен сън. Нямахме никакво желание да стоим повече в Словакия. Билетите за Виена не бяха с фиксиран час, което ни даде възможност да си тръгнем по всяко време, за наше щастие.

Въпреки, че не останахме очаровани от Братислава, добавихме още една държава на картата на света, в която сме били.