ЕДНА ИСТОРИЯ ОТ КОПРИВЩИЦА

Спонтанно решаваме да се разходим до Копривщица. Градът ни посрещна със слънце и спокойствие. Атмосферата от средата на 19 век се усеща и днес. Разположен в полите на планината, с кокетни къщи с дървени чардаци и калдъръмени улички. В миналото Копривщица е произвеждала значима част от брутния вътрешен продукт на България и с това изпреварва почти всички градове в страната по онова време. Над 300 копривщенски фамилии се грижат стоките от силно занаятчийските региони наоколо да бъдат търгувани къде ли не по света. Домовете на някои от заможните жители от 19 век, както и други исторически личности днес са музеи.

Ще ви разкажа кратка част от историята на един впечатляващ копривщенец. Родната му къща е един от музеите в града. А, името му е Гаврил Хлътев. Още от малък е буен и палав и когато стане беля, всички в града знаят, че е е виновен Гаврил или неговата тайфа. Въпреки, че е завършил само 3-то отделение, той се научава да чете и смята, докато се навърта покрай търговците, за да им помага.

Ослекова къща
Ослекова къща
Ослекова къща
Ослекова къща
Ослекова къща
Ослекова къща

Баща му е убит при една от търговските експедиции. Гаврил губи обичта, подкрепата и капитала, който е необходим да продължи да се занимава с търговия. Много други деца имат същата съдба по време на турското робство. Като най-голям в семейството той трябва да започне работа и да помага на семейството си. Работата по занаятчийските работилници е тежка и неблагодарна. Чиракуването е нещо, което Гаврил никога няма да се научи да търпи. Затова прави нещо нечувано за онова време и зарязва чиракуването и се захваща с търговия и керванджийство. Работата е трудна и опасна, но той е силно привлечен от свободата и простора на широкия път. Гаврил започва да води кервани, когато е на 15-16 години. Първо е помощник, а след това продължава сам. Той доказал, че има качества и всички с радост работели с него.

Ослекова къща
Ослекова къща
Ослекова къща
Ослекова къща
Ослекова къща

Някои хора следват съдбата, а други я пишат. Гаврил е от вторите. Отива в кафенето на мегдана, където се събират най-известните търговци. Застава пред най-важния и най-богатия от тях и го моли да го вземе на работа при него. Търговецът го наема и оттогава Гаврил показва на всички от какво тесто е замесен. Керваните водени от него, стават едни от най-сигурните в империята. Всички търговци искат Гаврил да води стоката. Скоро той натрупва първоначален капитал и прави още нещо, което шокира хората. Отива в същото кафене, застава пред благодетеля си, целува му ръка и му благодари за всичко, което е направил за него. Казва му, че е натрупал собствен капитал и иска да започне самостоятелна търговска кариера. След тази постъпка, копривщенци отлъчват семейството му. Никой не ги поглежда в очите и не ги поздравява на улицата. Въпреки това опитния търговец, противно на очакванията му дава своята благословия.

Къща Димчо Дебелянов
Къща Димчо Дебелянов
Къща Димчо Дебелянов
Копривщица
Копривщица

Още с първата си търговска експедиция Гаврил показва на всички, че става за търговец. Докато повечето търговци изкарват зимата по домовете си край топлите огнища, той тръгва по кошарите високо в планината. Купува сено, захранва овцете и се грижи за овчарите. Условието е просто – през лятото на него първи да му дадат най-качествената вълна на най-добрата цена. Гаврил прави и следващия си хитър ход. Договаря се предварително със занаятчиите за стока, която иска – за количеството й, за вида й и за цената, на която ще я купи. С първия си керван Гаврил не носи много стока, но в края на лятото има най-високата печалба, която Копривщица е виждала.

Църквата Успение Богородично
Църквата Успение Богородично
Църквата Успение Богородично

Докато е в Цариград, обръща внимание на нещо, което другите не смятат за значимо. Започва да се говори, че Турция ще започва война с Русия. Щяла да се води в Кавказ. Всички чуват за това, но само Гаврил влиза из картографските работилници да разпитва къде е този Кавказ и колко голяма армия ще потегли на битка. Така разбира какво е нужно на огромната 500-хилядна турска армия, която ще се бие по студените кавказки полета и планини. Трябва бързо да ги снабди с един от монополните продукти на копривщенските търговци – качествени вълнени чорапи и бельо.

Той зарязва младежките глупости и лудории. Започва да тропа по вратите на търговците в Копривщица и им предлага сделка. Да изкупи цялата стока, която могат да съберат, и да им я плати на цена, която биха получили в Турция. Копривщенци са се нагледали на предприемчивост и печеливши идеи, на тази истински ги удивява.

Къща Тодор Каблешков
Къща Тодор Каблешков
Къща Тодор Каблешков

Много търговци продават стоката си и изкарват за първи път от години лятото при семействата си. Гаврил събира най-големия керван, който копривщенци са виждали. После потегля за Истанбул. Там го чакат опитните турски прекупвачи. Те са наясно колко ще се увеличи цената на качествената българска стока. Веднага започват да му предлагат 5-10% по-висока цена.

– Не продавам – отказвам им Гаврил.

– Глупак си ти, Гавриле, ще дойдат другите българи и цената ще падне – подкокоросват го турските прекупвачи.

– Нека дойдат – подсмихва се Гаврил и започва да наема складове.

Копривщица
Копривщица
Копривщица
Копривщица
Мост Първа пушка Копривщица

Идват малкото копривщенски търговци, които не са се договорили с Гаврил Хлътев. Продават, каквото имат, с малка надценка и се прибират. Скоро стоката на Гаврил започва да идва, но влиза директно в складовете и катинарите щракват. Прекупвачите веднага се усещат, че срещу тях има опитен и умен търговец.

Лютова къща
Лютова къща
Лютова къща
Лютова къща
Лютова къща
Училище Св.Св.Кирил и Методий
Копривщица

Два, три и пет пъти се повишават цените до края на август. Гаврил продължава да не продава. До края на септември цените се увеличават дори седем, десет и тринайсет пъти. По това време Гаврил вече няма достатъчно пари и се храни само по един път на ден, но продължава да не продава. През октомври цените продължават да се завишават, а смелия Хлътев продължава да държи стоката си под ключ. Няколко пъти успява да се скрие от наемници, които са изпратени да го убият и да му вземат стоката. Скоро започва да се храни по един път на два дни. В началото на ноември слуховете за сняг, смразяващи температури и умиращи от студ турски войници достигат турската столица. Цените се повишават четиридесет пъти. Едва тогава Гаврил отваря складовете си.

Къща Георги Бенковски
Просветен център през Възраждането
Просветен център през Възраждането
Къща Любен Каравелов

Смята се, че богатствата, които натрупва, в днешни пари се равняват на над 78 милиона евро, а личната печалба на Гаврил възлиза на над 75 милиона евро. Историята продължава, но аз спирам до тук.

Цялата история на Гаврил Хлътев може да прочетете в книгата на Ивайло Кунев – Лидерите: забравените истории на България. Препоръчвам я на всички. Може да я поръчате от този линк: https://ivaylokunev.bg/