Някога, базиликата Света Богородица се е намирала в центъра на голямо тракийско селище. Днес, останките на култовата сграда се издигат в северните поли на Родопите, на 2км от град Перущица. Църквата е изградена от червени римски тухли, разположени върху масивна каменна основа, на което дължи характерния си цвят и популярното си наименование. Редица изследователи предполагат, че оригиналното ѝ име е било Света Богородица, поради широко разпространения култ към Божията майка през ранновизантийския период.
Убедителни основания за времето на изграждането ѝ предлага преди всичко сложното съчетание на квадратни и кръгли пространства, разположени симетрично около главната композиционна ос на базиликата, който е определящ белег на римските монументални сгради през късната Античност.
В пълният й блясък, Червената църква е била богато украсена. Подът й е бил с изящни мозайки, а стените били облицовани с големи мраморни плочи. Над тях е имало стенописи с висока художествена стойност.
Проучванията на църквата доказват наличието на три строителни периода.
Първият е през IV век, когато било изградено главното четирилистно ядро, увенчано с купол, което представлява внушително, стъпаловидно издигащо се тяло, достигащо завидните за времето си 17 метра височина. Внушителната осанка на първичната сграда е ясно указание за големите материални възможности на християнската община, поела грижите на този култов дом, необходим за укрепването на новата религия. От северната и южната страна допълнително били построени два обиколни коридора – деамбулатории, които се приобщавали към централното пространство през шестте широки отвора, пробити в дъговидните стени на северната и южната конха. Отвътре помещенията били засводени като се използвала широко популярната система на засводявне в Тракия в периода IV-VI век, позната като „балдахинов” или „бъчвовиден” свод. Има предположение, че първоначалната сграда е представлявала мартирий (мавзолей), в който били поместени саркофазите на седем (неустановени до този момент) мъченици, загинали за утвърждаването на християнската религия по време на гоненията в Римската империя.
Вторият строителен период се датира към края на V и началото на VI век, когато преустройството вероятно се наложило от необходимостта да се създават по-просторни храмове за нарастващия брой на християните.
Първоначалната сграда на места е била съборена до основи и към нея били пристроени нови обеми, характерни за базиликите от този период – нартекс (предверие), екзонартекс (външно предверие), параклис и баптистерий (кръщелня). Именно тогава църквата е била изографисана за първи път. Предполага се, че от запад сградата е имала ограден двор (атриум), който имал символично значение – да приюти непросветените в новата религия. За новите помещения се използвала техниката на смесената зидария (opus mixtum) – камъкът поевтинявал строежите, а тухлените пояси нивелирали и заздравявали конструкцията.
От запад на външното преддверие било оформено монументално стълбище с портик върху четири колони. На ново била изградена източната конха, но този път малко по на изток, така че олтарът станал по-дълбок. За целта били пробити стените, които прекъсвали връзката между двата обиколни коридора. Естествено завишеното пространство пред апсидата било дооформено чрез изграждането на площадка, завършваща с канцел (олтарна преграда), съставен от мраморни колонки и едри квадратни плочи, отломки от които са открити през 1921 година.
Третият строителен период датира от края на X и началото на XI век. Към този момент обходните коридори не били използвани – в северната страна на сградата се забелязва, че проходите към деамбулатория са били зазидани с каменни стенички до известна височина, където са били оформени прозорци. Такава стеничка е частично запазена в средния отвор на северната конха, преграждаща пътя от наоса към обходния коридор.
През епохата на феодализма църквата е изографисана за втори път, като на места новата стенопис следвала системата на разположение – в пана, фризове и медалиони – на по-старите от VI век – но ги запълвала с други сюжети и изображения.
Изглежда армиите на рицарите от IV кръстоносен поход, които действали в околността от началото на XIII век, засегнали пряко църквата. Благодарение на реставрацията и консервацията на руините и стенописите в храма, днес можем да видим запазилото се до наши дни.
travel me 