В Сантандер морето не е просто фон, а неизменна част от градския пейзаж. Столицата на Кантабрия съчетава по-семпла архитектура, дълги крайбрежни алеи, плажове, зелени паркове и усещане за простор, което идва от широкия залив на Сантандер. Историята на града е силно свързана с морето и пристанището, а днешният му облик е резултат и от голямото градско развитие през XIX и XX век.
КАТЕДРАЛАТА НА САНТАНДЕР
Започнахме разходката си от центъра, където се намира Катедралата на Сантандер – един от историческите символи на града. Тя първоначално е построена като абатството „Сан Еметерио“, а през 1754 г. колегиалната църква е превърната в катедрала. След големия пожар от 1941 г. сградата е частично възстановена. В непосредствена близост се намира църквата „Сантисимо Кристо“, под чийто стъклен под могат да се видят археологически останки от римския период.
БАНКА САНТАНДЕР
В центъра на града попаднахме на една сграда, която веднага привлича погледа. Днес тук се намира седалището на Banco Santander за Кантабрия, но историята на сградата започва още около 1900 г., когато е построена като централа на Banco Mercantil по проект на архитекта Casimiro Pérez de la Riva.
Представителната ѝ архитектура е впечатляваща с богато декорираните фасади, кулите по ъглите, галериите и множеството декоративни детайли. През 1913 г. сградата е преустроена от Javier González de Riancho, а през следващите десетилетия е използвана не само като банка, но и като седалище на провинциалната администрация.
В последните години сградата получава нов живот. Между 2019 и 2023 г. е цялостно реновирана по проект на архитектите Cruz y Ortiz, като е запазен историческият ѝ характер, но вътрешните пространства са адаптирани към съвременните нужди на Banco Santander. Именно тази комбинация между стара архитектура и ново предназначение я прави още по-интересна.
Ние я видяхме отвън и впечатлението беше точно такова – елегантна, представителна и с архитектурни детайли, които те карат да се спреш и да я разгледаш по-внимателно.
FARO SANTANDER
Само няколко дни преди нашето посещение тази сграда беше официално открита за новия си живот като FARO SANTANDER. Разположена на Paseo de Pereda, тя е една от най-разпознаваемите сгради в Сантандер и има история, тясно свързана с развитието на самата Banco Santander.
Историята на сградата започва още през 1795 г. В различни периоди тук са се помещавали хотел и клуб по ветроходство, а през 1919 г. Banco Santander придобива сградата и я превръща в своя централа. През 1923 г. тя официално започва да функционира като седалище на банката. Това е мястото, където се провежда и първото общо събрание на Banco Santander, а сградата дълги години е един от основните центрове, от които се управлява развитието на банката.
През 50-те години сградата претърпява голяма трансформация. Архитектът Javier González de Riancho преустройва вътрешните пространства и обединява двете сгради чрез прочутата монументална арка над улицата. Върху нея са поставени четири женски скулптури, символизиращи навигацията, търговията, културата и изкуствата. Именно този силует днес е един от архитектурните символи на Сантандер.
След почти век като централа на Banco Santander сградата започва нов етап. Вместо да бъде разрушена или превърната в обикновено модерно пространство, идеята е историческата ѝ идентичност да бъде запазена, но сградата да бъде отворена към града и към съвременната култура. Проектът за преобразяването е поверен на британския архитект David Chipperfield, носител на наградата „Прицкер“ за 2023 г. Самият проект е замислен около въпроса какво трябва да бъде запазено и какво може да се промени, без да се изгуби характерът на сградата.
Резултатът е FARO SANTANDER – нов културен център, в който се срещат изкуство, култура и технологии. Историческата банкова централа вече не е затворено пространство, предназначено основно за работата на една финансова институция, а място, отворено за посетители и за културния живот на града.
Името FARO, което на испански означава „фар“, също има символично значение. Фарът помага на корабите да намират пътя си и свързва морето със сушата – идея, която много добре пасва на мястото. Сградата се намира буквално до морето и е замислена като своеобразна връзка между историята на Banco Santander, града и неговото бъдеще.
Ние имахме късмета да попаднем там само няколко дни след официалното откриване. На 7 септември 2026 г. лично кралят на Испания откри FARO SANTANDER. Това означаваше, че когато пристигнахме в града, сградата буквално беше в първите си дни като нов културен център.
И още по-хубавото беше, че точно вечерта на нашето пристигане се провеждаше голямото празнично събитие „Faro se enciende“. Paseo de Pereda и Jardines de Pereda бяха изпълнени с хора, имаше музика, концерти и светлинно шоу. След официалното откриване само няколко дни по-рано целият район сякаш празнуваше появата на новото културно пространство.
Изложбата Съвременнo Мексико в колекцията „Гелман-Сантандер“
Вътре посетихме изложбата „México Moderno en la Colección Gelman Santander“, която беше една от големите изложби в програмата по откриването на Faro Santander. Тя представя 96 произведения от колекцията Gelman Santander и включва имена като Фрида Кало, Диего Ривера, Мария Искьердо, Руфино Тамайо, Хосе Клементе Ороско и Давид Алфаро Сикейрос. Особено впечатляващо беше да видим на едно място произведения на Фрида Кало и Диего Ривера.
Черешката на тортата беше терасата на покрива. Оттам Сантандер се разкрива от съвсем различна гледна точка – към морето, залива, центъра и сградите по крайбрежието.
CENTRO BOTÍN
От Faro Santander продължихме към Centro Botín – една от най-интересните съвременни сгради в Сантандер. Проектирана е от Ренцо Пиано, носител на наградата „Прицкер“ за 1998 г в сътрудничество с Luis Vidal + architects и е замислена така, че да свърже историческия център с Jardines de Pereda и крайбрежието. Двата големи обема сякаш се носят над земята и морето, а заоблените им форми и металната фасада придават на сградата изключително леко и модерно излъчване.
Архитектурата на Centro Botín и мястото му край водата определено привлича окото. Особено ни хареса терасата на покрива, която може да се посещава свободно. От нея се открива чудесна гледка към залива, морето и в обратната посока – към Faro Santander.
MERCADO DEL ESTE
След архитектурата дойде време за нещо много по-непретенциозно – Mercado del Este. Историческият пазар е построен през 1840 г. по проект на Antonio Zabaleta и е един от ранните примери за покрита търговска галерия в Испания. Днес сградата е реставрирана и в нея има магазини, заведения и различни пространства за посетители.
Ние обаче имахме друга задача – да опитаме нещо вкусно. Спряхме за чудна сангрия и пинчос, което се оказа точното продължение на разходката ни.
LOS RAQUEROS
Оттам тръгнахме покрай крайбрежната алея и стигнахме до едни от най-популярните скулптури на Сантандер –Los Raqueros.
Четирите бронзови фигури на José Cobo Calderón са посветени на бедните деца, които някога скачали във водата от кея, за да събират монетите, хвърляни от заможните хора. Скулптурите са превърнали тази стара история от живота на града в един от най-разпознаваемите образи на съвременния Сантандер.
PLAYA LOS PELIGROS
След това стигнахме до Playa de Los Peligros – най-близкия до центъра градски плаж. Той е дълъг около 200 метра и е защитен от залива на Сантандер, затова водата тук е сравнително спокойна. Името „Los Peligros“ има няколко обяснения, като най-разпространеното е свързано с плитките води, които в миналото представлявали опасност за корабите.
ПОЛУОСТРОВ МАГДАЛЕНА
Разходката ни продължи към полуостров Магдалена – едно от красивите места в Сантандер. Зеленото пространство заема голяма площ и събира на едно място парк, плажове, исторически сгради, музей и дори малък морски парк.
На върха на полуострова се намира Двореца Магдалена – бившата лятна резиденция на крал Alfonso XIII и кралица Victoria Eugenia. За съжаление, не успяхме да влезем вътре, защото всички билети вече бяха разпродадени. Разгледахме двореца отвън, но честно казано, при такова време това изобщо не беше проблем. Денят беше фантастичен и разходката из полуострова, сред зеленината и морските гледки, беше достатъчна, за да ни остави страхотни впечатления.
Оттук се открива и чудесна гледка към остров Моуро – малкия остров на входа на залива на Сантандер. Неговият фар е построен през 1858 г., за да обозначава входа на корабите към залива.
„ЧОВЕКЪТ И МОРЕТО“
На самия полуостров има музей на открито – „Човекът и морето“. Той е посветен на приключенията на родения в Сантандер мореплавател Vital Alsar Ramírez и неговите океански експедиции. Сред експонатите са три от използваните от него галеони, копие на дървената му лодка, спасителна капсула и други предмети, свързани с морските му пътешествия.
Най-много ни хареса малкият морски парк, където видяхме тюлени. Бяха страхотни и определено едно от най-забавните места по време на разходката ни из полуострова.
PALACIO DE LOS DEPORTES
На следващия ден продължихме към една съвсем различна архитектура – Palacio de Deportes de los Santander. Сградата, завършена през 2003 г., е дело на архитектите Julián Franco и José Manuel Palao. Кръглата ѝ форма и облицовката от неръждаема стомана я превръщат в доста необичаен обект и рязко контрастират с по-традиционната архитектура на Сантандер.
PLAYA DEL SARDINERO
След модерната архитектура дойде ред на морето. Playa del Sardinero беше едно от местата, на които просто ни се искаше да останем по-дълго. Разходихме се по пясъка, вървяхме дори във водата и въпреки че тя беше леко студена, това изобщо не ни попречи.
Все пак това е Кантабрийско море – открито към Атлантика – и усещането е съвсем различно от това на по-топлите средиземноморски плажове. Тук морето има собствен характер, а широкият пясъчен плаж и просторът правят Сардинеро едно от най-приятните места за разходка в града.
ГРАДИНИТЕ ПИКИО
Между Първия и Втория плаж Сардинеро се намират Градините Пикио. Те са създадени през 1925 г. върху скалата Piquillo и се издават навътре към морето. От тук панорамата е към едни от най-хубавите гледки към плажовете, Кантабрийско море и крайбрежието.
За нас това беше идеалното място да спрем за малко и да погледаме морето отвисоко.
GRAN CASINO SARDINERO
Следващата ни спирка беше Gran Casino Sardinero – едно от местата, които най-много ни харесаха в тази част на града. Построено през 1916 г. по проект на архитекта Eloy Martínez del Valle, то е типичен пример за архитектурата на Belle Époque. Бялата фасада, кулите и широкото стълбище му придават особено елегантен вид, който отлично се вписва в атмосферата на El Sardinero.
Хареса ни както отвън, така и вътре. А там попаднахме и на временна изложба на Vanesa Vila – „Huellas“. Експозицията е посветена на паметта, преживяното и следите, които времето оставя у човека, като използва форми, текстури и човешката фигура. Изложбата е достъпна безплатно.
Във фоайето вниманието ми привлече и витражната украса на кръглите прозорци, които внасят цвят и мека светлина в иначе богато декорираното пространство. Витражите са сред детайлите, запазили част от атмосферата на историческия интериор на казиното.
QUINTA DE LOS PINARES
Продължихме пеша към Quinta de los Pinares. Сградата беше затворена, така че я разгледахме само отвън, но и това беше достатъчно, за да привлече вниманието ни.
Това е регионален дворец, построен в периода 1916–1923 г. за корабособственика Francisco García по проект на архитекта Valentín Ramón Lavín Casalís. Със своите кули, тераси, декоративни детайли и градина сградата изглежда сякаш е създадена специално, за да бъде гледана от улицата. Днес имотът е частен.
TÚNEL DEL TREN DE POMBO
Следващата ни спирка беше нещо съвсем различно – Túnel del Tren de Pombo. Днес това е пешеходен и велосипедeн тунел, който свързва централната част на Сантандер с El Sardinero, но историята му започва още през XIX век.
Тунелът е бил част от парния трамвай, известен като Tren de Pombo, който свързвал града с El Sardinero. Строителството започва през 1890 г., а през 1892 г. по него вече преминавали пътници. Днес старата инфраструктура е превърната в интересен градски маршрут, който позволява бързо да се премине пеша от едната част на града към другата.
БАР LA CÁTEDRA – TAPAS Y VINOS
Денят завърши по най-приятния възможен начин – в Bar La Cа̀tedra – Tapas y Vinos. След толкова километри пеша, архитектура, музеи, море и гледки имахме нужда точно от това – хубаво място, нещо вкусно и чаша вино.
И всъщност именно такива моменти най-много ми остават от едно пътуване. Не само големите забележителности, а усещането от целия ден – да вървиш без бързане, да спираш, когато нещо привлече вниманието ти, да откриваш поредната красива сграда, да слизаш до морето и накрая да седнеш някъде в центъра, докато градът продължава да живее около теб.
Сантандер ни даде всичко това – море и архитектура, история и съвременно изкуство, спокойни плажове и оживен център. И може би точно тази комбинация го направи едно от най-приятните открития на това пътуване.
