Вълшебството на ХОЙ АН: Автентични Преживявания

Хой Ан ни посрещна с дъжд, но това не ни спря да разгледаме този очарователен стар град. Пристигнахме вечерта и веднага се отправихме към реката, която за наш късмет беше доста близо до хотела ни. Вечер край реката е едно от задължителните преживявания тук. Фенерите се отразяваха във водата, лодки плуваха бавно, а в сухи вечери хората пускат хартиени фенери за късмет. Няма шум и напрежение – само мека светлина и усещане за лекота. Хой Ан не е град, който те впечатлява с мащаб, а с атмосфера. Той просто те кара да намалиш темпото и да се огледаш.

РАЗХОДКА КРАЙ РЕКАТА

Градът е смесица от тишина и живот, която рядко се усеща в туристически град. Още с първите стъпки из стария град на Хой Ан попаднахме в свят от жълти фасади, дървени капаци и безкрайни редици цветни фенери. Денем улиците са спокойни, почти сънени, но с настъпването на вечерта всичко се променя – светлините се запалват, реката блесва, а градът започва да диша по друг начин.

Разходката без конкретна посока се оказа най-доброто преживяване. Малки шивашки ателиета, арт магазини, кафенета и улични кухни се редуват едно след друго. Мирише на улична храна, кафе и подправки.

Уличните продавачки те спират и предлагат пресни плодове.

ЯПОНСКИЯ ПОКРИТ МОСТ

Минахме по емблематичния Японския покрит мост, който сякаш свързва не само двата бряга, а и различни епохи – японско, китайско и виетнамско влияние, събрани в няколко метра архитектура.

Японският покрит мост е един от най-разпознаваемите символи на Хой Ан. Построен е в края на XVI век от японската общност, която тогава активно търгувала в града.
Мостът не е просто съоръжение за преминаване – той е комбинация от мост и храм. В средната му част се намира малко светилище, посветено на бог-пазител, който според вярванията защитава града от природни бедствия.

Мостът свързвал някога японския квартал с китайския, което го правело не само практичен, но и символичен – място на среща между култури. Днес мостът е тихо, почти медитативно място рано сутрин, а вечер се потапя в меката светлина на фенерите. Туристи спират за снимки, местни минават спокойно, а реката отдолу отразява светлините.

КИТАЙСКИТЕ ЗАЛИ ЗА СЪБРАНИЯ

Като цяло, китайската общност е втората по важност местна общност в Хой Ан (веднага след виетнамската). Историята ѝ започва в края на 16 век, когато първите китайски търговци идват в града, за да търгуват. Много хора сред тях живеят тук и се женят за местни жители. В началото на 17 век китайците имат свой собствен търговски квартал. По това време японците също имат свой собствен квартал близо до Японския мост.

През 19-ти и 20-ти век, когато търговското пристанище на Хой Ан постепенно губи ролята си на основен търговски център, китайските общности все още остават и обединяват усилия, за да развият града.

Днес китайската общност в Хой Ан се състои от пет конгрегации: Кантонска, Фуджианска, Теочевска, Хайнанска и Хаккаска. Всички тези регионални общности произхождат от крайбрежни градове в Южен Китай. Интересното е, че всяка от тях има своя собствена зала за събрания, където да се събира и почита бога.

В допълнение към залите за събрания (известни като „пагоди“ от местните виетнамци), китайците са строили и храмове, общински къщи, конфуциански храмове и множество други къщи.

КАНТОНСКАТА ЗАЛА ЗА СЪБРАНИЯ

Кантонската зала е една от най-големите китайски зали за събрания и храмове в Хой Ан. Тя е била използвана за поклонение на Куан Конг, военен генерал в древен Китай, който по-късно става бог. През деня това място е оживено поради краткото разстояние от емблематичния Японски мост, нощния пазар и най-добрите стари къщи в града.

Първоначално Кантонската зала в Хой Ан е била използвана за поклонение на Мазу (богинята Тиен Хау, богинята на морето), която защитава хората в морето. Тази богиня е най-важното божество за всички китайски общности в града. Тя е почитана и в залите за събрания Фуджиан и Чунг Хоа. Освен това, Богът на богатството и предците на общността са били в централната ѝ зала за поклонение. През 1911 г. общността добавя Конфуций, най-великият китайски философ/учител/политически теоретик, живял между 551 и 479 г. пр.н.е. Той е бил важен за раждането на конфуцианството, основна философия в много щати и правителства в Азия. Виетнамският народ също така е построил храма на Конфуций в Хой Ан, за да го почита и да насърчава образованието.

От 1915 г. Куан Конг (китайски военен генерал) става основното божество, почитано в Кантонската зала в Хой Ан, вместо Богинята на морето и Конфуций. Богът на богатството и предците все още са били пазени тук. За китайците Куан Конг символизира пет постоянни добродетели: доброжелателност, праведност, благоприличие, мъдрост и вярност. Освен това той е и емблема на доверие и лоялност, толкова почитан от местните собственици на бизнес.

КЪЩА ТАН КИ

Старата къща на Тан Ки е една от най-известните и най-добре запазени исторически къщи в стария град на Хой Ан. Построена е края на 18 и началото на 19 век и днес представлява великолепен пример за архитектурата и начина на живот на търговските семейства от този период.

Къщата е била дом на семейство Тан Ки в продължение на около 200 години.Семейството е било търговско и уважавано, с корени в китайската общност, която играе важна роля в търговията в Хой Ан.Изградена е като дом + търговско пространство, което е било характерно за градските търговци на времето – на първия етаж се е продавало, а на втория се е живяло.

Старата къща на Тан Ки е уникална комбинация от виетнамски елементи. Китайски художествени влияния и японски детайли. Някои от характерните ѝ особености са: дървени греди и резбовани колони, традиционни виетнамски мебели, тесни коридори и малки вътрешни дворове, декоративни мотиви, калиграфски надписи и оригинални орнаменти.

При разглеждането на къщата можеш да усетиш как са живели търговските семейства преди векове. Оригинални мебели и предмети.Вътре всичко е спокойно, тесни коридори водят от една стая в друга, а светлината се процежда през дървените решетки и малките прозорци. Въздухът носи мек аромат на старо дърво и хартия — усещане, което малко други места успяват да предадат.

По време на разходката в къщата, момичето, което беше наш гид ни разказа и показа докъде е стигнала водата при наводнението, което е било две седмици преди ние да пристигнем в града. Не го разказа драматично, а по-скоро спокойно, сякаш говори за стар познат, който от време на време идва неканен. Думите ѝ бяха: „След отдръпването на водата, най-трудното не е самата вода, а калта след нея.“
Показа ни следите по стените – тънка линия, която отбелязваше докъде е стигнало наводнението. Над два метра. Това остава като календар.

Това, което най-силно ме впечатли, беше тонът ѝ – нямаше паника, нямаше гняв. Само приемане. Обобщи го просто: „Наводненията идват и си отиват. Хой Ан остава.“

И докато я слушах, разбрах, че зад красивите фасади и фенери стои една тиха устойчивост – живот, който продължава, дори когато улиците за кратко се превърнат в река.

ЗАЛА ЗА СЪБРАНИЯ ФУДЖИАН

В залата за събрания Фуджиан общността почитала богинята Тиен Хау (или Мазу, Света Небесна Майка, Богиня на Морето) като главно божество. Тази богиня е покровителка не само на конгрегацията във Фуджиан, но и на всички китайски конгрегации в града.

Според легендата тя е родена в рибарско селище в провинция Фуджиан през 10 век. С таланта си да знае какво ще се случи в бъдещето, тя посветила живота си на това да помага на хората в родния си град. Един ден тя починала, докато спасявала оцелели при корабокрушение. По-късно хората построили храмове, за да ѝ се поклонят, а китайските императори им дали могъщи титли, като например Кралица/Императрица на Небето. След като китайската диаспора се преместила в Югоизточна Азия, това вярване се разпространило в целия регион, включително във Виетнам. Днес в света има около 5000 храма Тиен Хау. През 2009 г. „Вярата и обичаите на Мазу“ станаха нематериално културно наследство на човечеството от ЮНЕСКО.

ХРАМЪТ КУАНГ КОНГ

Храмът Куан Конг (или пагодата Онг) е един от най-старите и най-святи храмове в Хой Ан. Тук местните китайски общности са почитали Куан Конг, военен генерал, който става бог след смъртта си. Той се моли за добро здраве, добър бизнес, късмет и сигурност.

Куан Конг е символ на лоялност, искреност, почтеност, доброжелателност, праведност и справедливост. Поради тази причина той става покровител на търговците и собствениците на бизнес.

ЗАЛА ЗА СЪБРАНИЯ ХАЙНАН

Залата Хайнан е една от петте китайски зали за събрания в Стария град на Хой Ан. Тя е собственост и е била използвана от жителите на Хайнан (идващи от остров Хайнан), за да се покланят на 108 „братя Хайнан“, които благославят безопасните пътувания. Тъй като е по-малко известна, макар и величествена, тази сграда с историческо значение не е претъпкана през целия ден.

Залата Хайнан първоначално е използвана като „посолство“, където членовете на общността се срещат, молят се и организират общи дейности. На 23 декември 2016 г. тази сграда е открита за обществеността като туристическа атракция по случай Деня на културното наследство на Виетнам.

Залата за събрания в Хайнан е и храм, където общността на собствениците почита 108-те светци или 108-те хайнански братя. Те са защитници на търговци, моряци и рибари. Този културен обичай е базиран на истинска историческа история, случила се във Виетнам през 1851 г. По това време група от 108 души се завръщат в родния си град в Китай, но по пътя корабът им е нападнат от пирати. След инцидента лодката се отклонява към брега във Виетнам и морската охрана си мисли, че това е пиратска лодка, затова я застрелва, за да потъне. Никой не оцелява. По-късно крал Ту Дък (четвъртият крал от династията Нгуен) преосмисля решението си и осъзнава, че нещо не е наред. Накрая той установява, че хората на кораба са търговци (невинни), а не пирати. Той позволява на общността им да ги почита.

РАЗХОДКА С КРЪГЛА ЛОДКА

В Кам Тхан, на няколко километра от Хой Ан преживяването беше съвсем различно. Качих ме се в онази странна на вид кръгла лодка–кошница, която изглежда повече като голяма купа, отколкото като плавателен съд. Още първите секунди, в които лодкарят на една от лодките я завъртя леко за демонстрация, ми стана ясно, че тук балансът е изкуство.

Плавахме бавно през кокосовата гора, по тесни водни пътища, обградени от гъста зеленина. Имаше нещо много приятно в това бавно носене по водата – без шум и бързане. Само зеленина, тишина и усещането, че за малко си станал част от ежедневието на това място. Водата беше спокойна, а въздухът – влажен, с онзи типичен тропически аромат.

В моята лодка се падна баба-лодкар с избеляла шапка GUCCI. Във Виетнам много хора са облечени със световни марки, макар и „first copy“, както ми казваха продавачи в градовете, в които бяхме и се опитваха да ни продават какви ли не „луксозни марки“.

Един от лодкарите ни показа как местните ловят риба – с мрежи, с кошове, с движения, които изглеждат прости, но носят години практика.

Кам Тхан не беше просто разходка с лодка, а малък урок по местен живот – лек, забавен и изненадващо автентичен.

Върнахме се в града за обяд и седнахме в традиционен местен ресторант.

Аз си избрах пролетни рулца, които за моя изненада изглеждаха доста интересно, а на вкус бяха фантастични. Салатата със скариди също беше много вкусна. А, печеното свинското беше много тънко нарязано като пържоли, сложено между две клечки.

ПАЗАРА В ХОЙ АН

Пазарът в Хой Ан е място където цветовете и ароматите съжителстват в пълен хаос.

Минавайки по тесните алеите погледът ми се луташе навсякъде, защото всичко искаше внимание. Всяка от продавачките повтаряше с лека усмивка : ‘Buy something“.

В един от ъглите, на ниска пейка, седяха местни – обядваха спокойно и мляскаха звучно. Някой сърбаше супа, друг мълчаливо разбъркваше ориз.

БАР MR.BEAN

Последната сутрин в Хой Ан, пихме кафе в едно от крайбрежните кафета. В центъра на града водата беше заляла всичко. Момичето на бара ни каза, че до 2 часа и пред кафето ще стигне водата. На майтап си казахме, че имаме време да си изпием кафето и да се приберем по суша до хотела. Така и стана. След като приключихме с кафето, пред заведението все още беше сухо, но водата вече излизаше от коритото си. Но, най-интересната и неочаквана част беше улицата пред хотела ни. Всичко беше под вода.

Шофьорът ни беше доплувал и успешно потеглихме към летището. Спокойно можем да кажем, че пътуването ни до Сайгон ни тръгна по вода.