Хюе е бившата имперска столица на Виетнам и едно от най-ценните културни бисери на страната. Някога дом на 13 императори Нгуен. Градът е разположен грациозно на брега на Ароматната река, където истории за величие, мистерия и традиция все още витаят във въздуха.
Започнахме деня си с лежерна разходка с корабче по Ароматната река. Спокойните ѝ води разделят града на две.
ПАГОДАТА ТИЕН МУ
Първата ни спирка беше емблематичната пагода Тиен Му — най-старият и най-почитан будистки храм в Хюе, основан през XVII век. Издигаща се на хълм над реката, седеметажната ѝ кула е един от най-разпознаваемите символи на града. Докато се разхождахме из двора, сред аромат на тамян и много зеленина, усещах как легендите за небесната старица, дала името на пагодата, се преплитат с реалната история на Виетнам.
Пагодата носи името си от местна легенда. Според преданието, стара жена („тиен му“ означава „небесна дама“) се явила на хълма и предсказала, че тук ще бъде построен свят храм, който ще донесе благоденствие на народа.
Това е място, където духовността не се демонстрира — тя просто съществува, тиха и дълбока, както самата Ароматна река.
Пагодата е заобиколена от градини, високи борове и спокойни алеи, които създават атмосфера на духовно уединение и хармония.
ИМПЕРАТОРСКАТА ЦИТАДЕЛА
Забраненият пурпурен град
По-късно през деня прекосихме масивния ров и влязохме в Императорската цитадела на Хюе — сърцето на някогашната власт на династията Нгуен. Още с първите крачки се усеща мащаба на това място. Изградена в началото на XIX век по заповед на император Гия Лонг, цитаделата съчетава принципите на традиционната виетнамска архитектура с военни елементи, вдъхновени от европейските крепости на Вобан.
Преди да влезем в цитаделата бяхме свидетели на професионална фотосесия.
Преминахме през тържествения вход, от който само императорът е имал право да минава. От балкона над нея владетелите някога са обявявали важни укази и са наблюдавали церемонии. Вътре се разкри Забраненият пурпурен град — строго охраняван комплекс, достъпен единствено за императорското семейство, наложниците и най-близките придворни. Макар голяма част от сградите да са разрушени по време на войните през XX век, особено по време на битката за Хюе през 1968 г., останките носят тежестта на отминалото величие.
Докато се разхождахме сред дворове, каменни стълби и възстановени павилиони, си представях ритуалния живот на двореца — сутрешните аудиенции, конфуцианските церемонии и строгия етикет, който е управлявал всяко движение и дума. Всичко тук е било подчинено на символиката: цветовете, ориентацията на сградите, дори броят на стъпалата са следвали принципите на хармония между Небето, Земята и човека.
Усещането за тишина беше впечатляващо. Въпреки туристите, пространството пази достойнство и сдържаност — като възрастен свидетел на историята, преживял възход, колониално господство и война. Не е случайно, че Императорската цитадела е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО: тя не разказва само историята на една династия, а и съдбата на цял Виетнам.
ДВОРЕЦЪТ КИЕН ТРУНГ
Дворецът Киен Трунг в Императорската цитадела на Хюе е едно от местата, които най-силно показват сблъсъка между Изтока и Запада във Виетнам. Построен в началото на XX век по времето на император Кхай Дин, дворецът впечатлява с необичайна за императорския комплекс архитектура – класическа европейска фасада, съчетана с виетнамски декоративни елементи. Тук са живели последните императори от династията Нгуен, включително Бао Дай.
Сградата е била силно разрушена по време на войните и дълго време е съществувала само на снимки и спомени, докато не започва мащабна реставрация. Днес Киен Трунг отново се издига в цитаделата като символ на прехода, на края на една империя и на опита ѝ да се впише в новия свят.
РЕСТОРАНТ LES JARDINS DE LA CARAMBOLE
За обяд бяхме в ресторант Les Jardins de la Carambole, който ни очарова с красива и приятна атмосфера и доста вкусна храна.
ГРОБНИЦАТА НА ИМПЕРАТОР ТУ ДЪК
Следобяд напуснахме града и поехме към хълмовете южно от Хюе, където сред борова гора и езера се намират гробниците на императорите от династията Нгуен. Първата ни спирка беше мавзолеят на Ту Дък — място, което повече прилича на поетично убежище, отколкото на гробница. Управлявал между 1847 и 1883 г., Ту Дък е известен като учен и поет, но и като трагична фигура — император без наследник, живял с постоянния страх от бунтове и упадък.
Комплексът е изграден още приживе на владетеля и е служел като негова лятна резиденция. Разхождахме се край спокойно езеро с каменни мостчета и павилиони, където Ту Дък е пишел стихове, ловувал риба и е размишлявал за преходността на властта. Тук смъртта не се усеща тежко — всичко говори за съзерцание, меланхолия и стремеж към вътрешен мир. Дори гробът му е скромно вписан в пейзажа, сякаш императорът е искал да остане част от природата, а не над нея.
ГРОБНИЦАТА НА ИМПЕРАТОР КХАЙ ДИН
Контрастът с гробницата на Кхай Дин беше поразителен. Издигаща се стръмно по хълм, тя ни посрещна с каменни стълби, дракони и редици от каменни мандарини (управители на област), застинали в церемониален покой. Кхай Дин управлява в началото на XX век, в период на силно френско влияние, и това ясно личи в архитектурата. За разлика от традиционната хармония на Ту Дък, тук всичко е монументално, драматично и почти театрално.
В централната зала останах безмълвен пред интериора — стени, покрити с мозайки от порцелан и стъкло, съставени от хиляди фрагменти. Орнаментите разказват истории за митични създания, цветя и облаци, но в необичаен, почти европейски стил. Гробът на императора се намира точно под тази експлозия от декор, сякаш Кхай Дин е искал да заяви властта си дори отвъд смъртта.
Докато слизахме обратно по стъпалата, осъзнах, че тези две гробници не са просто места за вечен покой, а огледала на две напълно различни философии за живота, управлението и смъртта. Ту Дък говори тихо, като поет. Кхай Дин — силно и категорично, като владетел на една променяща се епоха.
Чудесен и спокоен финал на деня, в който слънцето бавно се скри зад меките, пухкави облаци, а Хюе остана в съзнанието ни като някогашна имперска столица, изпълнена с история, символика и усещане за културното наследство на Виетнам.
travel me 