На път към езерото Тонле Сап спряхме в Кампонг Плук – едно от петте плаващи села в провинция Сием Реап.
Още с пристигането усетихме разликата. Тук няма тълпи и туристически шум – само автентичност и суров чар. Къщите на пилони, спокойните канали и усмивките на местните създаваха усещане за общност и прост живот, който следва ритъма на езерото. Кампонг Плук не се опитва да впечатлява – и точно затова остава дълбоко в съзнанието.
Пътуването до Кампонг Плук започна на борда на традиционна дървена лодка, която ни отведе по водите на Тонле Сап. Още отдалеч селото изглеждаше сякаш плува – къщи на високи пилони, издигнати на няколко метра, за да устоят на наводненията през дъждовния сезон. В сухия период пилоните се разкриват изцяло и гледката е едновременно странна и впечатляваща.
Преминахме през самото сърце на селото – покрай училището, храма и домовете на местните. Тук лодката не е атракция, а начин на живот. Видях деца, които гребяха с малка лодка по пътя си към училище, сякаш това е най-естественото нещо на света.
Кампонг Плук напълно разрушава представата за традиционно село. Това е място, което не се е вкоренило в земята, а е израснало от водата – спокойно, просто и истинско.
Децата играеха на улицата, забавляваха се и тичаха боси в прахта. Въпреки мизерните условия, в очите им имаше радост сред бедността. Повечето селяни разчитат на риболов и отглеждане на ориз.
Докато минавахме пред училището една жена предлагаше стек тетрадки и стек моливи за пет долара. В момента, в който децата ме видяха, че подавам банкнотата на нея, те се наредиха пред мен съвсем мирно и кротко. Едно по едно, плахо подаваха ръка за да им дам тетрадка и молив. Когато тетрадките свършиха, подадох стека с оставащите моливите на едната ми приятелка да ги до раздаде и започнах да ги снимам.
Радваха се, че ги снимам и някои от тях започнаха да позират. За тях забавлението е да играят на вън с техните връстници. Нямат телефони, играчки и игри.
Езерото Тонле Сап ни изненада с живот навсякъде около нас. Това е най-голямото сладководно езеро в Югоизточна Азия и дом не само на щъркели, пеликани и крокодили, но и на хора, чието ежедневие е неразривно свързано с водата.
travel me 