Това е една от любимите ми църкви в София. Богатата й история, я прави още по-интересен обект за посещение. За съжаление снимането вътре е абсолютно забранено, но точно това е добър повод да я посетите и да разгледате многопластовата история на храма от първо лице.
Тя е единствената оцеляла архитектурна творба от IV век в София, а и в България изобщо, достигнала до наши дни, запазена до покрив. Ротондата Свети Георги е най-древният християнски храм в града, който е действащ и до днес. Една забележителна сграда, от така наречения Константинов квартал на древна Сердика. Нейният архитектурен тип – центрическа покрита с купол сграда – е много разпространен и моден през тази епоха.
Ротондата се намира в най-забележителният, запазен на открито археологически комплекс в София /в двора между Президетството и хотел Балкан/. Той се състои от два редки по своя архитектурен план сгради, между които минава една улица с посока север-юг. Западната от двете сгради е църквата Св. Георги. Това е единствената, така добре запазена сграда от римската епоха във вътрешността на древна Сердика. Но това, което днес се вижда над земята, е само част от първоначалната сграда. На запад от запазеното днес при строежа на хотел Балкан е открит овален вестибюл. През овалния вестибюл се е влизало в един друг кръстовиден, чийто стени са запазени сега само на известна височина.
Оттук през два входа се минава в друго преддверие, свързано също със засводени входове със странични отделения на сградата. В стените на това преддверие са вдълбани четири полукръгли ниши, в които някога може би са стояли статуи. Най-забележителна е източната част на сградата. Отвън тя има почти кубична форма. Но отвътре тя е оформена като ротонда /кръгла зала/. Към ротондата се отварят четири полукръгли ниши разположени по диагонал. В две от тях /източните/ са устроени малки басейни. Право на изток от сградата се издава пета правоъгълна ниша. Ротондата е покрита с полусферичен купол, който стъпва върху цилиндричен барабан. Големи прозорци са осветявали добре вътрешността й.
Отвън изградената изцяло от червена печена тухла постройка, прави впечатление с интересната си архитектурна форма. Макар и не голяма, тя притежава монументалност и рядка красота, които се дължат и на строгата й симетрия, Тази забележителна старина, строена през IV в. е известна като старата църква Св. Георги. Но, нейното първоначално предназначение е било друго. Планът и устройството й я свързват с разпространените в епохата на ранното християнство мартириони – култови постройки, издигнати в чест на християнски мъченици. Басейните, които изглежда по-късно са устроени в нея, се отнасят може би към времето, когато същата сграда е била използвана като баптистерий-кръщелна, по време на масовите покръствания, в края на IV в. на н.е. Пострадала много при хунските нашествия в средата на V в., оцелялата ротонда е продължила да съществува вече като църква. За църква тя е служила до началото на XVI в., когато турците я превърнали в джамия и нарекли „Гюл джамия“. Във вътрешността й по стените са запазени следи от три пласта стенописи, правени в различни времена.
Източно от църквата Св. Георги се издигала друга голяма обществена сграда, чийто останки са разкопани през 1955-57 г. През тържествен вход с портик се е влизало в голяма трикорабна зала. И тук в дебелите стени са вдълбани дълбоки ниши. От тази зала се преминава в друга, която има интересна и рядка форма – октогон/осмоъгълник/. В ъглите на октогона, високи постаменти са поддържали колоните над които се е издигал куполът. Вътрешността на сградата е имала богата мраморна украса. На юг покрай трикорабната зала е имало друга голяма зала, цялата отоплена с хипокауст. И сега личат трите тухлени свода към префурниума /огнището/, откъдето е идвал топлият въздух. И октогоналната сграда в археологическият комплекс е била превърната по-късно в църква. Но тя не е имала така дълъг живот защото е била разрушена и върху развалините й в късното средновековие е израснал жилищен квартал.
Ротондата Св. Георги е един бисер на късноантичната архитектура завещан от древна Сердика. Сградата не е имала еднозначно предназначение. Идеята за бъдещ мавзолей и церемониалната функция не се изключват една друга. Трябва да се подчертае, че оцеляването и поддържането на ротондата през столетията е едно потвърждение за нейната изключителна роля още от времето на създаването й. Тази й роля именно я е затвърдила като присъствие в града – независимо от промените на функциите.
През епохата на Първото и Второто българско царство стените на ротондата Св. Георги на три пъти са покривани с живопис от най-висока класа. Към достойнствата на нейните архитектурни форми, към монументалното въздействие на вътрешното й пространство се прибавя изключителна по своята стойност живопис. Всеки от нейните три пласта е достигнал до нас фрагментарно. Но запазените образи и сцени са достатъчни, за да се съди за стила и качеството на живописта.
Дългата история на стенописната украса на ротондата Св. Георги започва още в епохата, когато тя е създадена. Открит е малък фрагмент от първата рисувана украса на стените с растителни мотиви. Тя продължава с трите пласта църковна живопис и завършва с пети пласт от XVI век, когато църквата е била превърната в джамия. Тогава тя е била изцяло покрита отвътре с нова мазилка и изписана съобразно изискванията за ислямските култови сгради.
Особено тежък период за църквата Св. Георги и за нейните стенописи е времето на Втората световна война, когато София е многократно бомбардирана и нейният център е почти изцяло разрушен. Като по чудо ротондата не е засегната от пряко бомбено попадение, но тя е полузасипана от развалините на съборените съседни сгради. Грижите за нея започват едновременно с преизграждането на центъра в началото на петдесетте години на 20 век.
От трите пласта с църковна живопис най-монументален, най-силен по своето внушение, най-ярък в своите художествени постижения е най-старият пласт. Същевременно това е живописта, от която са запазени сравнително малки фрагменти. Благодарение на консервацията се дължи едно от най-блестящите открития за средновековното източнохристиянско изкуство през последните десетилетия. Това са фигурите на шест огромни летящи ангели, изписани в кръга на подкуполното пространство. Първоначално ангелите са били осем – от двата не се е запазило почти нищо. По четири ангела летят по дъгата под купола по южната и по северната й половина, като последните два, обърнати с гръб един към друг, са на западната й страна, над входа. Те са устремени всички към изток, където се приближават с лице един към друг над олтара. Ангелите са представени необикновено едри – така както летят с леко присвиване на тялото и протегнати напред ръце, те са дълги по три метра. Върху ръцете им е преметната светла голяма кърпа, чиито краища са многоцветни. Телата са леко наклонени напред, единият крак е малко присвит в летежа, другият се подава бос от диплите на дрехите. Белите хитони са богато и ситно надиплени – подчертано е изяществото на тънката тъкан.
Само на един от ангелите е запазена и главата. Това е образ, който мощно доминира над всичко запазено до днес от стенописите в църквата. И ако загубата от разрушаването на тези стенописи е неоценима, то единствената компенсация е, че ангелският образ от най-старата църковна живопис е съхранен свежо, с цялото съвършенство на рисунъка, с цялото богатство на използваните тонове. Необикновено красивата глава стои изящно и свободно върху оголената леко извита шия. Нейното положение е така умело предадено, че въпреки насоченото напред и нагоре движение, тя изглежда същевременно надвесена към онзи, който я гледа отдолу, към хората, за които ангелът е посредник с Бога. Кестеняви коси с едри букли обграждат един съвършен овал и подчертават младежката свежест и чистота на лицето. Изящно очертан нос, неголяма, но сочна уста, подчертана от светлината закръгленост на бузите и брадичката, и преди всичко – неотразимото въздействие на очите. Тъмните кръгове на ириса изглеждат огромни в бадемовидната си рамка, подчертана долу с деликатна зеленикава сянка, а отгоре – с тъмната линия на миглите и с гънката на клепача. Дъгите на веждите са високо извити и се скриват в къдрите на косата, подчертавайки младостта на това красиво лице.
Източноевропейската живопис на епохата не познава друг такъв обаятелен и жизнен ангелски образ. Тя нямаше да познава и този, ако той не се бе съхранил под пласт от мазилката на третото последно изписване.
Горната част на купола над осемте летящи ангелски фигури се е съборила през Средновековието. Границата на разрушението е минала по линията на ангелските глави и това срутване ги е разрушило. Куполът е бил изграден отново. Сега вътрешната му повърхност е покрита с последната по време християнска живопис, създадена в края на XIV век. В зенита е образът на Христос Пантократор, обиколен от дребни ангелски фигурки. Под тях са представени двадесет и двама пророци. Това разположение на стенописите от най-късния пласт без съмнение е повтаряло същия ред на образи от по-старите пластове, тъй като изразява идеята за Христос като небесен глава на църквата, Вседържител (Пантократор) на вселената. Ангелите около него са небесни създания, които са връзката с хората. А пророците са велики и проницателни земни хора, предсказали появата на Христос и на християнството.
Този символичен ред на разполагане на фигурите спрямо централния образ на Христос подсказва, че при първата живопис Христовият образ е бил огромен. Заемал е по-голямата част на купола, тъй като ангелите от тази живопис откриваме чак в долната му част.
И размерите, и качеството на първата живопис са били, както се вижда, съвсем изключителни. Кой е нейният създател и кога е създадена тя? На първия въпрос едва ли някога ще може да се отговори с някакво име. Но това е бил талант и при това високо
школуван. В необикновено голямото пространство на една късноантична сграда той създава живопис, която е изпълвала този обем със съответно едри обръчи. Той е успял да увеличи ефекта на това монументално пространство, откривайки в него небесния свод, в
който господства Пантократорът, заобиколен от ангелите. С гениално прозрение той е създал образи, които са по-близко до античния идеал за красота, отколкото до средновековния. Единственото запазено ангелско лице показва ясно, че художникът е
постигнал хармония между външната красота и духовния мир, че душевната чистота е вселена в едно младо и жизнено същество, у което всяка черта отразява стремеж към съвършенство.
По времето на византийското владичество е изписан вторият пласт със стенописи в църквата Св. Георги. От тази живопис сега са запазени в купола образът на Христос Пантократор, обиколен от ангели и евангелисти и под тях едни пояс с двадесет и две фигури на пророци. Към този пласт стенописи спада и лента с надпис, която отделя фриза с ангелите от този с пророците. В лентата е изписан цитат от Давидов псалм. Фигурите на пророците са високи по 2 м и са сравнително добре запазени. Ясно са очертани стойките и движенията, но подробностите на лицата са вече почти загубени. Но и в състоянието, в което е достигнал до нас, този венец от надвесени от купола мъже внушава с пълна сила тяхното екзалтирано състояние.
През XVI век на престола на Османската империя се качва един яростен привърженик на насилственото налагане на исляма – султан Селим I (1512 – 1520). Древната ротонда Св. Георги , е била превърната в джамия през XVI век. Претърпяла преустройство, изградено е минаре стенописите са били замазани и стените покрити с типична за джамиите рисувана декорация.
Наречена била Гюл джамия (Роза джамия) може би поради това, че е изградена изцяло от червени тухли или пък заради плана на вътрешното пространство, с неговите полукръгли ниши (като отворен цвят) или пък просто заради красотата на постройката.
Последната значителна проява на българите християни в София, свързана с църквата Св. Георги, се отнася към 1469 г. Тогава в църквата временно били оставени мощите на Св. Иван Рилски, пренасяни от Търново за възобновения Рилски манастир.
travel me 