Преди 50 милиона години това място е било дъното на Лютеско море. С течение на времето водата се оттеглила от тези места и останали три пласта от морското дъно – глина, пясък и варовик, като най-горен слой. В подследствие, под влиянието на атмосферните условия варовикът започнал да се разрушава и наситената с него дъждовна вода слизала в долния пласт с кварцов пясък, споявала се с него и от горе надолу в продължение на 10 милиона години се образували каменни колони с причудливи форми. Днес всички знаем този природен феномен като Побити камъни.
Голяма част от колоните отвътре са кухи. В тази връзка има предположение, че в района е имало тропически дървета, около които природата е направила тези образувания и след изгниването на дървесината са останали вътре кухини. Друго предположение е, че камъните са останки от гигантски коралови рифове от преди милиони години. Според трета хипотеза пък целият район е бил обвит в огромни скали и когато е придошла морската вода, тя е започнала да ги разрушава. С течение на времето са останали само сърцевините на скалите – най-здравите части – под формата на колони.
Каменните форми наподобяват скулптури на хора, животни, чудовища, митични същества, воини и някои от тях носят имената „Кучето“, „Каменните стражи“, „Сърцето“, „Трона”, „Камъкът на плодородието“. Една от групите е наречена „Кръгът на желанията“ и се смята за най-енергийното място в природния резерват. Хората вярват, че каквото се пожелаеш тук, то се сбъдва.