НЕСЕБЪР – ЕДИН КОРАБ, ПРИВЪРЗАН КЪМ СУШАТА

на

Едва ли има човек, който да остане равнодушен, когато, приближавайки Несебър, пред погледа му изведнъж се откриват провлакът и полуостровът на Стария град, с високите бели крепостни стени и покривите на гъсто накацалите една до друга къщи. Хиляди хора през годините са дивили на тази гледка и са търсили думите, за да изразят възхищението си от нея. Някои сравняват Несебър с кораб, закотвен в сините води на Черно море от векове и здраво привързан към сушата. И действително това сравнение е като че ли най-точно отговаря на местоположението на Стария град.

През вековете се сменяли хората, сменял се техният бит и културата им, промени търпяло и името на града. То звучало различно на обитателите му. Траки и гърци го произнасяли Месамбрия. От I век, когато градът е в състава на Римската империя, името му е претърпяло фонетични промени и вече го срещаме като Месемврия. От средновековието  до  наши дни е Несебър.

Най-голям разцвет, градът достигнал по времето на българските царе Иван Асен II, Тодор Светослав и Иван Александър. Несебър се развивал като оживен търговско-жанаятчийски и духовен център.

От XIII – XIV век са едни от най-красивите църкви в Несебър, които и до днес носят славата на този вечен град и дават основание той да бъде наречен  “ българската Равена“ и „перлата на православието“. Това са църквите „Св. Тодор“, „Св. Параскева“, „Св. архангели Михайл и Гаврил „, „Христос Пантократор“, и „Св.Иван Алитургетос“. Всички те са построени в т.нар. „живописен стил“, с изключително богата декорация на фасадите. Тези църкви изразяват жизнерадост и самочувствие.

От времето на турското робство са и запазените вятърни мелници, които са свидетелство за настъпилото през XVIII век ново стопанско оживление. То намерило израз и в обновяването на жилищните сгради. Постепенно се създал нов облик на града – град на замогващи се отново производители, рибари, търговци. В началото на февруари 1878 г. Несебър бил освободен от османско робство.

Най-хубавото на този град е, че той е все още жив. И старините му не са притихнали и неми, а се оживяват от пъстрия говор, от весел смях и глъчка на хиляди туристи, дошли от близки и далечни места.И след като си заминат, те отнасят със себе си завинаги този вечен град Несебър.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.