о.МАЙОРКА

Майорка е най-големият и главен от Балеарските острови. Пътувахме в края на август само за няколко дни, които не ни стигнаха да разгледаме всичко. Но, това е добър повод да се върнем отново. Първата ни спирка е в североизточната част на острова, на 50 мин. път от летището в Палма.

АЛКУДИЯ

Пристигнахме в Алкудия в късния следобед и след настаняването в апартамента веднага се потопихме из малките улички на стария град. Спокойствието там, ни плени веднага. Улиците бяха почти безлюдни, с изключение на 2-3, на които бяха разположени повечето магазини и заведения. Въпреки, че бяхме в пик сезона, нямаше тълпи от туристи и атмосферата беше чудесна и без никакво напрежение.

Драматични събития от миналото са оставили своя отпечатък навсякъде в Алкудия. Първоначално населена от финикийци и гърци, след това основана през 123 г. пр.н.е. като римско селище, впоследствие е нападната от вандали, византийци и араби, преди окончателно да бъде завладяна от каталунски християни. Завоевателите оставят след себе си своето културно наследство, което все още е видимо днес в малките улички на града.

Историческият център на Алкудия е ограден от единствената почти изцяло запазена градска стена на о.Майорка, издигната през 14-ти век от крал Хенри II, за да защити жителите на града. Разходката по стената е безплатна и много приятна по залез.

Улиците в рамките на градските стени са превърнати в голяма пешеходна зона, която ви кани да се разходите и да разгледате наоколо. Градът е толкова малък, че за половин час може да разгледате абсолютно всичко.

ПРИСТАНИЩЕ АЛКУДИЯ

На следващата сутрин сме на пристанище Алкудия. Това е курортен град с хотели и огромна плажна ивица. Само на 2,5 км от Алкудия. Именно от тук се качихме на корабче, което ни отведе до плажа Coll Baix.

Плаваме покрай брега и се наслаждаваме на скали в различни форми и цветове.

ПЛАЖ COLL BAIX

Плажът е див и е останал такъв защото е ограден от трудно достъпни скали. Дълъг е 220 метра. Разположен е на 8 км от Алкудия. До него може да се стигне с лодка или пеша по скалиста пътека. На него няма спасители и никакви форми на цивилизация. А, цветовете на водата преобладават в тюркоаз.

Разходката беше приятна. Имахме и спирка за плуване в топлите води на Средиземно море. Върнахме се в пристанище Алкудия за обяд, а след това продължихме към следващата ни спирка за деня.

MIRADOR DE ES COLOMER

Това е може би една от най-красивите гледки от о.Майорка. Панорамна тераса, от която се вижда широката морска шир и скалите на нос Форментор. Мястото определено си струва, а и така хубаво се посмяхме там докато снимахме.

ПЛАЖ ФОРМЕНТОР

След като ни напече слънцето стабилно, стигнахме и до плажа. Интересното на този плаж е, че е разположен до гора и пясъчната ивица е доста тясна. Дърветата са толкова близо до водата, че се ползват като естествени чадъри. А и прохладата под дърветата е супер приятна. Водата е кристално чиста и много топла. Прекарахме няколко часа в тотален релакс.

НОС ФОРМЕНТОР

Тук остри скали и белязаните от вятъра варовикови върхове на Сера де Трамунтана се извисяват като вълни над Средиземно море. От терасата на фара има красива панорамна гледка.

Имайте предвид, че достъпът с автомобили до полуостров Форментор е ограничен през летните месеци (от 1 юни до 30 септември), като е ограничен само до жители, обществен транспорт, специално оторизирани и аварийни превозни средства, както и велосипедисти.

ПАЛМА ДЕ МАЙОРКА

На следващия ден се преместихме в столицата на острова. Имахме късмет с ранното настаняване в хотела, което ни даде свободата да си оставим багажа. Палма де Майорка гъмжеше като кошер. Спрямо Алкудия, тук туристите преливаха.

ФОНДАЦИЯ ХУАН МАРЧ ПАЛМА

Фондация „Хуан Марч“ се помещава в бивше имение от 17-ти век в историческия център на града. Това е музей на испанското изкуство от 20-ти век и е с безплатен вход. Сградата сама по себе си е разкошна. В колекцията на музея има скулптури, картини, фотографии на испански творци като Салвадор Дали, Хуан Миро̀, Пикасо, Кристина Гарсия Родеро и много други.

Ако харесвате изкуство и искате да избягате от лудницата на града, това е място за вас. Ще се потопите в свят на спокойствие и много красота. Препоръчвам го горещо.

Градът има красива архитектура. Ако не сте близо до морето, усещането е, че сте в голям град в континентална Испания.

Ако искате да опитате традиционни печива или хляб, препоръчвам тази пекарна: Fornet de la Soca. Тук пробвахме типичната Coca de patata. Картофена, леко сладка питка с изключително мека плътност. Много семпъл вкус, но доста вкусна.

КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР КАН БАЛАГЕР

Касал Балагер е дворец в историческия център на Палма, семейна къща, която е израснала през вековете, започвайки през 14 век, след това през 16 век и накрая през 18 век, и понастоящем губи домашното си предназначение, за да се превърне в обществена сграда, културен център за целия град. Част от стаите са запазили историческия си интериор, но други са изцяло модернизирани. При нашето посещение подготвяха нова фотографска изложба, за която редяха снимките.

КАТЕДРАЛАТА САНТА МАРИЯ ДЕ МАЙОРКА

Издигаща се над морето в бунт от златен камък, извисяващи се върхове и летящи контрафорси, величествената готическа катедрала на Палма е впечатляваща. Построена върху руините на мюсюлманска джамия през 1300 г., интериорът на катедралата е храм на светлината, с колони, издигащи се, за да поддържат голям оребрен свод. Поразителния балдахин от трънен венец над олтара, носещ отличителния белег на Антонио Гауди ще прикове вниманието на всеки.

Всяка вечер пред катедралата уличен музикант свири разкошна музика, която чудесно си пасва с величествената архитектура на катедралата.

Препоръчвам да влезнете в катедралата рано, за да видите как сутрешната светлина се стича през розетката, която е най-голямата в Европа, и как светлинни шарки танцуват по сводестия интериор.

Параклисът „Светото тайнство“ на Микел Барсело се намира в апсидата, вдясно от главния олтар. На пръв поглед е стряскащо грубо произведение. Голяма теракотена пещера. Но под вода. Водорасли украсяват прозорците и стените. Това е картина, където глинена скулптура изригва от платното. Огромна глинена диорама, изпечена твърде бързо в огромна пещ, така че глината е развила модел от дълбоки пукнатини.

ИЗЛОЖБАТА PAYSAGE MIRÓ

Изложбата е част от съвместен проект, озаглавен „Пейзажът на Миро“, представен в четири емблематични места за съвременно изкуство в Палма де Майорка. Ние разгледахме две от тях. Едното е La Llotja – където са изложени тържествените, величествени бронзови скулптури с тъмна патина на художника. А другото е във фондация „Миро̀ Майорка“.

АРАБСКИТЕ БАНИ

Арабските бани на Палма са единственият оцелял паметник на мюсюлманското господство на острова. Те са идентични с тези, които са функционирали в някои ислямски градове, сгради, копирани от римляните като места за срещи и удоволствие.

Най-интересната характеристика е квадратна стая с полуоранжев купол, 12 колони и 25 светлинни прозореца (повечето от които все още са покрити). Любопитно е да се отбележи неравността между капителите, която се дължи на техниката на повторно използване на разрушени материали от други сгради, вероятно с римски или ислямски произход.

Тази стая е известна като „Калдариум“ и е била мястото на горещите бани. Подът ѝ е бил направен от двоен под, през чиито пролуки са циркулирали горещите изпарения от огнището, като по този начин са затопляли пода и стаята (хипокауст система). За да се засили действието на определени бани, на горния етаж се изливала вода, която се изпарявала бързо предвид температурата, създавайки интензивна, гъста, парна атмосфера.

ПРИСТАНИЩЕ СОЙЕР

Пристанище Сойер е живописно, малко крайбрежно селце, което е станало добре известно и популярно, особено благодарение на историческия си трамвай, големия залив със защитено пристанище и живописната околност. То е добре оборудваното яхтено пристанище и е перфектната отправна точка за яхтени и ветроходни пътувания до съседните заливи като Са Калобра. Именно до там ще плаваме и ние. .

Самото разположение на Пристанище Сойер е забележително: заобиколено от внушителните върхове на планинската верига Трамунтана, с огромния защитен залив с лодки, закотвени на котва, които се полюшват леко напред-назад, необятната морска шир отпред и разпростиращите се портокалови горички в далечината.

Трамвай в стил Сан Франциско се движи между Сойер и Пристанище Сойер.

Освен работещо пристанище, това е морски курорт с множество удобства, хотели, ресторанти, барове и магазини, всички насочени към нуждите на почиващите. Добре оборудваното пристанище е едно от малкото защитени пристанища на северозападния бряг и следователно е идеалното място за яхти и платноходки, които също могат да бъдат закотвени в залива.

ПЛАВАНЕ ПО СЕВЕРНИЯ БРЯГ НА о.МАЙОРКА

Качихме се на корабче за разходка от пристанището до залива Са Калобра. Плавахме по назъбената брегова линия и се наслаждавахме на страхотни гледки. Бяхме седнали на носа и босите ни крака бяха над водата. От време на време малки вълни заливаха краката ни с топла средиземноморска вода. Изживяването беше разкошно.

ЗАЛИВА СА КАЛОБРА

Са Калобра е зашеметяващо място с уникален плаж, сгушен сред стръмни скали. Доста труднодостъпен е, но пейзажът около него е толкова спиращ дъха, че се е превърнал в един от най-популярните плажове за посещение, особено през летните месеци. Корабчето ни спря пред самия плаж за да поплуваме във водата, но нямахме възможност да се разходим и на самия плаж.

Са Калобра е известен и от холивудския филм „Облачният атлас“. Целият залив е пълен с корабчета, яхти и лодки. На връщане отново сме на носа на корабчето и морската пяна залива краката ни. Слушаме музика и се радваме на залязващото слънце.

В последният ни ден имаме време само до обяд и решихме да разгледаме замъка Белвер и фондация Миро̀ Майорка.

ЗАМЪКЪТ БЕЛВЕР

Замъкът Белвер, известен още като Кастел де Белвер, е получил името си от каталунски, което означава „прекрасна гледка“ и – с внушителното си разположение на хълма на запад от Палма и заобиколен от ароматни борови гори – не би могъл да бъде по-добре наречен.

360-градусовата панорама от върха включва залива на Палма и планините Трамунтана, 90-километровата планинска верига на Майорка. Известна забележителност на Палма, и единственият кръгъл замък в Испания е построен през 14-ти век като доста грандиозна крепост и в архитектурно отношение е каталунски готически шедьовър.

През дългата си история той е служил за кратко като кралска лятна резиденция и, по-известно е, че е бил използван почти шест века като затвор – до 1915 г. Много от прекараните тук време затворени – включително крал Хауме IV – не са успели да се насладят на гледките, които са пленяват толкова много посетители на Майорка днес. Той е използван отново като затвор за кратко по време на Втората световна война и по време на диктатурата на Франко.

Перфектно запазен, замъкът Белвер има ров и подвижен мост, три отбранителни кули и висока самостоятелна кула – известна като Торе дел Хоменахе – свързана с главния замък чрез малък мост. Кръглият централен двор – Patio de Armas – е на две нива: долният етаж е изграден от каталунски романски арки и е бил предназначен за ползване от слуги и войници; кралското семейство е използвало горния етаж с готически свод.

ФОНДАЦИЯ МИРО̀ МАЙОРКА

Фондацията „ Миро̀ Майорка“ е културен център, базиран на художествените ателиета, завещани от художника Хуан Миро̀ на обществеността. Той предлага на посетителите поглед върху неговите произведения на изкуството и скритния творчески процес на мястото, където художникът е живял и работил почти 30 години.

Фондация „Миро̀ Майорка“ се състои от три забележителни сгради, които формират един от най-важните архитектурни ансамбли на о.Майорка: студиото „Серт“, където Миро̀ започва да работи през 1956 г., проектирано от приятеля на художника, архитекта Хосеп Луис Серт; „Сон Ботер“ – къща на о.Майорка от края на 18-ти век, която художникът използва като второ ателие за живопис и скулптура; и сградата „Монео“, централата на фондацията, проектирана от Рафаел Монео и открита през 1992 г. Първите две сгради са обявени за обекти на културното наследство.

През 1981 г. художникът дарява своите работилници на град Палма, в опит да запази духа на творчеството живо след смъртта си. По този начин е основана фондация „Миро̀ Майорка“.

Сградата Монео е проектирана от известния архитект Рафаел Монео, носител на наградата „Прицкер“ за архитектура за 1996 г., тя е построена след дарение на земя от Пилар Хункоса, вдовицата на Миро̀, заедно с 42 произведения на изкуството, които след това са продадени на търг от Sotheby’s, за да се съберат средства за центъра.

В интервю, дадено през 1951 г., Миро̀ казва: „Скулптурата трябва да стои на открито, сред природата.“ Скулптурите на Миро̀ в градините на фондацията правят точно това, сливат се с пейзажа.

Сградата Монео предоставя на Фондация „ Миро̀ Майорка“ изложбено пространство, библиотека, аудитория, офиси, магазин и кафене.

ИЗЛОЖБАТА ВЪЛШЕБНАТА ИСКРА

СТУДИО СЕРТ

След години на непрестанни пътувания, през 1956 г. Хуан Миро̀ се установява в Майорка, остров, който посещава от малък. Именно по това време Миро̀ успява да създаде студиото на мечтите си – студио Серт. Студиото е проектирано от Хосеп Луис Серт, престижен архитект и приятел на Миро̀, представител на модерното архитектурно движение и декан на Висшето училище по дизайн към Харвардския университет по това време. Серт е бил дисквалифициран да работи като архитект в Испания в продължение на 20 години и затова студиото бележи повратна точка в кариерата му.

Серт проектира сграда, която се вписва в терасовидните хълмове на терена. Миро̀ му помага с практически аспекти, като му предлага да вземе предвид климата на Майорка и атмосферните условия на студиото. Той моли Серт да се увери, че работните и складовите зони са ясно разделени, за да може да се дистанцира от всички платна, оставени да почиват. През есента на 1956 г. студиото на Серт е завършено и Миро̀ е възхитен от резултата.

СОН БОТЕР

Графичните работилници на Хуан Миро̀ са артистичното наследство за младите творци. Те се намират в „Сон Ботер“ – селска къща от 18-ти век и една от трите сгради, съставляващи фондация „Миро̀ Майорка“. „Сон Ботер“ се намира близо до семейния дом и студиото, построено от Хосеп Луис Серт, първоначално използвано като ателие за живопис и скулптура. В края на шейсетте години художникът ремонтира някои нови стопански постройки в „Сон Ботер“, като създава литографска работилница и друга работилница за гравиране за лична употреба.

Заредени с много вдъхновение от творчеството на великия испанец Хуан Миро̀ си тръгнахме от о.Майорка. Един чудесен арт финал на тази лятна ваканция.