БУКУРЕЩ

За втори път съм в Букурещ и повода за посещението е отново концерт. Румънската столица определено не ми е по вкуса. Но, това не означава, че не си изкарахме чудесно. Кацнахме на летището в късния следобед. До центъра, пътя е около 1 час. Апартаментът, в който бяхме отседнали беше на топ локация. Calea Victoriei е една от главните улици в града.

След настаняването се отправихме към квартал Липскани, историческият център на Букурещ, който започваше буквално зад нашата сграда.  Седнахме за вечеря в ресторант Caru’ cu Bere. Мотото на заведението е: Душата на Букурещ. Въпреки, че беше претъпкан с туристи, храната беше отлична, а обстановката разкошна. Две танцуващи двойки, допълваха красивата атмосфера.

Старият град е пълен с барове, ресторанти, кафенета и магазини. След вечеря се разходихме из уличките. Качихме се на покрива на една от сградите, където имаше бар с хубава гледка. Коктейлите бяха задължителни, на фона на приятна музика. Надявахме се на лек полъх, но вятър не се появи в тази гореща, лятна нощ.

На следващия ден, жегата продължи в пълният й блясък. Започнахме с разкошна закуска и кафе, а след това се отправихме към църквата на манастира Ставрополеос, която се намира на едноименната улица. Построена е в началото на осемнадесети век и е една от най-добрите представители на стил „Бранковяну“. По време на изграждането ѝ, църквата е част от манастир със същото име.

Следващата ни спирка е църквата Свети Антоний, която е реставрирана и отлично климатизирана. Прохладата вътре ни задържа за кратко. В стария град има доста сгради с красива архитектура.

Следващата ни спирка е реставрираната книжарница  Cărturești Carusel на улица Липскани. Това е може би една от най-красивите книжарници в Европа,  която се намира в зашеметяваща сграда от 19-ти век.

Излизаме от стария град и се насочваме към най-голямата сграда в столицата – Румънският парламент. В задната част на гигантското здание е разположен музеят за  съвременно изкуство. Сградата е типичен представител от епохата на комунизма. Скучна и грозна.

За да влезнем в музея, трябваше да направим почти 360 градусова обиколка на оградата на парламента. Приятно изненадани сме при влизане в музея. Имаше творби на Виктор Вазарели, Хуан Миро и Жан Тингели, като част от временната изложба: Renault и изкуството, една жива история, 1967-2019. Арт колекцията на Renault има много оригинален и специфичен профил.

В мраморната зала имаше друга временна изложба Neutrasomni на Сорин Неамцу. Курацията беше нетрадиционна. Някои от картините бяха подредени като книги на рафт. Безпорно черешката на тортата беше арт инсталация от текстилно цвете, което се пълнеше с въздух. Създаваше илюзия, че цъфти и увяхва.

Друга изложба течеше на стълбището на музея. Стените бяха изрисувани в графити от първия до последния етаж. Изложбата е с името Градски стъпки, Powered by MOLOTOW.

След като се заредихме с красиво, съвременно изкуство и охладихме страстите, се отправихме отново към историческия квартал Липскани в невероятния пек навън.

След като обядвахме, продължихме с разходката по улиците на Букурещ. Точно пред сградата на националния театър има скулптурен спектакъл.

Продължихме разходката в посока Атенеума. Сградата е най-престижната, концертна зала  в Букурещ и една от най-красивите в града. Напомня на древен храм със своите дорийски колони и голям купол.

В близост се намира Кралският дворец, в който се помещава Националният музей на изкуствата. Продължихме разходката по Calea Victoriei. След почивка и вечеря се отправихме към стадиона за концерта на Ed Sheeran, главната причина да посетим Букурещ.