ЕЗЕРОТО ИЗЕО

Изпратихме София със сняг, а кацнахме в Италия със слънце и приятни температури за Ноември. Разходката ни на езерото Изео започна от Монте Изола. Мястото, където Кристо реализира проекта си „Плаващите кейове“ през 2016 г. Пътуването с корабче между Сулцано и Монте Изола отнема по-малко от 10 минути. Слънцето залязваше, но това не ни спря да се разходим по крайбрежната улица на един от най-големите езерни острови в Европа.

Монте Изола

Споменът от „Плаващите кейове“ е останал само под формата на плакати в близост до пристанището. Направихме разходка по крайбрежният участък между Пескиера Маралио и Сенсоле с изглед към частния остров Сан Паоло, собственост на семейство Барета.

Малкото градче Пескиера Маралио е известно с производството на мрежи за риболов. На няколко места видяхме окачена риба, оставена да съхне на открито. Един рибар закачаше своя улов. Слънцето бързо се скри зад хоризонта и стана по-студено. Седнахме в един от баровете за да се стоплим с топъл чай.

Ловере

На следващия ден сме от другата страна на езерото в градчето Ловере. Започнахме посещението си там, с разходка покрай бреговете на езерото от паркинга към центъра на града. Беше много приятна разходка с прекрасна гледка към езерото Изео. Имаше хора, които карат каяци, патици се разхождаха в близост до брега, а хората се наслаждаваха на ноемврийското слънце.

Следвайки крайбрежната алея, бързо стигнахме до площад XIII Мартири, центърът на Ловере. Това е извит площад, който е заобиколен от кафенета и цветни сгради от едната страна и езерото от другата. Именно тук, седнахме да пием по едно хубаво италианско еспресо и да се насладим на живота.

Базилика Санта Мария ди Валвендра

Основният исторически религиозен паметник в Ловере е базиликата Санта Мария ди Валвендра, построена извън градските стени в края на 15 век и все още малко извън главния исторически център. Построена в ренесансов стил, отвън не представлява нищо особено, но вътре в базиликата има три кораба, разделени от мраморни колони. Има различни произведения на изкуството, красиви стенописи и внушителен олтар и апсида.

Старият град е много приятен, с калдъръмени улички и малки площади. Най-живописният от тях е Стария площад, който е малък, но някога е бил център на Ловере, поради което кметството и Гражданската кула са построени тук. Различни стенописи и статуи могат да се видят на този красив площад. Изкачихме се по стълбите на кулата за да се насладим на прекрасните гледки към градските покриви от върха на камбанарията.

Пизоне

В късния следобед посетихме и Пизоне. Намира се на отсрещния бряг, точно срещу Ловере. Отново разходката ни беше покрай езерото. На самата крайбрежна алея имаше поставени плочки в хронологичен ред с лицата спечелили наградата Романино – признание, което Община Пизоне присъжда на онези личности, които са се отличили с ангажимента си към изкуството и културата. През 2016 г. безпорно това е Кристо.

Ловере вечер

14-ото издание на проекта „Ловере, селото на светлината“, е посветено на художника Бруно Боцето и неговата творческа вселена в годината, в която Бергамо и Бреша са Италианска столица на културата 2023 г. Всяка вечер историческите сгради на главният площад на Ловере се превръщат в символична палитра, върху която легендарните герои от анимационните филми на великия аниматор са в нов дом. Те са в коледни дрехи и усмихнати, за да донесат радост, нежни прегръдки и спокойствие за всички.