Островите Тремити са малък, красив италиански архипелаг в южната част на Адриатическо море, известен с кристално чистите си тюркоазени води, впечатляващите морски пещери и девствената природа. Наричани „перлите на Адриатика“, те включват пет основни острова – обитаемите Сан Домино и Сан Никола, както и по-малките Капрая, Кретачо и Пианоза (който е отдалечен от останалите). Те са част от защитен морски парк и са истински рай за любителите на гмуркането и разходките с лодка. Освен природната си красота, Тремити впечатляват и с богатата си история – средновековната крепост и абатството на остров Сан Никола пазят спомени за повече от хиляда години. Това е едно от красивите и все още сравнително спокойни кътчета в Южна Италия.

Макар островите да не са големи, всеки от тях има свой собствен характер, а най-добрият начин да усетите истинската им красота е от морето. Това направих и аз.

На пристанището на о.Сан Домино има няколко туристически офиса, които предлагат обиколки с лодка около островите. Заговорих една от жените, за да ми обясни какво включва разходката. След като ми представи целия маршрут и местата, които щяхме да посетим, реших да се присъединя към тях.

Тогава тя взе тефтер и химикалка и ме попита:

– Кажете ми едно име.

– Димитър – отговорих аз.

Жената ме погледна с видимо учудване и каза:

– Моля ви, кажете ми истинското си име.

Започнах да се смея и ѝ обясних, че това наистина е истинското ми име. Очевидно очакваше Матео, Джовани или Андреа, тъй като островите се посещават основно от италианци. Тази малка случка се превърна в един от онези неочаквани моменти от пътуването, които остават в спомените почти толкова ярко, колкото и самите места.

Уговорихме се, лодката да ме вземе от пристанището на о.Сан Никола следобяд.

Между двата обитаеми острова има водни таксита. Плаването трае по-малко от 5 минути.

о.САН НИКОЛА

Сан Никола е вторият по големина остров от Тремити, но когато пристигнах тук, имах усещането, че размерът му няма никакво значение. Островът е малък – едва 42 хектара – но историята му е толкова наситена, че буквално всяка крачка те връща назад във времето. Това е историческият и административен център на архипелага и именно тук се намират най-значимите му крепостни и религиозни паметници.

Още със слизането от лодката обаче първото, което ме впечатли, не беше историята, а морето. Тюркоазената вода около острова е от онези цветове, които трудно се предават с фотоапарат. На места е почти прозрачна, а в дълбочина преминава в наситено синьо. Около скалистите брегове непрекъснато се движат лодки и малки туристически корабчета, които обикалят островите и спират в малките заливи. От Сан Никола погледът постоянно прескача към останалите острови на архипелага и морето сякаш ги подрежда един след друг на хоризонта.

Сан Никола има съвсем различен характер от Сан Доминo. Докато Сан Доминo е зелен, покрит с борови гори и средиземноморска растителност, Сан Никола е каменен, суров и исторически. Бреговете му са разчупени, на места отвесни, с високи скали, които се спускат направо към морето. Именно този контраст между сивия камък и невероятно синьо-зелената вода прави гледките толкова впечатляващи.

След пристанището пътят към старата част минава през единствения вход в укрепения комплекс. Тесният проход и рампата между скалата и крепостните съоръжения веднага подсказват, че това място някога е било създадено не просто за живеене, а и за защита. Оттук започва истинският Сан Никола – крепостни стени, кули, бастиони и сградите на старото абатство Santa Maria a Mare.

Центърът на целия комплекс е абатството-крепост Santa Maria a Mare. Историята му започва още през Средновековието, когато тук се установяват бенедиктински монаси. През вековете островът преминава през различни религиозни ордени и постепенно се превръща едновременно в духовен център и мощна крепост.

Колкото повече се отдалечаваш от пристанището и се изкачваш по острова, толкова по-хубави стават гледките. От височината морето се разстила във всички посоки, а между скалите се виждат лодки, които изглеждат почти като играчки. Оттук много добре се усеща колко малък е архипелагът и колко близо са отделните острови един до друг. Сан Домино, Капрая и Кретачо стоят в морето като отделни части от един и същ пейзаж.

Особено красив е погледът към водата непосредствено под скалите. На места тя е толкова ярко тюркоазена, че изглежда почти нереална. Цветовете са от светлозелено и синьо до тюркоазено, а около островите се редуват скалисти брегове, малки заливи и отвесни стръмни, скали.

Докато вървях из Сан Никола, усещането беше странна смесица от две напълно различни места. От едната страна – средновековна крепост, манастир, каменни стени и следи от векове история. От другата – безкрайно синьо море, слънце, лодки и туристи, които идват тук преди всичко заради красотата на Тремити.

А историята на острова се оказва много по-стара от средновековните крепости. Археолозите са открили тук следи от човешко присъствие още от Желязната епоха, антични гробове, останки от римска къща и различни древни водосъбирателни съоръжения. Една от гробниците традиционно се нарича „Гробницата на Диомед“, свързана с легендата за героя от Омировата „Илиада“. Археологическите данни са реални, но връзката с Диомед остава легенда.

Днес Сан Никола е място, в което историята и морето съществуват едно до друго. Крепостта напомня за времето, когато островът е трябвало да се защитава от нападатели, а спокойното море около него изглежда сякаш никога не е било сцена на битки.

И може би именно това ми остана най-силно от Сан Никола – не конкретна сграда, а усещането да стоиш високо над морето и да гледаш към останалите острови, докато под теб тюркоазената вода се разбива в скалите, а лодките бавно обикалят архипелага.

Сан Никола не е остров, който трябва просто да разгледаш. Той е място, на което трябва да се спреш за момент и да погледнеш наоколо. Защото зад каменните стени е историята, а пред тях – красотата на Адриатика.

В уречения час лодката ни потегля от пристанището на о.Сан Никола. Време е за вятър, слънце и море. Следващите няколко часа сме на борда и във водата в няколко красиви залива където плувахме в разкошните води около островите Тремити.

о.КАПРАЯ

Това е вторият по площ остров на архипелага след Сан Домино, но е необитаем и почти изцяло е оставен на природата. Една от спирките ни с лодката беше именно на Капрая.  И това се оказа една от най-хубавите части от целия ден.

Когато лодката спря в залива с рибите веднага се гмурнахме във водата, която беше божествена – с невероятен тюркоазен цвят, кристално чиста и с идеалната температура за плуване. Толкова прозрачна, че можеш да гледаш надолу и да виждаш дъното, а слънцето превръщаше повърхността в безброй нюанси на синьо и зелено. За момент изобщо не ми се излизаше от нея.

Около нас продължаваха да се движат лодки и малки корабчета, които обикаляха Капрая, а отвесните скали изглеждаха още по-впечатляващи, погледнати от водата. Затова Тремити не трябва да се преживяват само от сушата. Истинската красота на тези острови е и между скалите, и под водата.

Капрая няма къщи, улици или шумен живот. Има само скали, море, вятър и онова усещане за свобода, което получаваш, когато си далеч от всичко.

На морското дъно край Капрая се намира потопена статуя на Падре Пио. Тя може да се види, ако се гмурнеш или плуваш с шнорхел, което прави мястото още по-интересно. Докато ние просто се наслаждавахме на невероятната вода около острова, някъде под нас, на морското дъно, се намираше тази необичайна подводна забележителност.

о.КРЕТАЧО

След Капрая лодката ни продължи към Кретачо – най-малкият от петте острова. Всъщност „остров“ е малко силно казано. Кретачо е по-скоро огромна скала, която се издига едва на 30 метра над морето. Дълъг е около 400 метра, широк най-много 200 метра и е напълно необитаем.

От лодката Кретачо изглежда съвсем различно от Сан Домино и Сан Никола. Няма зеленина, която да прикрива скалите. Има само жълтеникава, гола земя и камък, оформени от морето в продължение на хиляди години. Именно от тази жълтеникава глина идва и името му. Морето непрекъснато руши островчето и постепенно променя очертанията му.

Кретачо се намира буквално между Сан Домино и Сан Никола, като естествена връзка между двата по-големи острова. В най-тясната си част разстоянието до Сан Никола е около 300 метра, а до Сан Домино – едва около 200 метра.

Под нас морето отново е кристално чисто и в различните дълбочини преминава от светлозелено към синьо и тюркоазено. Именно подводният свят около Кретачо е една от големите му атракции. Островчето е заобиколено от плитчини и скалисто дъно, които от лодката се виждат през прозрачната вода.

На южния бряг могат да се видят останките от стария бенедиктински кей. Днес от него са останали само руини, но те са още едно напомняне колко наситена с история е тази малка група острови, въпреки че на пръв поглед Кретачо изглежда като парче скала, захвърлено насред Адриатика.

о.САН ДОМИНО

Сан Домино е най-големият остров от архипелага Тремити и най-зеленият от всички.

От лодката островът изглежда най-красив. Зелените склонове, покрити със средиземноморска растителност и алепски борове, постепенно се спускат към високите скалисти брегове. Между тях морето е издълбало малки заливи, причудливи скали и пещери, а водата непрекъснато сменя цветовете си – от наситено синьо в открито море до светлосиньо, зелено и тюркоазено край брега.

По време на нашата разходка с лодка направихме няколко спирки около Сан Домино и всяка от тях разкриваше различно лице на острова. Минахме покрай I Pagliai – „Купите сено“, впечатляващи скални образувания, издигащи се направо от морето. От водата те изглеждат още по-внушително – като огромни каменни стражи, останали сами сред синята шир.

След това продължихме към Английския залив, а после и към Залива на лястовиците – Cala delle Rondinelle, където високите скали обграждат малко кътче с невероятно прозрачна вода. Това са от онези места, които от сушата вероятно трудно могат да бъдат оценени истински. Едва когато лодката се приближи до скалите, разбираш колко красиво и разнообразно е крайбрежието на Сан Домино.

Една от най-впечатляващите спирки беше Grotta del Bue Marino – Пещерата на морския вол. Лодката навлезе към огромния вход на пещерата, издълбана от морето в скалите. Самото име идва от средиземноморските тюлени монаси, които някога са намирали убежище в подобни пещери и чиито звуци според легендата напомняли мученето на вол. Днес мястото впечатлява най-вече със скалите, светлината и невероятния цвят на водата около него. Кадри от нея има във видеото.

Продължихме и към Залива на солта – Cala del Sale (Залива на солта), още едно красиво място по крайбрежието, където скалите и морето отново създават онези типични за Тремити цветове, които трудно могат да бъдат описани само с думата „синьо“.

Но най-хубавото в тази част от разходката не беше просто да гледаме всички тези места от лодката. На няколко пъти спирахме, за да скочим във водата и да поплуваме. И точно тези моменти останаха сред най-хубавите ми спомени от Тремити.

Да плуваш край Сан Домино е съвсем различно преживяване от това просто да стоиш на плажа. Около теб се издигат високи скали, пред теб се отваря входът на някоя пещера, а лодката чака наблизо. Поглеждаш надолу и през прозрачната вода виждаш скалистото дъно, което постепенно изчезва в синьото.

Колкото повече обикаляхме острова, толкова повече разбирах защо Сан Домино е природната перла на Тремити. От сушата можеш да се разходиш сред боровите гори и по пътеките на острова, но от морето виждаш съвсем различен свят. Скалите се сменят една след друга, появяват се малки пещери и отвори в камъка, а зад всеки завой може да те очаква нов залив с вода, която изглежда прекалено синя, за да е истинска.

Но ако трябва да запомня Сан Домино само с едно усещане, то няма да е конкретна пещера или скала. Ще бъде моментът, в който лодката спира в някой малък залив, всички се хвърляме във водата и за известно време просто забравяме всичко останало.

Около нас са зелените склонове и белите скали на острова, под нас – кристално чистото море, а над нас – яркото адриатическо слънце. И в този момент Тремити изглеждат точно така, както вероятно трябва да бъдат преживени – не само разглеждани от лодката, а усетени директно от водата.

Островите Тремити определено са място, което остава в съзнанието – заради невероятния цвят на морето, дивата природа, скалите, пещерите и усещането, че си попаднал на малък, почти скрит свят, далеч от шума на големите италиански градове.