Главната причина да отида до Реджо ди Калабрия са двете бронзови статуи от Риаче. Историята за тяхното откриване може да прочетете тук:
Намират се в Археологическия музей в града.
Археологическият музей
Истинската световна слава на музея идва, именно благодарение на двете почти двуметрови бронзови статуи. Те са най-големите звездите. Археологическият музей в Реджо ди Калабрия е сред най-важните археологически музеи в цяла Италия. Той е посветен на историята на древна Калабрия и гръцките колонии в т.нар. Велика Гърция (Magna Graecia). Колекциите обхващат периода от праисторията до римската епоха и са разположени на няколко нива.
В музея ме впечатлиха елементи от покрив на светилище. Били са изхвърлени след разрушително събитие, довело до демонтажа на сградата.
Керемидите са добре запазени – те са служели като капкови елементи по краищата на покрива и са били украсени с протоми на лъвски глави, които са подпомагали оттичането на дъждовната вода. Долните керемиди са защитавали корниза. Всичко е било масово изработено в матрици и богато декорирано с цветове – черно и червено върху естествена теракота, като дори детайлите по лъвските глави са били оцветени.
Елементите са датирани около 440 г. пр.н.е. и показват смесване на местни и сицилиански традиции с гръцко, особено атинско влияние. Смята се, че фрагментите от акротерии с растителни мотиви също са били част от този покрив и са стояли по ъглите на фронтона, като централният е бил над метър висок.
Откриват се ясни паралели с храмове в Атика и Олимпия, което показва как местните майстори са усвоили и адаптирали гръцки техники и стилове.
Вила Дженовезе Зерби
С благородна и изключителна красота, благодарение на стила си, който напомня за форми и стилистични характеристики на венецианското Средновековие с акценти от Ренесанса и 19-ти век, Вила „Дженовезе Зерби“ е перлата в короната на архитектурата в Реджо. Тя се намира на един хвърлей разстояние от морето.
Фасадата ѝ се характеризира с доста ярки хроматични контрасти и игра на светлина и тъмнина, постигната чрез повърхности, редуващи мазилка с открита тухлена зидария, обширни ложи, остри арки в типичен готически стил, както и кули и колони, използвани за балюстрадите.
Вилата функционира не само като исторически спомен за град, който е имал интензивна културна дейност от древни времена, но дълго време е била и една от забележителностите на града, като е била домакин на Културния център Реджо ди Калабрия.
Сърцето на стария град е улица „Гарибалди“, където се намират много бутици и сгради в стил Арт Нуво.
Трите скулптури на крайбрежната алея
Трите скулптури на Rabarama (Labirintite, Co-stell-azione, Trans-lettera) на крайбрежната алея Фалкомата̀ са сред най-разпознаваемите произведения на съвременното изкуство в Южна Италия. Те са поставени там през 2007 г. като част от идеята крайбрежната зона да се превърне в своеобразен музей на открито.
Rabarama е артистичният псевдоним на Паола Епифани, родена в Рим през 1969 г. Тя е известна с монументалните си антропоморфни фигури, покрити със символични мотиви – букви, лабиринти, пъзели, спирали и други знаци. В творчеството ѝ човешкото тяло се превръща в метафора на ума, идентичността и вътрешния свят на човека.
Labirintite
Тази зелено-бяла фигура е покрита с гъста мрежа от лабиринти. Те олицетворяват сложните пътища и избори в човешкия живот, както и заплетения вътрешен свят на личността. Лабиринтът е символ на непрекъснатото търсене на посока и смисъл.
Co-stell-azione
Тази фигура е украсена със звезди и съзвездия и е представена в съзерцателна, почти медитативна поза. Произведението насочва към идеята за връзката между човека и космоса, между вътрешния и външния свят, между индивидуалната съдба и по-големия универсален ред.
Trans-lettera
Това е фигура, покрита с черно-бели букви и знаци. Според авторката буквите символизират езика като средство за комуникация, но и като ограничение. Скулптурата подканва зрителя да търси смисъл отвъд думите и писмените символи.
Трите произведения са създадени още през 2000 г., но са поставени на крайбрежната алея през 2007 г. Всички представляват огромни човешки фигури без ясно изразен поглед, чиито тела са покрити със символични орнаменти. Те не изобразяват конкретни хора, а по-скоро човешкото състояние – памет, мисъл, идентичност, избор и духовно търсене.
Най-красивия километър на Италия
Контрастът между модерните скулптури, палмите, морето и гледката към Месинския проток е една от причините тези творби да са сред най-сниманите обекти по крайбрежната алея, известна като „най-красивия километър на Италия“.
Вълшебна, романтична и с изглед към уникално място пред Средиземно море, крайбрежната ивица в Реджо ди Калабрия е естественото продължение на историческия център на града и е задължителна спирка за жителите на Реджо и всички, които обичат очарованието на морето. Алеята е една от централните точки на душата на Реджо.
Реджо ди Калабрия, освен че е наричан „град на бронза“, е известен и като града на Фата Моргана, защото посетителите могат да станат свидетели на този странен оптичен феномен точно до брега на града. Докато гледате миража, който може да се види в тясната ивица над хоризонта, брегът на Сицилия изглежда само на няколко метра от бреговете на Калабрия и обектите на отсрещния бряг са ясно различими. Името Фата Моргана е препратка към Моргана от келтската митология, която карала моряците да имат видения за фантастични замъци във въздуха или на сушата, за да ги примами преди да ги доведе до смъртта им.
За финал остава да си пуснете едно мое любимо старо италианско парче от 1993, на рок бандата LITFIBA, което се казва точно: Fata Morgana.
travel me 