Източните Родопи са много различни и вълнуващи. Изминахме почти 1000 км и посетихме различни обекти от различни епохи. Първата ни спирка беше църквата в село Узунджово, която е уникална със своята история и архитектура. Построена като християнски храм, превърната в джамия и отново в църква.
Следващата ни спирка беше Тракийската гробница в с.Александрово. Оргиналната е консервирана и запечатана, но в музея на Тракийското изкуство е експонирано неповторимо копие. Пътя ни продължи към с.Светулка за да проверим дали найстина има светулки.
Внушителното, мегалитно светилище Перперикон беше следващата ни цел. В царския дворец днес няма и следа от траките, а много гущерчета и пеперуди. Бяхме и на бяла сватба, макар и каменна.
Дяволи не срещнахме. Видяхме само Дяволския мост над река Арда край Ардино. Щастливи крави се разхождаха почти из всяко село през, което минахме. Поляните ухаеха на мащерка. Набрахме си, в района на големия завой край язовир Кърджали.
В Златоград ни завъртяха по едно кафе.Така известното въртяно кафе. Разходихме се по неравния калдъръм на възтановената чаршия. Видяхме машина за гайтани в действие и още няколко занаятчийски работилници.
Пътешествието ни из земята на Орфей остави дълбок отпечатък и незабравими спомени.
travel me 