Първите ми впечатления от Таранто бяха от неговата по-модерна част. Тук градът има съвсем различно лице – просторен, светъл и добре поддържан, с широки улици, красиви сгради и оживена атмосфера. Разходката по улиците ме потопи в ритъма на ежедневието – магазини, кафенета и хора, които изпълват улиците с движение.

Lungomare Vittorio Emanuele III предлага истинско удоволствие за сетивата, а красивите гледки към морето правят преживяването още по-специално. Тук Таранто изглежда съвременен и елегантен – място, където спокойно можеш да се разхождаш, да седнеш за кафе или просто да наблюдаваш морето.

Едно от най-приятните места за разходка в тази част на града е Corso Due Mari (Булевардът на двете морета) – крайбрежната улица, която върви покрай морето и дава усещането, че градът буквално живее между две води. От тук има хубава гледка към старата част и замъка.

Името „Двете морета“ не е случайно – Таранто е разположен между Голямото и Малкото море. Именно тази география е определяла живота на града още от древността – от основаването му от спартанците до днешния му облик.

ГИМНАЗИЯ АРКИТ

Гимназия „Аркит“, се намира в Борго Умбертино и е една от най-значимите исторически сгради в тази част на Таранто. Днешната сграда има доста любопитна история – първоначално мястото е било предназначено за сиропиталище за бедни деца и сираци на военни. Първият камък е положен през 1791 г., но политическите събития от 1799 г. прекъсват строителството и сградата остава недовършена в продължение на десетилетия.

След обединението на Италия проектът е възобновен, сградата е преустроена и разширена, а окончателното ѝ завършване е отбелязано с официално откриване на 28 юни 1896 г. В нея постепенно се настаняват различни институции – съдът, морско училище, метеорологична и сеизмологична обсерватория, както и няколко учебни заведения. 

Най-тясно обаче името ѝ остава свързано с Гимназия „Аркит“ – една от най-старите гимназии в Таранто, основана през 1872 г. Историческата ѝ сграда е именно тук, а сред известните ѝ ученици е Алдо Моро, който учи в гимназията между 1926 и 1934 г. Той е 39-ият министър-председател на Италия.

Самата архитектура е характерна за края на XIX век – симетрична фасада, внушителен вход, редици от прозорци, пиластри и триъгълен фронтон с механичен часовник. Сградата е разположена така, че главната ѝ фасада е в ос с Въртящия мост, което я прави особено впечатляваща при поглед от моста.

Днес сградата е в процес на продължително възстановяване, а Гимназия „Аркит“ вече не се помещава в историческата си сграда.

НАЦИОНАЛНИЯТ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ MArTA

Сред най-впечатляващите експонати са прочутите Ori di Taranto – Златните съкровища на Таранто.
Това са изящни произведения на древното златарско изкуство – диадеми от златен лист, огърлици, обеци и пръстени. Те свидетелстват за изключителното майсторство на местните златари и за богатството и културата на хората, живели тук преди повече от две хилядолетия. Някои от тези украшения продължават да вдъхновяват съвременната мода и дизайн.

Освен златните изделия, в музея могат да се видят много изящна фигурна керамика и мозайки от времето на Магна Греция. Скулптури и множество находки, разкриващи ежедневието, религията и погребалните обичаи на древните жители.

СТАРИЯ ГРАД

След като преминах през Ponte Girevole – Въртящия мост, който води към стария град. Сякаш само за няколко минути попаднах в съвсем различен Таранто.

И може би именно този контраст прави Таранто толкова различен от останалите градове на Пулия – град с хилядолетна история, който днес сякаш стои между миналото и бъдещето.

АРАГОНСКИЯ ЗАМЪК САНТ АНДЖЕЛО

При Въртящия мост се намира една от най-важните сгради на Таранто – Арагонският замък, известен още като Кастел Сант’Анджело. Той стои точно на границата между новия град и стария, сякаш пази входа към древната част на Таранто.

Сегашният замък е построен в края на XV век по заповед на Фердинанд Арагонски, върху мястото на много по-стари укрепления. Новата крепост е съобразена с развитието на артилерията – високите и тесни средновековни кули вече не били достатъчно надеждни и затова тук се появяват ниски, масивни кръгли кули и стени с дебелина около осем метра.

Интересно е, че първоначално замъкът е имал пет кули, но една от тях е разрушена през XIX век, за да бъде направен проходът за Въртящия мост. Така днес замъкът и мостът са се превърнали в едно от най-разпознаваемите места в Таранто.

През вековете крепостта постепенно губи военното си значение и е използвана и като затвор, и като казарма. Днес замъкът е под грижите на италианския военноморски флот и след реставрационните и археологическите работи е отворен за посещения.

ДОРИЙСКИТЕ КОЛОНИ

На площад Кастело, непосредствено до Арагонския замък, се издигат две огромни дорийски колони – едни от малкото останали свидетелства за древния гръцки Таранто.

Те са част от храм, построен в началото на VI век пр.н.е., когато Таранто е бил една от важните гръцки колонии в Южна Италия. Смята се, че храмът е бил един от най-старите храмове на Магна Греция. От някогашната внушителна сграда днес са останали само две колони и част от основата на трета. Височината на запазените колони е около 8,5 метра.

Дълго време храмът е бил наричан храм на Посейдон, вероятно заради силната връзка на Таранто с морето. По-новите археологически изследвания обаче сочат, че светилището по-скоро е било посветено на женско божество – сред предположенията са Артемида, Персефона или Хера.

Интересното е, че през вековете останките от храма постепенно били използвани като източник на строителен материал. Части от древните структури били вграждани в по-късни сгради, а самото място многократно променяло предназначението си. Затова днес, когато застанеш пред тези две колони, е трудно да си представиш колко голям е бил някога храмът.

И все пак те са достатъчни, за да напомнят, че под днешния Таранто се крие град с история, започнала преди повече от 2500 години.

Градът се подготвяше за XX Средиземноморски игри, които започваха само няколко дни по-късно. Навсякъде се усещаше, че предстои голямо международно спортно събитие.

Когато преминах по Via Duomo и започнах да навлизам навътре в стария Таранто, усещането за града се промени напълно. Тук има улици, по които времето сякаш е спряло. Тесни проходи, стари къщи, олющени фасади, избити прозорци и сгради, които изглеждат така, сякаш от години никой не се грижи за тях. На места цели части от сградите са оставени на разрухата, а растителността е започнала да превзема това, което хората са изоставили.

Но колкото повече вървях, толкова повече си давах сметка, че това не е просто стар квартал с неподдържани къщи. Старият Таранто е град на пластове. Под днешните улици се крият останки от гръцкия град, средновековни структури, древни кариери, маслобойни и подземни помещения, издълбани направо в скалата.

Самата Via Duomo е особено показателна – трасето ѝ следва едно от най-старите направления в града и още в гръцката епоха тук е минавала важна улица през акропола. По-късно тя се превръща в търговска артерия и място, където са се намирали домовете на заможните жители на Таранто.

И може би именно това прави разрухата тук толкова впечатляваща. Зад една напукана фасада, зад затворена врата или в някой обрасъл двор може да се крие част от историята на град, който съществува повече от две хилядолетия.

Днес старият Таранто постепенно започва да се възстановява. Има проекти за реставрация на исторически сгради и за обновяване на улици и инфраструктура. Но докато вървях по тези тесни улички, контрастът беше все още много силен – между огромното историческо богатство и състоянието, в което част от него е оцеляло до наши дни.

КАТЕДРАЛАТА САН КАТАЛДО

Via Duomo води до катедралата „Сан Каталдо“ – най-старата катедрала в Пулия. Отвън фасадата ѝ изглежда като типичен бароков храм от XVIII век, но историята зад нея е много по-стара.

Сегашната катедрала започва да се оформя още в края на X век върху мястото на по-ранна византийска църква. През XI век норманите я разширяват и превръщат в трикорабна базилика. През 1071 г. по време на строителните работи е открит саркофагът с останките на Свети Каталдо – епископът и покровител на Таранто.

Когато влязох вътре, едно от нещата, които веднага ми направиха впечатление, бяха колоните. Някои от тях са много по-стари от самата катедрала и са използвани повторно от антични сгради. В тях има частица от гръцкия и римския Таранто, вградена в средновековния храм.

По пода са запазени и фрагменти от средновековна мозайка от XII век. Някога тя е била много по-голяма и е включвала различни фантастични животни и алегорични фигури, както и прочутия „Полет на Александър Велики“.

Интересното е, че днешният вид на катедралата е резултат от много промени. През 1713 г. е създадена бароковата фасада, а през 50-те години на XX век една спорна реставрация премахва голяма част от бароковата украса, за да върне храма към предполагаемия му средновековен облик.

Така „Сан Каталдо“ е като самия Таранто – под това, което виждаме днес, се крият пластове от различни епохи. Гръцки и римски останки, византийско наследство, норманска архитектура и барокова пищност са събрани в една сграда.

Таранто е град, в който една разходка може да те преведе през няколко различни епохи. От тесните улички и полуразрушените дворци на стария остров, през широките булеварди и крайбрежните алеи на новия град, до златните съкровища на древния Тарас – тук историята и съвременният живот са неразделни.