КИПЪР

Третият по големина остров в Средиземно море е исторически калейдоскоп богат на история, култура и разнообразие. Островът е разделен на три части. Първата част е Република Кипър, която е член на Европейския съюз. Втората е Севернокипърска турска република, която, въпреки че не е призната международно, съществува с подкрепата на Турция. А, третата част са двете британските военни бази Акротири и Декелия, които са останки от колониалното минало на острова.

През 1974 година, точно преди 50 години, Кипър е преживял един от най-тъмните моменти в своята история, когато близо една трета от територията му е окупирана от турски войски. В резултат се създава Севернокипърската турска република, която е призната единствено от Турция. Окупираните територии са разделени чрез „Зелена линия“, която е охранявана от войски на ООН. Тази граница минава през столицата Никозия, която е последната разделена столица в света.

НИКОЗИЯ – СТОЛИЦА НА ДВЕ ДЪРЖАВИ

Пристигнахме в Никозия на обяд. Хотелът, в който бяхме отседнали се намираше в рамките на стария град, на метри от площад Свобода и крепостните стени. Посрещнаха ни изключително гостоприемно и неочаквано, ни предложиха по-луксозна стая без промяна на цената. Приехме с голяма усмивка. Докато пиехме кафето си за добре дошли в лоби бара, попитах на рецепцията, къде можем да обядваме типична за Кипър храна. Ресторант Καθ’οδόν беше изключително място с богата история и много вкусни ястия. Дори Бил Клинтън се е хранил тук.

ПЛОЩАД СВОБОДА

Една от съвременните забележителности на Никозия е обновеният площад Свобода по проект на Заха Хадид Архитекти. Типично в нейн стил с много криви и нито един прав ъгъл. Трансформацията на площад Свобода преплита богатата история на Никозия с непоколебим оптимизъм за бъдещето. Преодолявайки Венецианската стена и рова, площадът се превръща във важен портал към стария град, неговият подземен паркинг премахва колите от улиците на древния град, за да даде възможност за по-нататъшно пешеходно движение, което подобрява градската среда на този исторически квартал, като същевременно създава нови обществени градини и площади за да се радват жителите и гостите на града.

Вечер площадът е осветен, което подчертава динамичните линии и гъвкави форми. Доста приятно място за разходка.

Улица Ледра е главната търговска улица в стария град на Никозия. Разхождайки се по нея, в един момент ще се озовете пред граничен пункт. Преминаването е лесно и бързо, само с паспортна проверка. Между гръцкия и турския паспортен контрол е Зелената линия, където всички сгради са необитаеми и гледката е тягостна.

СЕВЕРНА НИКОЗИЯ

Само след няколко крачки в турската част на Никозия се усеща рязка промяна. Всичко е доста ориенталско. Малки отрупани магазини с евтина стока. Сладкарница с баклава и локум, където веднага ни почерпиха с божествен локум.

БУЮК ХАН

Буюк хан (Големият хан) е най-добре запазеният пример за архитектура на османския кервансарай в Кипър. Построен през 1572 г. от първия османски губернатор на Кипър Лала Мустафа паша. Реновиран в началото на 90-те години на миналия век и отново се превърнал в център на оживения стар град на Северна Никозия. Дворът е дом на няколко кафенета, а традиционните занаятчийски работилници се помещават в малките килии на 1-вия етаж, които първоначално са служили като места за спане в хана.

През османския период ханове като този са били използвани като хотели за пътници и търговци. Помещенията на приземния етаж, ограждащи вътрешния двор, функционирали като конюшни, складове и магазини, където търговците можели да извършват своята дейност.

Главната джамия Селимийе, някога е била готическа катедрала Св.София. Тя е най-голяма джамия в Кипър. В момента е в реставрация и предната фасада е покрита изцяло в скеле. Достъпът вътре е временно затворен.

Пред джамията попаднахме на сергия, която продаваше билети за представление на въртящ се дервиш. Спонтанно решихме да го видим. За съжаление не беше впечатляващо и дори леко разочароващо. Град Коня в Турция е мястото на оригиналния Въртящ се дервиш – истинският духовен орден, откъдето всички други дервиши черпят енергия и вдъхновение. Пожелавам си някой ден да видя оригинала.

КУМАРЧИЛАР ХАН 

Този хан е много по-малък и скромен в сравнение с Буюк хан. Подобно на всички кервансараи, входът води към открит двор, който е заобиколен от двуетажна сграда. До преди няколко години е тънел в разруха, но сега е реставриран напълно.

Връща ме се в Южна Никозия и продължаваме разходката из старата част и площад Свобода по залез. Кипър е толкова богата смесица от култури, че тук може да откриете всякакви ресторанти. За вечеря седнахме в ливански ресторант, в който храната беше отново изключителна. Хумусът по бейрутски и ливанската салата бяха топ.

На следващия ден разглеждаме още няколко забележителности в кипърската столица.

АРХИЕПИСКОПСКИЯ ДВОРЕЦ

Архиепископският дворец е официалната резиденция и офис на архиепископа на Кипър. Дворецът е построен в края на 50-те години на 20 век в неовизантийски стил. Въпреки че не е отворен за обществеността, Византийският музей, Библиотеката на архиепископията, Музеят на народното изкуство и Националният музей на борбата, разположени на територията на двореца, са отворени за посещение. Но в неделя, денят, в който сме там е затворено.

Точно зад Епископският дворец е новата катедрала, посветена на апостол Варнава. Интериорът й е много красив и толкова нов, че всичко блестеше, от пода до тавана. Имаше много тържествена литургия, която ни спря да снимаме отвътре.

КИПЪРСКИЯТ МУЗЕЙ

Кипърският музей е най-старият и най-големият археологически музей в Кипър. Съхранява артефакти, открити по време на многобройни разкопки на острова и е дом на най-обширната колекция от кипърски антики в света.

Нито една държава с малък размер като Кипър не може да се похвали с толкова древно минало и култура с такова разнообразие и богатство. Разположен в Източното Средиземноморие и заобиколен от културите на Егейско море и Близкия изток, както и тези на Анадола и Египет, Кипър се е превърнал в котел за топене на външни влияния от зората на своята история, но в същото време развил свое собствено културно лице, което е пазил упорито през вековете.

Лично на мен, най-много ми харесаха залите със статуите. Лицата на отминали епохи разказват за тяхната раса и далечно минало.

Материалното културно наследство на Кипър като керамика, бижута, скулптури, монети, бронз и т.н., обхващащо всички периоди на кипърската култура, от периода на неолита през бронзовата епоха, желязната епоха и гръко-римския период, е запазено и изложено в музея на Кипър. Посещението е безплатно.

В последните ни часове преди да напуснем кипърската столица, спираме на малък уютен площад за да се насладим на приятно студено фрапе.

ПАФОС

Късният следобед пристигаме в Пафос. Разкошният ни апартамент в WATERSIDE SEA VIEW е много комфортен, а посрещането и обслужването бяха на изключително високо ниво. Препоръчвам го горещо.

Разхождаме се пеша по крайбрежната алея от хотела чак до стария замък на пристанището. Има много барове, ресторанти, кафенета и магазини. Финалът на деня е разкошен и нежен залез в розово.

На следващата сутрин разглеждаме старата част на Пафос, която е на няколко километра навътре от морето. Историческият център е изцяло реновиран преди няколко години и всички обществени сгради изглеждат доста добре.

Площада пред Кметството е заобиколен от неокласически сгради като библиотеката и кметството. В центъра на площада има мемориална колона в йонийски стил. Архитектурна препратка към древна Гърция с колони, подобни на Партенона. Друга неокласическа историческа сграда в стария град е областната администрация на Пафос, която е реновирана по време на възстановяването на града.

Денят е празничен и почти всичко е затворено, но на главната улица имаше доста хора, който ставаха все повече. А, причината е, че на 25 март, Гърция отбелязва годишнина от въстанието срещу турските поробители през 1821 г. Освен в Гърция 25 март е празник и за остров Кипър. Тържествата се отбелязват с парад, в който участват, студенти, ученици, скаути, клубове и организации.

В еуфорията на празника идва време и за обяд. Вегетарианското мезе в таверна Agora изглежда така. Божествено печено сирене халуми, пикантна разядка с карамелизирани ядки със сусам, дзадзики, канелони със спанак и сирене, пълнена чушка с разядка, печени картофи и хляб с подправки и масло.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАРК КАТО ПАФОС

По време на гръко-римския период, Пафос е бил столица на острова в продължение на около 6 века. Тогава градът имал някои от най-хубавите вили в Източното Средиземноморие, принадлежащи на римски управници и богати благородници. Подовете на тези домове били украсени с красиви мозайки, изобразяващи сцени от гръцката митология, с изображения на гръцки богове, богини и герои, както и дейности от ежедневието. 

Мозайките в Пафос се считат за едни от най-хубавите в източното Средиземноморие и са част от археологическия парк Като Пафос, който е включен в списъка на обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1980 г.

Къщите на Дионис, Тезей, Аион и Орфей са вилите на четирима римски благородници, които датират от 2-ри до 5-ти век сл. Хр. Техните сложни подови мозайки изобразяват различни сцени от гръцката митология.

КЪЩАТА НА ТЕЗЕЙ

Къщата на Тезей е кръстена на най-старата си мозайка на древногръцкия герой, размахващ тояга срещу Минотавъра. По-новите мозайки изобразяват Посейдон и Амфитрита и първата баня на Ахил.

КЪЩАТА НА АЙОН

Къщата на Айон разполага с най-зрелищната мозайка от пет фигурални панела, изобразяващи: новородения Дионис; Леда и лебедът; състезанието по красота между Касиопея и Нереидите; Аполон и Марсий и триумфът на Дионис.

КЪЩАТА НА ДИОНИС

Подовите мозайки от 556 квадратни метра в Къщата на Дионис са украсени с митологични, ретро и ловни сцени.

Къщата на Дионис е най-голямата и съдържа най-впечатляващите мозайки, голяма част, от които са посветени на Дионис – древногръцкият бог на виното. Къщата е построена към края на II в. сл. н. е. и се предполага, че е разрушена и изоставена след разрушителните земетресения, които засегнали острова около два века по-късно. Мозайките изобразяват митологични, ловни и свързани със земеделието сцени.

ГРОБНИЦИТЕ НА ЦАРЕТЕ

Гробниците на царете е огромен некропол от уникални, добре запазени подземни гробници и стаи. Датиращ от 4-ти век, впечатляващият обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО от елинистическия и римския период се отличава с пустинен пейзаж с гробници, издълбани от здрава скала, включително впечатляващ атриум под нивото на земята, заобиколен от колони. Тук са погребани висши служители, а не кралски особи. Великолепието на гробниците дава името на местността.

ГРОБНИЦА №3

Гробница 3 е в дорийски стил, най-древният кодифициран стил на гръцката архитектура. Най-важният паметник на дорийския стил е храмът на богинята Атина (Партенона) на Акропола в Атина. Атриума е заобиколен от портик в дорийски стил. Колоните в дорийския стил са без основа, а капителите на колоните са семпли. Реставрираният дорийски антаблемент с триглифите и метопите се вижда много ясно над колоните. Метопата е плоската повърхност между триглифите. Най-вероятно архитектурните модели на гробниците произлизат от гробната архитектура на некропола в Александрия. Има много прилики с гробните паметници на некропола на Мустафа паша в Александрия. Повечето елементи от тази гробна архитектура произхождат от архитектурата на резиденциите от елинистическия период от Делос, Пергамон, Приене и други градове от древногръцкия свят.

Влизането е през стъпаловиден дромос във вътрешността на гробницата. Веднага щом слезете надолу ще видите кладенец отляво. Кладенецът има обредно и символично предназначение. В древногръцката митология богът Хермес, предаващ душата, предава душите на мъртвите хора на Харон, за да ги води в царството на Хадес, бога на подземния свят. Мъртвите преминават от света на живите в подземния свят, света на мъртвите, през река Ахерон (която се намира в Епир). И тук, благодарение на кладенеца, който съдържа водата, се символизира преминаването от горния свят към подземния свят.

ГРОБНИЦА № 4

Точно до гробница № 3 е гробница № 4 с атриум и дорийски перистил. Тази гробница е достъпна през стъпаловиден дромос с 13 стъпала. Стъпаловиден дромос е частично покрит с каменни плочи. Под портиците са разкопани шахтови гробници. Западно от този централен комплекс е изкопана голяма гробница с дромос и голяма гробна камера, в която са изсечени десет ниши и детска гробница на пода. Камерата е силно повредена поради изкопни работи, но гробницата е открита непокътната и в нея са намерени златни бижута. Тази гробница е използвана само през елинистическия период. Тук дорийският антаблемент, тоест метопите и триглифите, се виждат над всичките четири портика. В този случай западният портик е различен, тъй като се поддържа от квадратни стълбове вместо колони, които имат другите три портика. Близо до входа се намира кладенецът, който както и в предишната гробница има ритуално, но и символично предназначение. Причината, поради която гробниците са били построени по този начин, тоест с перистилен атриум, е, че те са искали да наподобяват структурата на жилищата. Гробницата е обиталището на мъртвите; следователно трябва да бъде структурирана като такава.

Вярвали са и в живота след смъртта. Резиденциите през елинистическия период са построени по този начин, с вътрешен двор и стаи около него. Една от тези резиденции е Къщата на Дионис, която се намира в Археологическия парк Като Пафос.

ГРОБНИЦА №8

Атриумът тук е заменен от правоъгълна скала, която е заобиколена от четири крила. Върху тази правоъгълна скала са изсечени гробните ниши. Влизането в гробницата е през стъпаловиден дромос. Тази гробница е различна от другите. В средата вместо атриум има скала, оградена с коридор и около нея са организирани гробните ниши. Веднага щом слезете във вътрешността на гробницата, ще видите от лявата страна гробна ниша. Това е централната ос на гробницата и най-вероятно това е мястото на централното погребение. Два стълба, издълбани в скалата, поддържат дорийския антаблемент (метопите и триглифите). В празнотата, която съществува между колоните и епистила, трябва да е имало капители, които да го поддържат. Пред тази гробна ниша са открити разпаднали се архитектурни фрагменти и две варовикови статуи на птици, най-вероятно на два орела, които предизвикали голям интерес и допълнително проучване на археолозите. В крайна сметка тези статуи, които се съхраняват в Археологическия музей на Пафос, представляват кралската емблема на Птолемеите. Поради това откритие, се смята, че в тази гробница е погребано тялото на цар от династията на Птолемеите, починал в Кипър. Ако това е вярно, тогава според историческите и археологически доказателства това вероятно е било мястото на погребението на Птолемей, брата на Клеопатра VI. Но в случай, че тези статуи изобразяват соколи, тогава е възможно това да е изобразяването на бог Орос.

Бог Орос е египетско божество, слънчев бог, който се идентифицира с Аполон и е изобразяван като сокол или човек с глава на сокол. Това е и богът, който отвежда душите в подземния свят. Тъй като в тези гробници има много влияния от Александрийски Египет, може да се приеме и това мнение, но от друга страна трябва да е била много важна личност, която ще има тази чест. В някои погребения от елинистическия период, които не са били ограбени, са открити амфори от о.Родос и вретеновидни съдове. Амфорите са били използвани за ритуали, а съдовете за приношения на вино и вода на мъртвите. Гробницата трябва да е била използвана от 1 век пр.н.е. до 1-ви век след Христа и повечето вероятно са били разрушени от земетресения.

ГРОБНИЦА №6

Паркът с гробниците се намира до морето и разходка в него е много приятна. Човек може да изгуби няколко часа без да ги усети. Така завършва това пътешествие до остров Кипър.