ЧАШАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖУПАН СИВИН

on

През юни 1963 г. в околностите на съвременния град Преслав, където се е намирала и средновековната столица на Първото българско царство, е открита сребърна чаша.

Върху плоското външно дъно на чашата е поместен надпис на гръцки език, гравиран с триъгълен инструмент. От надписа става ясно, че чашата е била лично притежание на великия жупан Сивин. За самата титла жупан има доста спорове. Като цяло тя се смята за характерна за славянските вождове на жупа или род. Но тя се срeща и един от т. нар. прабългарски надписи, който обаче, за разлика от написаните в повечето случаи надписи на гръцки език, е единственият, изцяло запазен надпис на прабългарския език, изписан с гръцки букви. Надписът е намерен в Преслав.

Чашата на великия жупан Сивин във Велики Преслав
Чашата на великия жупан Сивин във Велики Преслав

ФОРМАТА И УКРАСАТА НА ЧАШАТА  НА СИВИН, Велики Преслав, ІХ в.  

Формата на чашата представлява пресечен обърнат конус. Дръжката е допълнително запоена и представлява пръстен отгоре с пластинка, служеща като хватка за палеца.

Украсата е разделена на 3 фриза с различен флорален орнамент. Средният фриз е най-широк. Най-долният краен пояс е зает от един мотив, навлязъл в литературата като „копиевидни листа“. В основата си той вероятно е имал акантовите листа, които дотолкова са стилизирани, че почти са загубили формата си. Този мотив се среща в преславската архитектурна декорация и в Мадарски коланен накит 2, обаче неговата форма е малко по- различна и не предполага пряко заемане и директно сходство.

Средният пояс е запълнен с вълнист повлек. От двете страни на виещо се дебело стъбло излизат клонки, редуващи се и извиващи се наляво и надясно. Завитъците на ластарите завършват или с трилистно листо и трилистна палмета или с петлистна палмета. Особеното при петлистната палмета е, че тя сякаш е съставена от две части – в долната си част основата е от две разтворени листа, от които излизат едно централно и две странични листа.

Горният пояс представя мотива „падаща вълна“, който се състои от симетрично редуване на вейки и палмети спрямо оста на симетрия. Няма паралели сред българските паметници от ранното средновековие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.